Буфлийска къща
| Буфлийска къща Οικία Μπουφλή | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Лерин | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Лерин, Гърция |
| Изграждане | 1904 година |
| Етажи | 2 |
| Статут | паметник на културата |
| Буфлийска къща в Общомедия | |
Буфлийската къща (на гръцки: Οικία Μπουφλή) е къща в град Лерин, Гърция.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]
Къщата е разположена във Вароша, на кръстовището на булевард „Елевтерия“ № 103 и улица „Бизани“.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Сградата построена в 1904 година от Васили Буфлия (по произход от селото Буф).[3] Сградата е построена за живеене, въпреки факта, че е с огромни размери. Дълговете от реконструкцията на къщата са причината тя да бъде продадена на Лазарос Гунарис.[2]
Къщата е наета от Българската екзархия и в нея до 1912 година се помещавала Българската митрополия в Лерин.[4][2] През Балканската война в нея отсяда сръбският княз Арсен Караджорджевич, докато в Митрополията се настанява гръцкият престолонаследник Константинос.[2]
През десетилетието 1940 - 1950 година в сградата е настанена Асоциацията „Аристотел“, като остава до към 1968 - 1970 година. Впоследствие сградата има различни приложения до 1992 година, когато в нея е настанен Леринският музей на съвременното изкуство. По-късно музеят е преместен в Екзарховата къща.[2]
В 2008 година е обявена за паметник на културата като „един от най-забележителните запазени образци на архитектурата в града от края на XIX век и началото на XX век“. В сградата .[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Това е двуетажна къща близнак с двор, който се намира в задната част на парцела. Правоъгълната сграда е с плоски, симетрично организирани фасади. Има леко отстъпление на фасадата на мястото на двата входа. На първия етаж се издават мраморни балкони с богато украсени метални парапети и спираловидни стълби. В основата на сградата е оформена мозайка, а прозорците на приземния етаж са с декоративна рамка. Отворите на първия етаж са украсени с триъгълни фронтони. Входовете имат особено подчертана височина, като над двукрилите облицовани врати има полукръглите отвори. Всички тези елементи показват очевидното влияние на френския класицизъм върху архитектурата на фасадите.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΝΣΑΚ/65142/1817/20-8-2008 - ΦΕΚ 398/ΑΑΠ/9-9-2008 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 12 март 2018. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е Τουριστική Πύλη Φλώρινας, 06/03/2024. Посетен на 15 февруари 2025 г. (на гръцки)
- ↑ Η ιστορία του μπετόν στην Φλώρινα // Palo.gr. Посетен на 12 март 2018.
- ↑ [1]
