Направо към съдържанието

Валериан Дерожински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валериан Дерожински
руски офицер

Роден
Починал
ПогребанСанкт Петербург, Русия

Етносполяк
Националност Русия
Учил вНиколаевска военна академия
НаградиОрден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Орден „Свети Станислав“
орден „Света Анна“
орден на свети Владимир
Семейство
БащаФилип Казимирович Дерожински
Валериан Дерожински в Общомедия

Валериан Филипович Дерожински (на руски: Валериан Филиппович Дерожинский) е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878), загинал в боевете за прохода Шипка.

Валериан Дерожински е роден на 15 юли 1826 г. в село Надеждовка, Воронежка губерния (сега Надеждовка, Белгородска област, РФ), в семейството на полковник Филип Казимирович Дерожински, дворянин от стра полски шляхтички род. Баща му е офицер от руската императорска армия, командир на Рижкия драгунски полк, който се отличава се в Отечествената война срещу Наполеон Бонапарт (1812) и при превземането на Париж през 1814 г.

Валериан Дерожински се ориентира към военното поприще. Завършва 1-ви кадетски корпус. Военната си служба започва в 19-а артилерийска бригада през 1845 г. Завършва 2-годишния курс на Николаевската военна академия на Генералния щаб (1849). Служи в Главната квартира на Руската армия във Варшава.

Участва в Унгарската кампания (1848 – 1849). По време на Кримската война (1853 – 1856) се бие при обсадата на Силистра и защитата на Севастопол. Ранен е от артилерийска осколка. След лечение участва в защитата на Евпатория. Повишен е във военно звание полковник от 1861 г. Преподавател в Николаевската военна академия (1862 – 1872). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1872 г. Командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна дивизия (1872 – 1877).

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Участва във войната от първия ѝ ден. Бие се храбро при преминаването на река Дунав при Свищов, за което е награден с орден „Света Ана“ I ст. с мечове. В началото на юли 1877 г. е назначен за командир на Габровския отряд в състав: 30-и донски казашки полк, 36-и орловски пехотен полк и 10 оръдия. Непосредствено е подчинен на началника на 9-а пехотна дивизия с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски.

През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровския общински съвет. По искане на генерал-майор Валериан Дерожински се провежда работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Генерал-майор Валериан Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Йосиф Гурко атакува от юг на Шипка. На 3 – 7/5 – 19 юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Валериан Дерожински.

В началото на август за отбраната на Шипченския проход е сформиран Шипченския отряд с командир генерал-майор Николай Столетов. В състава му влиза Габровският отряд и Българското опълчение. От 9/21 до 12/24 август отрядът геройски отбранява връх Шипка от Централната османска армия с командир Сюлейман паша. Тези дни са най-тежките в Шипченската епопея. С пристигането на връх Шипка на 13/25 август 1877 г. на 8-и армейски корпус непосредствената отбрана е поета от неговия командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване, а Габровският отряд на генерал-майор Валериан Дерожински остава на позицията. Същия ден 13/25 август на връх Узункуш при отбиване на поредната турска атака и последвалата контраатака генерал Валериан Дерожински е убит от вражески крушум.

Награждаван е многократно: Орден „Света Ана“ I, II и III ст., Орден „Свети Станислав“ II ст., Орден „Свети Владимир“ III и IV ст. Тленните му останки са пренесени в Русия. Погребани са в Новодевическото гробище (Алея на знатните) на Санкт Петербург. Признателните жители на Габрово наименуват улица „Генерал Дерожински“.

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 82, 84, 87, 92, 157, 163
  • Цончев П. Из общественото и културно минало на Габрово. Габрово, 1996, с. 618