Валуевски циркуляр
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: сегашно историческо. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Валуевски циркуляр от 30 юли (18 юли по стар стил) 1863 г. е секретна заповед (указ) на министъра на вътрешните работи на Руската империя Пьотр Валуев до териториалните цензурни комисии, в която се нарежда да се спре издаването на значителна част от книгите, написани на „малоруски“ език, тоест украински език. Според указа се забранява издаването на религиозни и образователни книги, но се разрешава издаването на художествена литература.
Причината за циркуляра е опасението на царската власт, че книгите на украински език стимулират сепаратистки, прополски и антицарски настроения.
Ефектът на Валуевския циркуляр е закрепен и разширен с издадения от император Александър II Емски указ от 1876 г., според който публикуването на произведения на украински език е почти напълно забранено.
Валуевският циркуляр се счита за един от ярките прояви на шовинистичната политика на руското самодържавие, насочена към укрепване на русификацията, националното, духовно и политическо потисничество на украинския народ[1].
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]След окончателното унищожаване на украинската държавност от царя (ликвидация на хетманското управление, унищожаване на Запорожката Сеч, независимостта на правната система в Украйна, въвеждане на общоруска административно-териториална система и др.), Валуевският циркуляр свидетелства за колониалното политическо положение на Украйна[1]. Започвайки с потисничеството на украинската култура (подчинение на украинската църква на Московската патриаршия, действителната забрана на украинското книгопечатане, допринасяща за упадъка на Киево-Могилянската академия и др.), автократичната Руска империя продължава политиката на русификация и репресии с Валуевския циркуляр, който фактически забранява украинската литература[1].
Създаване
[редактиране | редактиране на кода]Някои изследователи смятат, че главният катализатор за появата на циркуляра е украинският превод на четирите Евангелия, изпратен до Светия Синод за разрешение за печат от пенсионирания инспектор на Нижинския лицей Пилип Морачевски[2]. За да попречат на отпечатването на преводите, анонимни лица, нарекли се „представители на киевското духовенство“, „се обърнаха“ към III отдел[поясни]. В анонимния текст се говори за опасността от публикуването на украинския превод на Евангелието. От текста изглежда, че неговите автори допускат възможността за одобрение на украинския превод от Синода и протестират срещу него[notes 1].
.jpg)
Изследователите обръщат внимание[2] на факта, че анонимните лица са се обърнали към Охранката, а не към Синода, и предполагат[2][3], че инициаторът на жалбата е киевският генерал-губернатор Николай Анненков, тъй като ръкописното му обръщение към ръководителят на жандармите княз Василий Долгоруки сто процента съдържание съвпада с текста на анонимния автор: „Постигайки превода на Светото писание на малоруски език, привържениците на малоруската партия ще постигнат, така да се каже, признаване на независимостта на малоруския език и тогава, разбира се, те няма да спрат дотук и въз основа на отделността на езика ще предявят претенции за автономия на Малорусия“[notes 2].
Още на 27 март 1863 г. Долгоруков информира за случая цар Александър II[3], който нарежда „да се разреши“ ситуацията около превода[2]. В резултат на царската резолюция от 27 март Васил Долгоруков информира Петър Валуев за делото на украинофилите в писмо от 4 април, добавяйки писмо от Николай Анненков[3]. В писмо от 17 юни Валуев информира Долгоруков, че „напълно споделя мнението“ на киевския генерал-губернатор.
Няколко дни по-късно Петър Валуев получи, независимо от III отдел, чрез докладващата му агенция за цензура, нов документ по украинския въпрос, който повтаря писмото на Николай Анненков и най-вероятно е бил инспириран от него[3]. На 27 юни ръководителят на Киевската цензурна комисия Орест Новицки изпраща писмо до министъра на вътрешните работи въз основа на бележка от цензора на същата комисия Лазов, в което той информира, че неговият отдел е получил ръкописа "Притчі Господа нашого Ісуса Христа на українській мові розказані“ (от укр. —Притчите на нашия Господ Исус Христос, разказани на украински език)[notes 3] и изрази съмнение относно необходимостта от такова издание[4]. Новицки твърдеше, че украинските ученици не трябва да четат Евангелието на украински[notes 4][notes 5][4].
_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B2.1855%D0%B3_%D0%BB%D0%B8%D1%82Desmaisons,%D0%B8%D0%B7%D0%B4.%D0%94%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%BE_X_e1.jpg)
В заявленията си Новицки изразява загриженост относно увеличаването на броя на украинските публикации в началото на 1860-те години. и относно заплахата от „отделяне на малоруския народ“. Той също така отбеляза, че „цензурната позиция при разглеждане на подобни ръкописи [за народа] става по-трудна, тъй като в тях самата цел е достойна за осъждане, а смисълът и съдържанието, като правило, нямат нищо забранено.“ Той също така твърди, че поляците стоят зад украинското национално движение[notes 6].
Всички цитирани фрази, включително добре познатата „Нямаше особен малоруски език не е имало, няма и не може да има“[notes 7], бяха прехвърлени в текста на циркуляра на Валуев[3] без промени.
След това Валуев нареди да се подготви писмо от името на руския цар Александър II.[4] Обръщайки се към царя относно украинските публикации, министърът предаде текста на Новицки, където той пише относно този случай. Той също така обърна вниманието на царя на факта, че докато преди само образованите класи на Украйна се интересуваха от произведения на украински език, напоследък те започнаха да се разпространяват и сред по-малко образованите класи[notes 8]. Валуев предложи да се разгледа въпросът за издаването на украински книги за народа заедно с министъра на народното образование, главния прокурор на Св. Синод и шеф на жандармите. Още преди началото на дискусията министър Валуев чрез имперския отдел за цензура временно спря печатането на учебна и религиозна литература на украински език, можеше да се печата само художествена литература[notes 9]. Александър II налага положителна резолюция[notes 10][4]
Опити за съпротива
[редактиране | редактиране на кода]Няколко дни преди подписването на циркуляра Николай Костомаров във вестник „День“опровергава измислиците за солидарността на украинофилите с поляците[5]. Той също така се опита да сведе въпроса само до намеренията за преподаване на украински език в началното училище. Тази реч Костомаров, както и аудиенцията на украинофилите при министъра на вътрешните работи Пьотр Валуев, не даде резултат. Валуев в дневника си на 28 юли 1863 г. само цинично и унизително отбелязва: „28 юли [1863 г.]. Сутринта на обяд. Тогава имах няколко души, включително [Николай] Костомаров, който е много обезпокоен от спирането на популярни публикации на хохлятски диалект [във връзка с приемането на Валуевския циркуляр]. Меко, но директно и категорично му съобщих, че взетата мярка остава непроменена“
Въвеждане на циркуляра
[редактиране | редактиране на кода]На 12 юли циркулярът е одобрен от император Александър II и на 18 юли е изпратен на Пьотр Валуев за изпълнение от цензурните комитети в Киев, Вилнюс, Рига, Одеса и Санкт Петербург, както и от отделни цензори в Казан и Дерпт[3]. Оттогава цензурата често забраняваше издаването на всякакви украински книги, така че след 8 години, според историка Николай Костомаров[6], украинската литература в границите на Руската империя фактически престава да съществува.
Оберпрокурорът на Синода и началникът на жандармерията подкрепиха циркуляра, писмото на последния съдържаше само една фраза: „Не намирам нито полза, нито необходимост в печатането на книги на малоруски език, предназначени за простолюдието“[notes 11][3].
Последствия
[редактиране | редактиране на кода]Инхибиращият ефект на Валуевския циркуляр за украинците беше осезаем[5]. Ако през 1860 – 1863 година излизат от печат 114 заглавия на книги на украински език, след което през 1864 – 1869 г. година този брой е намалял до 24 заглавия.
Циркулярът беше удар за всички украинофили като цяло, но изследователите „разпознават“ няколко конкретни имена в неговите редове[2]. Това са Володимир Антонович (лидер на движението на хломоманите), Николай Костомаров (организирал издаването на евтини книги на украински език за народа) и Пилип Морачевски (представил превода на Новия завет за разглеждане). Изследователите смятат делото на Морачевски за най-опасното за империята по това време, тъй като преводът на Евангелието на жив украински език, в случай на широкото му разпространение, би допринесъл за растежа на украинското национално самосъзнание в селска среда[2].
В Украйна неделните училища престават да работят, работата в организациите отслабва, някои от чиито членове са арестувани и заточени, като Александър Кониски и Павло Чубински, в северните провинции на Руската империя, а някои под влияние на публични обвинения на украинофилите в сепаратизъм и полицейските репресии срещу тях напуснаха обществената работа.[5]
Валуевският циркуляр, който не само запазва силата си дълго време, но всъщност определя подхода на Руската империя към украинския въпрос до края на века и получава своето развитие в Емския указ от 1876 г.., имаше много негативни последици за руско-украинските отношения[3]. Той също така допринесе за изтичането на украински активисти от Руската империя към Галиция, което повлия на изхода от борбата между проруските и антируските ориентации сред галицките русини и скоро превърна Галисия в украинския културен Пиемонт[7].
В резултат на това руските власти фактически подкрепиха усилията на украинските националисти да прехвърлят езиковия въпрос от сферата на прагматиката в сферата на символичните ценности[5]. Изследователите смятат[3], че фокусът на правителството на Руската империя върху „френския“ модел на пълна асимилация на украинците не се оправда, така че Валуевският циркуляр се появява като принудителна забранителна мярка, която може да служи като свидетелство на недостатъчно обмислена, непоследователна и противоречива политика[3].
Някои изследователи смятат[3], че Валуев е предвидил временния ефект на циркуляра, но забраната е продължила много години и най-важното е, че логиката на политиката на руската имперска власт не е предвиждала никакви отстъпки за Украйна[5]. Циркулярът би могъл да има кратка история само ако окончателно би унищожил украинофилството, но това не се случи[5].
Отмяна
[редактиране | редактиране на кода]Украинците успяват да отменят циркуляра благодарение на революцията от 1905 – 1907 г. През март 1905 г. Императорската академия на науките в Санкт-Петербург изпрати доклад до правителството, в който се твърди, че украинският език е самостоятелен славянски език и препоръчва премахването на антиукраинските актове: Валуевски циркуляр и Емски указ. Фактическото премахване става благодарение на Манифеста от 17 октомври 1905 г.
От края на 1905 г. започнаха да излизат украински периодични издания. През 1906 г. 18 украински вестници и списания бяха публикувани в Киев, Харков, Одеса, Катеринослав, Лубни и други градове на Украйна, както и в Санкт-Петербург и Москва.
Текст
[редактиране | редактиране на кода]Неофициален превод на български език
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ «считаем излишним доказывать и то, что допустив нелогичный и затейливый перевод Св. Писания на то наречие русское, которое по своему складу менее всего заслуживает это предпочтение, Св. Синод допустит историческую ошибку и что всяк, кто словом или делом будет способствовать этому опасному предприятию, может приобрести известность Герострата и скоро увидит оправдание на опыте той благоразумной сентенции, что малая ошибка бывает причиной великих бед»
- ↑ «Добившись же перевода на малороссийское наречие Священного Писания, сторонники малороссийской партии достигнут, так сказать, признания самостоятельности малороссийского языка, и тогда, конечно, на этом не остановятся и, опираясь на отдельность языка, станут заявлять притязания на автономию Малороссии»
- ↑ „Притчи Господа нашого Иисуса Христа на украинский мови росказани“
- ↑ тъй като образованието в цялата Руска империя на рус. „производится на общерусском языке и употребление в училищах малороссийского наречия нигде не допущено“
- ↑ В писмото се посочва също, че на рус. «само возбуждение вопроса о пользе и возможности употребления этого (малороссийского) наречия в школах принято большинством малороссиян с негодованием. Они весьма основательно доказывают, что никакого особенного малороссийского языка не было, нет и быть не может, и что наречие их, употребляемое простонародьем, есть тот же русский язык, только испорченный влиянием на него Польши». „Общерусский язык“, по-нататък се казва, че за хората на рус. «гораздо понятнее, чем теперь сочиняемый для него некоторыми малороссами и в особенности поляками так называемый украинский язык. Лиц того кружка, который усиливается доказывать противное, большинство самих малороссиян упрекает в каких-то сепаративных замыслах, враждебных России и гибельных для Малороссии»
- ↑ В края на писмото се посочва, че явлението малоруски сепаратизъм „е още по-тревожно и заслужава вниманието на властите, защото съвпада с политическите планове на поляците и почти съдържа корена на този план“
- ↑ «никакого особенного малороссийского языка не было, нет и быть не может»
- ↑ «произведения на малороссийском языке имели в виду лишь образованные классы Южной России, ныне же приверженцы малороссийской народности обратили свои виды на массу непросвещенную»
- ↑ «позволялись к печати только произведения на малороссийском языке, принадлежащие к области изящной литературы; пропуск же книг на том языке религиозного содержания, учебных и вообще назначенных для первоначального чтения народа приостановится до разрешения настоящего вопроса»
- ↑ «Высочайше повелено исполнить. С.-Петербург, 18 июля 1863»
- ↑ «Я в печатании книг на малороссийском языке, предназначаемых для простонародья, не нахожу ни пользы, ни необходимости»
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Стаття «Валуєвський циркуляр 1863» Архив на оригинала от 2010-02-17 в Wayback Machine. Юридична енциклопедія: В 6 т. /Редкол.: Ю70 Ю. С. Шемшученко (голова редкол.) та ін. — К.: «Укр. енцикл.», 1998. ISBN 966-7492-00-1
- ↑ а б в г д е Євангеліє та циркуляр // Архивиран от оригинала на 2011-08-28. Посетен на 26 лютого 2011.. Архів оригіналу Архив на оригинала от 2011-08-28 в Wayback Machine. за 28 серпня 2011. Процитовано 26 лютого 2011.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Олексій Міллер. Засвоюючи логіку націоналізму: ставлення владних кіл імперії та громадської думки її столиць до українського національного руху в перші роки царювання Олександра II // Архивиран от оригинала на 2013-10-16. Посетен на 26 лютого 2011.
- ↑ а б в г Секрети валуєвського циркуляра 1863 року // Посетен на 26 лютого 2011.
- ↑ а б в г д е Верстюк В. Ф., Горобець В. М., Толочко О. П. Україна і Росія в історичній ретроспективі. Том.1 // Архивиран от оригинала на 2012-06-27. Посетен на 26 лютого 2011.
- ↑ Валуєвський циркуляр 1863 року // Архивиран от оригинала на 2008-12-02. Посетен на 26 лютого 2011.
- ↑ Himka J.-P. The Construction of Nationality in Galician Rus’: Icarian Flights in Almost All Directions. Доповідь на III конгресі МАУ. Харків, 1996
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- М. М. Климчук . Валуевски циркуляр Архив на оригинала от 2016-06-01 в Wayback Machine. // Енциклопедія історії України : u 10 T. / редактор: В. И. Смолий (ръководител) и др. ; Институт по история на Украйна към Националната академия на науките на Украйна . — К. : Научно мнение, 2003. – T. 1 : А – Б. – СЪС. 429. – ISBN 966-00-0734-5.
- Валуєвський циркуляр // Литературен речник-справочник / редактиран от Р. Т. Громяка, Ю. И. Ковалива, В. И. Теремка . - Киев : Център „Академия“, 2007. – СЪС. 102.
- Циркуляр на министъра на вътрешните работи П. И. Валуев
- Циркулярът за стойността се обсъжда в Торонто Архив на оригинала от 2023-07-17 в Wayback Machine.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Франко З. Т. Валуєвський циркуляр 1863 // Українська мова: Енциклопедія / Редкол.: В.М. Русанівський, О. О. Тараненко та ін. – 2-е вид. випр. і доп. – К.: Українська енциклопедія, 2004. – С. 62. – 824 с. – ISBN 966-7492-19-2.
- Валуєвський циркуляр // Мала енциклопедія етнодержавознавства / Інститут держави і права ім. В. М. Корецького НАН України, Упорядник Ю. І. Римаренко та ін. – Київ: „Генеза“, „Довіра“, 1996. – С. 173. – ISBN 966-507-016-9; ISBN 966-504-001-4.
- Валуєвський циркуляр // Шаблон:МСІУ
- Ю. Поліщук. Валуєвський циркуляр // Політична енциклопедія. Редкол.: Ю. Левенець (голова), Ю. Шаповал (заст. голови) та ін. – К.: Парламентське видавництво, 2011. – с. 84 – 85. – ISBN 978-966-611-818-2.
- Шаблон:Юридична енциклопедія
- 1863 р., липня 11. Санкт-Петербург. – Доповідна записка міністра внутрішніх справ П. О. Валуєва Олександрові II „О книгах, издаваемых для народа на малороссийском наречии“ з пропозицією дозволити друкування творів красного письменства та призупинити видання навчальної та релігійної літератури українською мовою // Українська ідентичність і мовне питання в Російській імперії: спроба державного регулювання (1847 – 1914). Збірник документів і матеріалів / відп. ред. Г. Боряк; упоряд. Г. Боряк та інш.; НАН України, Ін-т історії України; Укрдержархів, ЦДІАК України. – К.: Ін-т історії України НАН України, 2013. – С. 73 – 76. – ISBN 978-966-02-6683-4.
- 1863 р., липня 18. Санкт-Петербург. – Відношення міністра внутрішніх справ П. О. Валуєва міністрові народної освіти О. В. Головніну про заборону видань українською мовою, спричинену небезпекою масового поширення українофілами „політичних задумів“ під виглядом запровадження письменності ѝ просвіти і, відповідно, набуттям питання про українську літературу виключно політичного забарвлення // Українська ідентичність і мовне питання в Російській імперії: спроба державного регулювання (1847 – 1914). Збірник документів і матеріалів… – С. 76 – 79.
- 1863 р., липня 18. Санкт-Петербург. – Розпорядження міністра внутрішніх справ П. О. Валуєва Київському цензурному комітетові про заборону друкування українською мовою книжок релігійного змісту, підручників та видань для початкового читання // Українська ідентичність і мовне питання в Російській імперії: спроба державного регулювання (1847 – 1914). Збірник документів і матеріалів… – С. 79.
- Орест Новицький – релігійний філософ, що „створив“ Валуєвський циркуляр
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Валуєвський циркуляр“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |