Българо-генуезки войни
Българо-генуезки войни | |||
Войни на България | |||
Карта на Добруджанското деспотство, Търновското царство и Видинското царство от втората половина на XIV век | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1373 – 1375 (първи период) 1376 – 1382 (втори период) 1382 – 1385 (трети период) | ||
Място | Северна Добруджа, Южна Добруджа | ||
Резултат | Подписване на мирен договор
| ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
|
Българо-генуезките войни са серия от конфликти между Добруджанското деспотство и Генуезката Република в западното черноморие през втората половина на XIV век.
Причини за конфликта са най-вероятно засилването на Добруджанското деспотство след като цар Иван Александър отстъпва на Добротица всички черноморски владения от Калиакра до Несебър, включително Варна и силната крепост Дръстър с дунавските пристанища по повод помощта, която деспотът му оказва във войната с Амадей VI Савойски. Засилил авторитета си, а и виждайки как генуезците се опитват да налагат своите правила в региона, заселен предимно от българи, Добротица решава да поеме нещата в свои ръце.[1]
Първи период (1373 – 1375)
[редактиране | редактиране на кода]Втори период (1376 – 1382)
[редактиране | редактиране на кода]Трети период (1382 – 1387)
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]• Добротица
• Иванко
• Добруджанско деспотство
• Дзанаки Мудацо
• Венецианска република
• Генуезка република
• Йоан V Палеолог
• Византийска империя
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Милчев, Димитър. Българските войни с Генуа:Началото // Българска история.