Брера (Милано)

Брера
Brera
	Брера Brera
	улица „Мадонина“ в Брера
	Брера Брера
Страна	Италия
Регион	Ломбардия
Провинция	Милано
	Брера в Общомедия

Брера е квартал в град Милано, Северна Италия. Той се намира в рамките на Кметство 1 (Исторически център на града) и се групира около историческата едноименна улица.

Название

Името произлиза от средновековния италиански термин braida или brera, получени от староломбардското brayda (латинизирано като praedium), което означава „земя, свободна или изчистена от дървета“. Това е така, защото около 900 г. районът на Брера попада извън стените на града и е неизползван поради военни съображения. Коренът на думата е същия като този в името на нидерландския град Бреда и английската дума broad.

Описание

Някога основният достъп извън града до Брера е бил второстепенната градска порта Пустерла Беатриче, която се е намирала в края на днешната улица „Брера“, практически на улица „Понтачо“.

Районът е идеално разграничен от улиците „Понтачо“, „Фатебенефратели“, „Джардини“, „Монте ди Пиетà“, „Понте Ветеро“ и „Меркато“ (via Pontaccio, via Fatebenefratelli, via dei Giardini, via Monte di Pietà, via Ponte Vetero e via Mercato). Всичко в тази зона (включително току-що споменатите улици) е част от квартала „Брера“. Най-важните улици са „Брера“ (via Brera с нейната художествена галерия „Брера“, Академията за изящни изкуства, Националната библиотека „Брайденсе“ и Галерията за модерно изкуство „Кастело“), „Фиори Киари“, „Фиори Оскури“, „Сан Карпофоро“ „Мадонина“, Кармине“, „Човасо“ и „Човасино“ (via Fiori Chiari, via Fiori Oscuri, via San Carpoforo, via Madonnina, via del Carmine, via Ciovasso и via Ciovassino).

Забележителности

Дворецът „Брера“, първоначално манастир от 14. век, принадлежащ на Умилиатите и разположен в края на градския район (оттук и съществителното braida, което означава „необработен“), а по-късно на Йезуитите, е преобразуван през 17. век от архитекта Франческо Мария Ричини. Джузепе Пиермарини също играе роля в работата и се погрижва, наред с други неща, за входния портал към улица „Брера“ и двора. През 1773 г. сградата става собственост на Австрийската държава, която урежда използването му за културни институти (академия и библиотека). През 1859 г. в двора е поставена бронзова статуя, изобразяваща Наполеон I. В сградата се намират:
- Академията за изящни изкуства „Брера“ː основана през 1776 г. от Мария Терезия с цел „да отнеме преподаването на изящни изкуства от частни занаятчии и художници, за да го подложи на обществено наблюдение и обществена преценка“;
- Художествена галерия „Брера“ː национална галерия за старинно и модерно изкуство. В нея се съхранява една от най-известните колекции от картини в Италия, специализирана във венецианската и в ломбардската живопис, с важни произведения от други школи. Освен това благодарение на дарения той предлага колекция, която варира от Праисторията до съвременното изкуство, с шедьоври на художници от 20. век;
- Националната библиотека „Брайденсе“ː принадлежи на Италианската държава; третата италианска библиотека по отношение на книжното наследство, включваща приблизително 1 500 000 единици;
- Миланската ботаническа градинаː управлява се от Института за обща приложна физика на Миланския университет. Създадена е през 1774 г. от абат Фулдженцио Витман под ръководството на императрица Мария Терезия, трансформирайки съществуваща йезуитска градина, за да служи на студенти по медицина и фармакология.
- Астрономическата обсерватория „Брера“ː историческа обсерватория, създадена през втората половина на 18. век. Част от славата й се дължи на наблюденията на каналите на Марс, извършени от Джовани Скиапарели през 1877 г.

Галерията и академията допринасят за развитието на квартала като пространство за художници и място с бохемска атмосфера, понякога наричано „Миланския Монмартър“.^[1]

Пазар в квартала, който се провежда всяка трета неделя от месеца на улица „Фиори Киари“;
Бар „Джамайка“, открит през 1911 г., е историческо място, където интелектуалци и писатели се срещат през 50-те и 60-те години на 20. век

Други характеристики, които допринасят за характера на Брера, включват ресторанти, барове, нощни клубове, антикварни магазинчета, пъстри улични пазари, както и сергиите на врачките.

Друго

От 1997 г. до 2002 г. писателят Паоло Брера, заедно с Франко и Франческа Брера, редактират и публикуват цветното списание „Брера“,^[2]^[3] посветено на квартала. В него се поместват статии на известни журналисти, критици и писатели, включително Росана Босаля, Джузепе Понтиджа, Гуидо Вергани, Витория Колпи, Карло Кастеланета и Джулио Синьори.

Описание на кварталния живот през 50-те години на 20. век е направено от италианския писател Лучано Бианчарди в първите глави на романа му La vita agra.

Бележки

↑ Фьори Кьяри Архив на оригинала от 2011-01-01 в Wayback Machine. (един от най-известните улици в Брера)
↑ Лина Сотис, „Кориере Дела Сера“, 6 ноември 1998 година.
↑ www.brera.net

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brera (district of Milan) и страницата Brera (Milano) в Уикипедия на английски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Фьори Кьяри Архив на оригинала от 2011-01-01 в Wayback Machine. (един от най-известните улици в Брера)

[2] Лина Сотис, „Кориере Дела Сера“, 6 ноември 1998 година.

[3] www.brera.net

[1]

[2]

[3]