Направо към съдържанието

Бронепалубни крайцери тип „Ню Орлиънс“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Ню Орлиънс“
New Orleans-class cruiser (1896)
Бронепалубният крайцер „Ню Орлиънс“
Флаг САЩ
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Ню Орлиънс“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Денвър“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Колумбия“
ПроизводителArmstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания.
Планирани2
Построени2
В строеж1895 г. – 1900 г.
В строй1898 г. – 1922 г.
Утилизирани2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3829 t (нормална);
4075 t (пълна)
Дължина108,0 m
Ширина13,3 m
Газене5,49 m
Броняна палубата: 30 – 89 mm;
гласис на котелното отделение: 102 mm;
на бойната рубка: 102 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
4 огнетръбни котли
Мощност7500 к.с.
(5,5 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост20 възела
(37 km/h)
Далечина на
плаване
4682 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 747 – 767 t въглища
Екипаж366 души
Кръстени в чест на:града Ню Орлиънс
(щата Луизиана)
Въоръжение
Артилерия6x1 152 mm;
4x1 120 mm;
10x1 57 mm;
8x1 37 mm
Торпедно
въоръжение
3x1 457 mm ТА[1]
Бронепалубни крайцери тип „Ню Орлиънс“ в Общомедия

Ню Орлиънс (на английски: New Orlean) са серия бронепалубни крайцери на ВМС на САЩ. Проектът е поръчка на Бразилския флот, а в хода на изпано-американската война са закупени от САЩ на стадии дострояване. Всичко от серията са построени 2 единици: „Ню Орлиънс“ (на английски: USS[~ 1] New Orlean, C-22[~ 2]) и „Олбани“ (на английски: USS Albany, C-23). Първоначално нямат бордовите номера според американската буквено-цифрена индексация.

Бронепалубният крайцер „Олбани“.

По своята конструкция корабите са типични представители на „елсуикски“ крайцери от второ поколение, водещ своето родословие от построения към 1889 г. за италианския флот крайцер „Пиемонте“. Фирмата Armstrong Whitworth („Армстронг“) специализирана за експорт и доставка на малки и не много скъпи крайцери, въоръжени със скорострелна артилерия. Проектът е разработен от сър Филип Уотс на базата на построения от „Армстронг“ за флота Чили крайцер „Министро Сентено[2]. Фактически, основната разлика от типа „Алмиранте Барозо“ е артилерията. Ако чилийският крайцер носи еднородна артилерия на главния калибър от 152 mm оръдия, то за бразилските кораби е приет смесен калибър от 152 mm и 120 mm оръдия[3].

Корпуса на корабите е гладкопалубен, с таран в носа. Имат два широко разположени комина и две леки мачти – от масивно дърво.

152 mm оръдие на крайцера „Ню Орлиънс“.

Чуждия произход на крайцерите води до нетипично за флота на САЩ въоръжение производство на „Армстронг“. 152 mm оръдия Mark 5 имат дължина на ствола от 50 калибра и стрелят със снаряди тежащи 45,3 kg с начална скорост 701 m/s. Далекобойността при ъгъл на възвишение от 30,8° достига 16 000 m, скорострелността – до 6 изстрела в минута[4].

Вторият калибър са 120 mm оръдия Mark 3 със ствол 50 калибра. Самото оръдие тежи около 2,1 t, теглото на снаряда е 20,4 kg, началната скорост – 675 m/s. Далекобойността на оръдието достига до 9050 m, при ъгъл на възвишение 20°[5].

През 1907 г. двата крайцера са превъоръжени с артилерия американско производство. Вместо 152 mm и 120 mm оръдия, са поставени десет 127 mm Mark 5 със ствол 50 калибра. Оръдията могат да стрелят с леки и тежки снаряди, с маса 22,7 kg и 27,2 kg, начална скорост съответно 914 m/s и 823 m/s. Далекобойността на оръдието достига до 17 370 m, за лекия снаряд, при ъгъл на възвишение 25,3°. Скорострелността се колебае в диапазона 6 – 8 изстрела в минута[6].

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ню Орлиънс е заложен 1895 г. на стапелите на „Армстронг“ (на английски: Armstrong Whitworth) в Елсуик, първоначално се казва „Амазонас“, спуснат на вода на 4 декември 1896 г., влиза в строй на 18 март 1898 г. 1907 г. е превъоръжен. Изваден от списъците на флота през 1922 г., а 1930 г. е продаден за скрап.
  • Олбани е заложен 1897 г. от „Армстронг“ в Елсуик, първоначално се казва „Алмиранте Абреу“, спуснат на вода на 14 януари 1899 г., влиза в строй на 25 май 1900 г. 1907 г. е превъоръжен. Изваден от списъците на флота през 1922 г., а 1930 г. е продаден за скрап[7].

Макар за началото на испано-американската война да е готов само главния кораб на проекта, крайцерите на типа „Ню Орлиънс“ са смятани за доста изгодна покупка, тъй като са оценявани като едни от най-успешните бронепалубни крайцери на американския флот[8].

  1. ПрефиксътUSS“ е от на английски: United States Ship (Кораб на Съединените щати).
  2. Буквите показват принадлежността на кораба към съответен клас­: ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.
  1. Silverstone P.H. The New Navy. 1883 – 1922. New York, USA, Routledge, 2006. ISBN 978-0-415-97871-2.
  2. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4. с. 292.
  3. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 294.
  4. 6"/50 Mark 5
  5. 4.7"/50 Mark 3
  6. 5"/50 Marks 5 and 6
  7. Silverstone P.H. The New Navy. 1883 – 1922.
  8. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 220.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Нью-Орлеан““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​