Направо към съдържанието

Бутринт (национален парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бутринт
Butrinti
Лого на Бутринт
39.7461° с. ш. 20.0203° и. д.
Местоположение в Албания
Площ9424,4 ha
Създаден2000 г.
Уебсайтakzm.gov.al?option=com_k2&view=item&id=114%3Anational-park-of-butrinti&Itemid=435&lang=us
Бутринт в Общомедия

„Бутринт“ (на албански: Parku Kombëtar i Butrintit) е национален парк в област Вльора, Южна Албания. Намира се на 18 km южно от Саранда. Паркът обхваща 9424 km2 хълмист терен със сладководни езера, влажни зони, солени блата, открити равнини, тръстикови масиви и острови. Значението на парка за опазване на околната среда се изразява в големия брой видове на територията му – над 1200 различни животни и растения. Правомощията на парка включват защита на езерото и лагуната Бутринт, естествения канал Вивари, островите Ксамил, както и археологическия обект, който дава ценни сведения за древни цивилизации.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Международният съюз за защита на природата (IUCN) е включил парка в категория II. През 1992 г. археологическият обект е включен в списъка на ЮНЕСКО за обекти на световното културно и природно наследство. Освен това лагуната е призната за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.[1] Отделно от това езерото Бутринт е важна зона за птици и растения поради значителното си разнообразие от видове птици и растения от международно значение.[2][3]

Типично местообитание край езерото Бутринт и канала Вивари

Национален парк „Бутринт“ е създаден с Наредба № 82 от 2 март 2000 г. с цел опазване на природните екосистеми и ландшафти заедно с техните растителни и животински съобщества и местообитания, както и опазване на културното наследство.[4] Територията на парка е разширявана няколко пъти, за последен път през 2005 г., докато достигне настоящата си площ.[5] Управлява се от дирекция, подчинена на Министерството на околната среда на Албания, със седалище в Саранда.

Историческият град Бутринт на територията на националния парк е един от най-важните археологически обекти в страната, съдържащ различни артефакти и структури, датиращи от желязната епоха до Средновековието. Многобройни паметници все още са запазени, включително градските стени, късноантичен баптистерий, голяма базилика, римски театър и два замъка. Древният град е разположен сред естествена гора със сложна екосистема, която зависи от близкото езеро и канал. Тази комбинация от културни паметници и природна среда прави парка „Бутринт“ уникално място.

Паркът се превръща във важен център и добър пример за управление на културно наследство. С подкрепата на албанските институции, фондация „Бутринт“, Световната банка и ЮНЕСКО, ситуацията в него е подобрена до такава степен, че през 2005 г. ЮНЕСКО премахва обекта от списъка на застрашените обекти на световното наследство.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Националният парк Бутринт e стратегически разположен в източната част на пролива Корфу в южната част на страната; на полуостров, който е ограден от езерото Бутринт и канала Вивари. Каналът свързва езерото с Йонийско море чрез тясна пясъчна ивица.[6] По шосе останките от историческия град Бутринт са на около 18 km южно от град Саранда и на няколко километра северно от сухоземната граница между Албания и Гърция.

Паркът има площ от 94 244 km2. Разположен в непосредствена близост до морето, паркът има мек средиземноморски климат (Csa и Csb по климатичната класификация на Кьопен) с меки, дъждовни зими и сухи, топли до горещи лета.[7] Годишните валежи са около 1500 mm/m2.

Бутринт е част от разнообразна хидрографска мрежа, съставена от потоците на няколко реки, лагуни и езера. Реките са къси, стръмни и с голям обем.[6] Паркът включва езерото Бутринт на северозапад, езерото Буфи на югоизток, река Бистрица на север, планината Миле на запад и река Павло на юг.[8]

Езерото Бутринт е най-голямото езеро и водният му режим е типичен за крайбрежна лагуна. Има дължина 7,1 km и ширина 3,3 km, с площ от 16,3 km.[6] Езерото Буфи се намира на около 2 m над Адриатическо море в югоизточната част на езерото Бутринт, с обща площ от 0,83 km2. Отича се към южното езеро Бутринт през някогашен канал.[6]

Панорамна гледка към езерото Бутринт и Йонийско море в далечината
Панорамна гледка към езерото Бутринт и Йонийско море в далечината

Биоразнообразие

[редактиране | редактиране на кода]

Флора

[редактиране | редактиране на кода]
Централната част на езерото Буфи е свободна от тръстика и е добро място за гнездене и хранене за различни видове птици.

Разнообразните геоложки и хидроложки условия, както и местоположението на парка са основните фактори за голямото разнообразие от животни и растения. Във фитогеографски план паркът попада в сухоземния екорегион на илирийски широколистни гори на палеарктическите средиземноморски гори, гори и храсталаци. Наличието на вода под формата на реки, езера и влажни зони, повлияно от конфигурацията на терена, оказва голямо влияние върху биоразнообразието на тази област. Гръбначната флора на парка се състои от 800 до 900 вида, които съставляват 27% от общия брой видове в Албания.[9]

Плитките крайбрежни лагуни са скалисти и покрити с гъста тръстика и широколистен папур.[9] В района на археологическия обект и южните и източните склонове на Сотира, вечнозелените гори заемат по-голямата част от площта.[9] От широколистната растителност каменният дъб и лавровите дървета преобладават над останалите растения, включително полския бряст, полския ясен и валонския дъб. Храстовата растителност е представена от брястовидна къпина, обикновен глог, вечнозелена роза, обикновен бръшлян и италианско цвете. Сред билките доминират диви аспержи, жив плет, жълтурчета и обикновени блатии.

Posidonia oceanica е разпространена най-вече по крайбрежното морско дъно, докато Cymodocea nodosa и Zostera noltei са широко разпространени по устието на река Павло.[9] Покрай скалите солеността и скалистият терен обуславят беден флористичен състав.[9]

Фауна

[редактиране | редактиране на кода]
Обикновената афалина често се среща във водите на Бутринт и е една от основните атракции на парка.

Паркът има разнообразна фауна с над 400 вида, разпределени в местообитанията и екосистемите на парка. В границите на парка са установени най-малко 39 вида бозайници, 246 вида птици, 25 вида влечуги, 10 вида земноводни и 105 вида риби.

Горите и храстите на парка осигуряват важно убежище за 39 вида бозайници, от които 14 са класифицирани като застрашени.[10] Белката вирее в покрайнините на горите и откритите склонове на парка. Златистият чакал и червената лисица обикновено се срещат в откритите терени, хранейки се предимно с дребни гризачи, докато сивият вълк се среща само през зимата в парка. В потоците и езерата се среща видрата, която е защитена от редица международни конвенции.[11]

Крайбрежните води около парка са често посещавани от делфини като обикновената афала, късоносия обикновен делфин и понякога и ивичестия делфин.[10][12] Паркът осигурява едно от последните останали местообитания на застрашения средиземноморски тюлен монах, който се среща в скалите и пещерите.[13][14][15] Морските костенурки не са необичайна гледка в плитките крайбрежни води на парка.[10] Има два вида морски костенурки, като костенурката карета и кожестата костенурка, които са посочени от държавните власти като застрашени.[12][16]

Европейската блатна костенурка често се среща във влажните и сухи зони на парка.

В парка се срещат над 246 вида птици, живеещи в различни местообитания на цялата му територия.[10] Много от тези птици са местни, а други са прелетни видове, минаващи по адриатическия миграционен маршрут.[17][18] Най-важните птици, обитаващи парка, са скалният орел, соколът скитник, планинският кеклик, авлигата и обикновеният мишелов. Заливите и устията по крайбрежието на Йонийско море са зимна дестинация за важни птици. Влажните зони служат като места за хранене и почивка на обикновена потапница, голям корморан, голям гмурец, обикновена лиска и речна чайка. Тръстиковите масиви се използват от зеленоножка, крещалец, полски блатар, тръстиков блатар, мустакато шаварче и торбогнезд синигер. Блатата предлагат места за хранене на малката бяла чапла, сребристата булка, златистата булка и тъмногръдия брегобегач. Повечето от водолюбивите птици са съсредоточени в крайбрежните блата, като големия свирец, малкия червеноног водобегач и гривестата рибарка.

Документирани са 10 вида земноводни, които съществуват в големи популации и обитават предимно гори и храсталаци.[10] Най-често срещаните видове земноводни включват огнен саламандър, северен гребенест тритон, обикновена крастава жаба и гръцка водна жаба. Разнообразието от влечуги в Бутринт също е богато, по-голямо от всяка друга защитена зона в региона. Документирани са общо 25 вида. Те са представени от ивичестия гущер, слепока и смока мишкар.[10]

Що се отнася до морето, водоемите на парка се посещават от 105 вида риби.[10] Най-често срещаните видове включват плосък кефал, тънкоуст кефал, европейска змиорка, мерлуза и каракуда.

Забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Театърът на Бутринт с неговия просцениум

Богатата история на Бутринт е оставила важни следи на територията на парка. Основните архитектурни паметници в парка включват римски театър, олтар на Дионис, Нимфеум, терми, гимназия, форум, акведукт, храмове на Минерва и Асклепий, Лъвската порта и баптистерий, разположени в Южна Албания и обявени от ЮНЕСКО за световно културно наследство през 1992 г.

Римският театър в Бутринт е сред най-добре запазените сгради в града. Намира се точно под Акропола и гледа към канала Вивари. Театърът е построен през III век пр. н. е., вероятно върху стените на по-стар и по-малък театър. През римския период е претърпял много ремонти и разширения. Над двата входа на театъра са изградени ложи за висшата класа. Аудиторииумът също е разширен, за да поеме нарастващото население на града по това време.

Островите Ксамил са част от зоната на покритие на националния парк

Замъкът на Али Паша Тепелена се намира в рамките на малък остров по протежение на устието на канала Вивари и е кръстен на албанския владетел Али паша от Янина, който управлява Янинския пашалък. Замъкът е малка правоъгълна структура с очукани стени. По протежение на ъглите има две очукани кръгли кули с оръдия откъм морето и две очукани квадратни кули с неправилни размери, оборудвани с контури или прозорци.

Друга важна забележителност е Лъвската порта и един от шестте входа на града, построени през IV век пр.н.е. Надписът показва лъв, който се кани да изяде бик. Лъвът символизира жителите на града, а бикът – техните врагове. Портата има много тесен проход, за да позволи възможно най-малко хора да влязат едновременно.

В западната част на парка се простират скалистите острови Ксамил, които са отдалечени и могат да бъдат достигнати само с лодка. Въпреки това, два от островите са свързани с тясна ивица пясък. Делфини като обикновения делфин и афалата често се срещат във водите.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ramsar. The list of wetlands of international importance // Ramsar. Посетен на 14 August 2010. (на английски)
  2. ↑ BirdLife International. Lake Butrinti // datazone.birdlife.org. (на английски)
  3. ↑ IUCN, World Wide Fund for Nature, Plantlife. Important Plant Areas of the south and east Mediterranean region // portals.iucn.org. (на английски)
  4. ↑ PER SHPALLJEN PARK KOMBETAR NE MBROJTJE TE SHTETIT TE ZONES ARKEOLOGJIKE TE BUTRINTIT // imk.gov.al. Посетен на 2017-10-27. (на албански)
  5. ↑ VENDIM Nr.693, Datë 10.11.2005 PËR SHPALLJEN E KOMPLEKSIT LIGATINOR TË BUTRINTIT "PARK KOMBËTAR" // Albanian Ministry of Environment, Forests and Water Administration. Архивиран от оригинала на 2011-07-25. Посетен на 2011-04-24.
  6. ↑ а б в г BUTRINT NATIONAL PARK MANAGEMENT PLAN (PDF) // researchgate.net. с. 34–35. (на английски)
  7. ↑ Zotaj, Albana. BUTRINT NATIONAL PARK MANAGEMENT PLAN // academia.edu. (на английски)
  8. ↑ Human – climate interactions in the central Mediterranean region 2 during the last millennia: The laminated record of Lake Butrint // Digital.csic.es. (на английски)
  9. ↑ а б в г д Zotaj, Albana. BUTRINT NATIONAL PARK MANAGEMENT PLAN (PDF) // academia.edu. с. 36–43. (на английски)
  10. ↑ а б в г д е ж Zotaj, Albana. BUTRINT NATIONAL PARK MANAGEMENT PLAN (PDF) // academia.edu. с. 43–74. (на английски)
  11. ↑ Alessandro Balestrieri, Simone Messina, Francesca Pella, Claudio Prigioni, Nicola Saino, Mauro Fasola. Eurasian otter Lutra lutra in developing countries: a resurvey of Albania 22 years after the fall of communism // cambridge.org. (на английски)
  12. ↑ а б Ferdinand Bego, Jamarber Malltezi. Ecotourism opportunities and challenges in Butrint, Albania, a unique UNESCO and Ramsar site // Journal of Coastal Research 61. Tirana, 2011. DOI:10.2112/SI61-001.9. с. 6.
  13. ↑ DISTRIBUTION OF MAMMALS IN ALBANIA (PDF) // italian-journal-of-mammalogy.it. Архивиран от оригинала на 2016-09-23. Посетен на 2017-11-22. (на английски)
  14. ↑ Lefter KASHTA, Sajmir BEQIRAJ, Virginie TILOT, Violeta ZUNA, Eno DODBIBA. THE FIRST MPA IN ALBANIA, SAZANI ISLAND – KARABURUNI PENINSULA, AS A REGIONAL PRIORITY CONSERVATION AREA FOR MARINE BIODIVERSITY // zrsvn.si. Посетен на 2018-07-22. (на английски)
  15. ↑ Protected area gap assessment, marine biodiversity and legislation on marine protected areas // undp.org. Архивиран от оригинала на 2017-08-02. Посетен на 2018-07-22. (на английски)
  16. ↑ Michael Bright. 1001 Natural Wonders You Must See Before You Die. Book Sales, 2017, 2017-10-24. ISBN 9780785835837. с. 448. (на английски)
  17. ↑ Euronatur. Adriatic Flyway // euronatur.org. Архивиран от оригинала на 2020-09-18. Посетен на 2018-07-22. (на английски)
  18. ↑ Euronatur. ADRIATIC FLYWAY - BIRD CONSERVATION ON THE BALKANS // euronatur.org. Архивиран от оригинала на 2021-05-16. Посетен на 2018-07-22. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Обекти от световното културно и природно наследство в Албания
Бутринт • Исторически центрове на Берат и Гирокастро
Flag of Albania
Flag of Albania
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Butrint National Park в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бутринт_(национален_парк)&oldid=12251161“.