Бъняса
Бъняса Băneasa | |
— град — | |
Страна | Румъния |
---|---|
Окръг | Констанца |
Община | Бъняса |
Площ | 109.70 km² |
Надм. височина | 88 m |
Население | 5017 души (2011) 45,7 души/km² |
SIRUTA | 61069 |
Град от | 2004 |
Пощенски код | 907035 |
Телефонен код | +40 341 |
Часова зона | UTC+2:00 |
Официален сайт | www.primaria-baneasa.ro |
Бъняса в Общомедия |
Бъняса (на румънски: Băneasa, историческо име: Parachioi, на турски: Paraköy) е общински град в окръг Кюстенджа, Румъния.
География
[редактиране | редактиране на кода]Бъняса се намира на 88 м.н.р., като отстои на 25 км южно от Дунав и на 5 км северно от границата между Румъния и България. Разстоянието между Бъняса и разположения в източна посока окръжен център Кюстенджа възлиза на 93 км, а до държавната столица Букурещ – 162 км в северозападна посока. Същото име Бъняса носи и столичен квартал, получил го от едноименната гора, намираща се северно от Букурещ.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първи исторически данни за селищното образувание се появяват около 1750 г., като първоначално селището е бил място за среща на търговци, пресичащи Добруджа и Дунав. Оттам произлиза и турското име Паракьой („парично село“).[1] През 1850 то е сертифицирано като село с юридически статут, а между 1850 и 1869 се сдобива с църква и румънско училище. През 2004 г. Бъняса, окръг Констанца, е обявен за град с прилежащи села Негурени (основано около 1780 в местността „Трите чешми“) и Фъурей (възникнало около 1800).
Администрация
[редактиране | редактиране на кода]Днес освен Бъняса, следните села също се администрират от градската община:
- Негурени (историческо име: Caranlâc, на турски: Karanlık);
- Фъурей (историческо име: Calaicea, на турски: Kalaycı);
- Тудор Владимиреску (историческо име: Regep Cuius, на турски: Recepkuyusu), именувано на Тудор Владимиреску, влашки революционер;
Бившото село Кърпиниш (на румънски: Cărpiniș, историческо име: Ghiuvegea) е включено в очертанията на Бъняса с административната реформа през 1968.
През 1977 година Бъняса е обединена със село Валя Цапулуй (на румънски: Valea Țapului, историческо име: на турски: Teke Deresi), разположено на 43.977622, 27.726374.[2][3]
Демографски данни
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяване от 2002 г.[4] в Банеаса живеят 4374 румънци, 963 турци, 14 цигани и 2 други, със следната структура:
Националност | Брой | Дял |
---|---|---|
румънци | 4374 | 81,7% |
турци | 963 | 18,0% |
роми | 14 | 0,3% |
немци | 1 | < 0,1% |
гърци | 1 | < 0,1% |
Езиковата структура сочи:
Език | Брой | Дял |
---|---|---|
румънски | 4442 | 83,0% |
турски | 909 | 17,0% |
немски | 1 | < 0,1% |
гръцки | 1 | < 0,1% |
Структура на населението според вероизповеданието:
Религия | Брой | Дял |
---|---|---|
православни | 4372 | 81,7% |
мюсюлмани | 961 | 18,0% |
римо-католици | 6 | 0,1% |
петдесятници | 5 | 0,1% |
баптисти | 5 | 0,1% |
Ново преброяване на населението през 2011 сочи, че в Бъняса живеят 3538 румънци (70,52%), 1145 турци (22,82%), 332 роми (6,61%) и 2 други.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ istoric.html, архив на оригинала от 24 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161024032914/http://primaria-baneasa.ro/istoric.html, посетен на 16 април 2017
- ↑ Dan Gheorghe's blog, The Canyon of the Virgins, посетен на 20 февруари 2012
- ↑ Wikimapia, Location of Valea Ţapului, посетен на 20 февруари 2012
- ↑ Structura Etno-demografică a României // Посетен на 15 декември 2011. (на румънски)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Băneasa, Constanța и страницата „Беняса“ в Уикипедия на английски и украински език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |