Ваня Попова
| Ваня Тодорова Попова | |
| български археолог и изкуствовед | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учила в | Московски държавен университет |
| Работила | БАН, НБУ |
| Научна дейност | |
| Работила в | Институт за изследване на изкуствата Нов български университет |
| Семейство | |
| Баща | Тодор Попов |
| Майка | Йонка Попова |
| Братя/сестри | Йонко Попов |
| Съпруг | Йосиф Мороз (етнограф и антрополог) |
| Уебсайт | bas.academia.edu/VaniaPopova |
Ваня Попова е българска изкуствоведка и археоложка, със забележителни приноси в областта на римското и византийското изкуство в България.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ваня Попова е родена на 6 януари 1945 г. в гр. Дряново. Дъщеря е на композитора Тодор Попов и сестра на композитора Йонко Попов.
Завършва археология и изкуствознание в Московския държавен университет, където защитава докторска степен.[3] Специализира в Немския археологически институт в Рим, Италия, и в Археологическия институт на Виенския университет, Австрия.[3]
Като сътрудник в Института по изкуствознание към БАН от 1974 работи и публикува по теми, свързани с Римско изкуство и Византийско изкуство, включително антична скулптура и портрет, стенопис, мозайка, базилики, литургични предмети и архитектура на ранното християнство. Взема участие и ръководи разкопки в Несебър, Нове, Сердика, Евпатория, Херсонес, Керч, Кюстендил, Сандански, Гърмен и др.
Автор на книгите „24 древни мозайки“ и „Маршрут по античните мозайки на София“, редактор на книгата „Древни мозайки от България“. Сътрудничи на редица енциклопедични издания в България, включително енциклопедия „Тракийска цивилизация“, Енциклопедия „България“ и „Енциклопедия на изобразителното изкуство в България“. В сътрудничество с фондация „Балканско наследство“ работи върху част антични мозайки от сайта „Маршрут на мозайките в София“.
Ваня Попова е съавтор и съставител на два значителни труда за българската археология: „Корпус на късноантичните и раннохристиянски стенописи в България“ (публикуван под името Corpus der spätantiken und frühchristlichen Wandmalereien Bulgariens във Виена, Австрия съвместно с R. Pillinger и B. Zimmermann), както и на „Корпус на късноантичните и раннохристиянски мозайки в България“ (Corpus der spätantiken und frühchristlichen Mosaiken Bulgariens, също публикуван във Виена, Австрия).
Публикува редовно в специализирани издания като Journal of Mosaic Research, „Проблеми на изкуството“, „Ниш и Византия“ и др. Сътрудничи с Association Internationale pour l'Étude de la Mosaïque antique (AIEMA) и с колеги българи мозаисти организира XVI международна конференция на асоциацията, състояла се между 16 и 20 октомври 2024 в София, България.
От 1994 до 2005 Ваня Попова е хоноруван преподавател в Нов български университет и води лекции по римско изкуство, антична скулптура и антично изобразителна изкуство.
Умира на 27 юли 2024 в София, България.
Библиография (представителна извадка)
[редактиране | редактиране на кода]- „Съкровище от античните мозайки“, 1974
- „Старохристиянски мозайки в България“, 1983
- „Римски бронзови портрети като аспекти на императорската пропаганда“, 1985
- „24 древни мозайки от България“, 1987
- „Силистренската гробница и късноконстантиновата епоха“, 1991
- „Един шедьовър на римската портретна пластика в Националния археологически музей“, 1993
- „Римска портретна пластика от Аугуста Траяна и нейната територия“, 1999
- „Портретите на Александър Велики и техните имитации в Римска Тракия“, 2002
- „Един паметник с рядка мозаична техника от ранновизантийския Партикополис“, 2007
- „Хронология и стил на мозайките под Св. София в София“, 2010
- „Култът към Изида и Сарапис в римската пластика от България“, 2016
- The Early Non-Figural Mosaic Pavements in the Metropolitan Basilica of Philippopolis in Thracia, 2022
- „Римска и късноантична портретна пластика“, 2023
- „Маршрут по античните мозайки на Сердика“, 2024[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Скръбна вест // Институт за изследване на изкуствата. 19 август 2024.
- ↑ Доц. д-р Ваня Попова (1945 - 2024) // Маршрут по античните мозайки на Сердика.
- ↑ а б БАН. Vania Popova (Ваня Попова)
- ↑ Попова, Ваня. Маршрут по античните мозайки на Сердика. София, Фондация Балканско наследство, 2024. ISBN 978-619-90783-1-0.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Holdings: Corpus der spätantiken und frühchristlichen Wandmalereien Bulgariens
- Corpus der spätantiken und frühchristlichen Mosaiken Bulgariens
- Journal of Mosaic Research
- Ниш и Византия
- Studia Academica Sumenensia
- Association Internationale pour l'Étude de la Mosaïque antique (AIEMA)
- Vienna Institute for Archaeological Science
|
