Скален орел
Скален орел | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Скален орел в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Скалният орел (Aquila chrysaetos) е вид птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Разпространен в голяма част от Северното полукълбо, той е една от най-едрите грабливи птици, срещащи се в България. Дължината на тялото му е 80 – 95 cm, размахът на крилете – 195 – 220 cm, а теглото – 2,8 – 6,5 kg.
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Среща се в Европа (включително България), Азия, Африка и Северна Америка. Обитава гористи и планински местности.
Начин на живот
[редактиране | редактиране на кода]Скалният орел води усамотен начин на живот
Най-възрастният известен индивид е живял 32 години в диво състояние, а в плен друг индивид е достигнал 46-годишна възраст. От древни времена орелът е символ на сила.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Женската се задържа стабилна в своята територия, която често има огромни размери. Строи няколко гнезда, едно от които (най-старото) посещава често, за да почива. Гнездото най-често се намира на скални зъбери, пукнатини и по-рядко по дървета. Характерно е, че за гнездене избират по-ниските участъци на територията си. Гнездото му е огромно до 3 метра в диаметър и до 2 метра височина. Женската може да снесе само по 3 яйца на година.
Започва да мъти през март или април. Мътенето продължава около 43 дни. Мъти само женската, която остава в гнездото още около 5 седмици след като се е излюпило малкото (обикновено едно). След този момент то получава храна веднъж дневно най-често на ръба на гнездото. На осмата седмица малкото вече е напълно оперено и на 80 дневна възраст започва да лети, но остава заедно с родителите си до края на есента. Полова зрялост настъпва на 5 – 6 годишна възраст.
Природозащитен статут
[редактиране | редактиране на кода]- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен (Least Concern LC)[3]
- Директива за птиците на ЕС – Приложение 1[4]
На територията на България е рядък и защитен от закона вид. От най-дълбока древност скалният орел е използван като ловна птица, наред със соколите и ястребите. Все пак, близо 150-те двойки, които населяват територията на България му дават относителна сигурност като стабилен вид. Това позволява по-добро наблюдение и оценка на антропогенните фактори, влияещи върху средата.
Лов със скален орел
[редактиране | редактиране на кода]Ловът със скален орел е традиционно занимание в Казахстан и Киргизия. Ловците, т.нар. беркутчии, обучават скалните орли за лов на зайци, лисици и дори вълци. В последния случай биват хващани предимно млади, ненапълно пораснали вълци.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Aquila chrysaetos (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Скален орел. Посетен на 22 март 2012
- ↑ BirdLife International 2004. Aquila chrysaetos. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 31 юли 2008.
- ↑ Наръчник за Натура 2000 в България. 2002. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, ISBN 954-90211-6-5, стр. 55
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Домусчиев, Добромир. Скалният орел. В: сп. GEO, февруари 2008, изд. Медия, София, стр. 96 – 103
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Уебкамера Архив на оригинала от 2006-04-09 в Wayback Machine.