Направо към съдържанието

Буховски манастир „Свети Архангел Михаил“

Буховски манастир
„Свети Архангел Михаил“
Манастирската църква
Манастирската църква
Карта Местоположение
Вид на храмаправославен манастир
Страна България
Населено мястоБухово
ВероизповеданиеБългарска православна църква – Българска патриаршия
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоСофийско
Изграждане1860 г.
Статутдействащ
Буховски манастир
„Свети Архангел Михаил“
в Общомедия

Буховският манастир „Свети Архангел Михаил“ е непостоянно действащ храм, разположен сред южните склонове на планината Мургаш, Западна Стара планина, на отстояние 3 км североизточно от град Бухово, България.

Буховският манастир е основан в началото на XVI век като част от Софийската Мала Света гора. Към края на XVIII век е изоставен, вероятно след кърджалийско нападение. Възстановен е по време на движението за църковна независимост през 1860 г.

Според местни предания манастирът бил много богат, притежавал земи и над 1000 глави добитък, за които се грижели ратаи, наемани от съседните села.

Възобновен е през XIX век на два етапа – през 1855 и 1882 година. По време на Руско-турската война 1877 – 1878 в манастира се подслоняват руски войници.

Според проучване на историка Иван Алексиев, веднага след детронирането му, на 9 и 10 август 1886 г., тук е затворен за две нощи и един ден Александър I Батенберг на път през Орхание (Ботевград), Враца и Оряхово за Рени.[1]

През 1956 година манастирът е обявен за архитектурен паметник на културата от местно значение.

Манастирският двор е разделен на стопанска и жилищна част. От оборите и жилищата на ратаите в източната част на манастира са запазени само основите.

Запазена е манастирската църква. Освен храмовата икона над входа на църквата, на дясната ѝ външна стена има ниша с икона на патрона на манастира Архангел Михаил.

Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[2]

На десетина метра от входа на манастира има запазена чешма, изградена през май 1936 година от Православно добротворно просветно братство „Св. Св. Седмочисленици“.

По сведения от информационната табела на манастира, манастирът послужил за вдъхновение за писателя Елин Пелин да напише разказите си от цикъла „Под манастирската лоза“ през 1909 – 1936 година.