Бронекуполна батарея
Бронекуполна батарея – дълговременно отбранително съоръжение, въоръжено с куполна артилерия. Използват се от края на 19 век до края на 20 век[1] като елемент на крепостните укрепления или бреговата отбрана.
В СССР бронекуполните батареи, в частност, влизат в системата на Севастополския укрепен район[2] и в системата на бреговата отбрана на Владивосток.[3]
По време на студената война на остров Öja, разположен в Ботническия залив, е построен оръдеен комплекс за защита от възможен съветски десант (на илюстрацията). Комплексът се състои от многоетажен подземен бункер, скрит в гранитнитните скали, 38 куполни оръдия с калибър 120 mm с далечина на стрелбата до 27 km, и издържащ на ядрен удар до 100 килотона.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Линия „Мажино“
- Обсада на Севастопол (1941 – 1942)
- Бронекуполна батарея 30
- Бронекуполна батарея 35
- Форт
- Ворошиловска батарея
- Куполна артилерийска установка
- Брегова артилерия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б «Stockholm’s strategic Cold War stronghold» // Архивиран от оригинала на 2015-01-31. Посетен на 2016-02-24.
- ↑ Башенные береговые батареи Севастополя
- ↑ Ворошиловская батарея 981
Литература
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронебашенная батарея“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |