Бугарщица
.png)
Бугарщиците (на хърватски: bugarštica) са вид хърватски народни песни главно от XVI-XVII век, с юнашки сюжети и характерен 15-сричен размер.[1][2] Изпълнението им е монотонно и тъжно, наречено бугарене.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според някои автори, като Иван Шишманов, Кръстьо Мисирков и Матия Мурко, бугарщиците имат български произход, а особеният им размер се дължи на влиянието на изчезнал днес български епичен стил.[1][3][4] Други изследователи, като Измаил Срезневски и Роман Якобсон, отхвърлят този възглед и смятат 15-сричната форма за местно развитие с ограничен обхват на фона на преобладаващия сред славянските народи 10-сричен епичен размер.[1]
Смята се, че първата бугарщица е записана през 1497 г. от неаполитанския дворцов поет Роджери де Пачиенца и разказва за Янош Хуниади (Сабинянин Янко), който е затворен в Смедеревската крепост. Била е изпълнена от славяни в чест на кралицата на Неаполитанското кралство.[5]
Последни образци от бугарщици са записани в Хърватия към средата на XVIII в.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 550.
- ↑ а б в Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 186. (на български)
- ↑ Мисирков, Кръстьо. „Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи)“, Одеса, 30 декември 1909 г. „Българска сбирка“, 1910, 1911.
- ↑ Мисирков, Кръстьо. Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров. „Български преглед“, година V, книга I, стр. 121 – 127, 1898.
- ↑ Сувайджич, Бошко. „Поетиката на смъртта в бугарщиците“, в „Балканистичен форум“, бр. 3, 1994 г., с. 17
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Владан Недић, „О усменом пјесништву“, Београд 1976 г., СКЗ, књ. 462, стр. 12
- Ненад Љубинковић, „Народне пјесме дугога стиха“, в „Књижевна историја“, бр. 19, Београд, 1973 г., стр. 477
- Валтазар Богишић, „Народне пјесме из старијих, највише приморских записа“, Београд, 1978 г.
- Александар Младеновић, „Језик Петра Хекторовића“, Нови Сад, 1968 г.
- Новак Килибарда, „О бугарштицама“ (предговор издању „Бугарштице“), „Рад“, Београд, 1979 г.
- John S Miletich, The Bugarštica: a bilingual anthology of the earliest extant South Slavic folk narrative song, Urbana: University of Illinois Press, ©1990
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Падането на сръбското и на българското царство: юначество и мъченичество Архив на оригинала от 2009-01-05 в Wayback Machine.
- ((sr)) Балтазар Богишич (1878). Народне пјесме: из старијих, највише приморских записа
- ((en)) Maja Bošković-Stulli – Balladic Forms of the Bugarštica and Epic Songs Архив на оригинала от 2019-07-25 в Wayback Machine.
- ((en)) David E. Bynum – The Collection and Analysis of Oral Epic Tradition in South Slavic: An Instance Архив на оригинала от 2011-05-25 в Wayback Machine.