Направо към съдържанието

Брера (Милано)

Брера
Brera
улица „Мадонина“ в Брера
улица „Мадонина“ в Брера
Италия
45.4713° с. ш. 9.185° и. д.
Брера
Ломбардия
45.4713° с. ш. 9.185° и. д.
Брера
Страна Италия
РегионЛомбардия
ПровинцияМилано
Брера в Общомедия

Брера е квартал в град Милано, Северна Италия. Той се намира в рамките на Кметство 1 (Исторически център на града) и се групира около историческата едноименна улица.

Името произлиза от средновековния италиански термин braida или brera, получени от староломбардското brayda (латинизирано като praedium), което означава „земя, свободна или изчистена от дървета“. Това е така, защото около 900 г. районът на Брера попада извън стените на града и е неизползван поради военни съображения. Коренът на думата е същия като този в името на нидерландския град Бреда и английската дума broad.

Пустерла „Беатриче“ , премахната през 1860 г.

Някога основният достъп извън града до Брера е бил второстепенната градска порта Пустерла Беатриче, която се е намирала в края на днешната улица „Брера“, практически на улица „Понтачо“.

Районът е идеално разграничен от улиците „Понтачо“, „Фатебенефратели“, „Джардини“, „Монте ди Пиетà“, „Понте Ветеро“ и „Меркато“ (via Pontaccio, via Fatebenefratelli, via dei Giardini, via Monte di Pietà, via Ponte Vetero e via Mercato). Всичко в тази зона (включително току-що споменатите улици) е част от квартала „Брера“. Най-важните улици са „Брера“ (via Brera с нейната художествена галерия „Брера“, Академията за изящни изкуства, Националната библиотека „Брайденсе“ и Галерията за модерно изкуство „Кастело“), „Фиори Киари“, „Фиори Оскури“, „Сан Карпофоро“ „Мадонина“, Кармине“, „Човасо“ и „Човасино“ (via Fiori Chiari, via Fiori Oscuri, via San Carpoforo, via Madonnina, via del Carmine, via Ciovasso и via Ciovassino).

Палацо „Брера“
  • Дворецът „Брера“, първоначално манастир от 14. век, принадлежащ на Умилиатите и разположен в края на градския район (оттук и съществителното braida, което означава „необработен“), а по-късно на Йезуитите, е преобразуван през 17. век от архитекта Франческо Мария Ричини. Джузепе Пиермарини също играе роля в работата и се погрижва, наред с други неща, за входния портал към улица „Брера“ и двора. През 1773 г. сградата става собственост на Австрийската държава, която урежда използването му за културни институти (академия и библиотека). През 1859 г. в двора е поставена бронзова статуя, изобразяваща Наполеон I. В сградата се намират:
    • Академията за изящни изкуства „Брера“ː основана през 1776 г. от Мария Терезия с цел „да отнеме преподаването на изящни изкуства от частни занаятчии и художници, за да го подложи на обществено наблюдение и обществена преценка“;
    • Художествена галерия „Брера“ː национална галерия за старинно и модерно изкуство. В нея се съхранява една от най-известните колекции от картини в Италия, специализирана във венецианската и в ломбардската живопис, с важни произведения от други школи. Освен това благодарение на дарения той предлага колекция, която варира от Праисторията до съвременното изкуство, с шедьоври на художници от 20. век;
    • Националната библиотека „Брайденсе“ː принадлежи на Италианската държава; третата италианска библиотека по отношение на книжното наследство, включваща приблизително 1 500 000 единици;
    • Миланската ботаническа градинаː управлява се от Института за обща приложна физика на Миланския университет. Създадена е през 1774 г. от абат Фулдженцио Витман под ръководството на императрица Мария Терезия, трансформирайки съществуваща йезуитска градина, за да служи на студенти по медицина и фармакология.
    • Астрономическата обсерватория „Брера“ː историческа обсерватория, създадена през втората половина на 18. век. Част от славата й се дължи на наблюденията на каналите на Марс, извършени от Джовани Скиапарели през 1877 г.

Галерията и академията допринасят за развитието на квартала като пространство за художници и място с бохемска атмосфера, понякога наричано „Миланския Монмартър“.[1] 

  • Пазар в квартала, който се провежда всяка трета неделя от месеца на улица „Фиори Киари“;
  • Бар „Джамайка“, открит през 1911 г., е историческо място, където интелектуалци и писатели се срещат през 50-те и 60-те години на 20. век

Други характеристики, които допринасят за характера на Брера, включват ресторанти, барове, нощни клубове, антикварни магазинчета, пъстри улични пазари, както и сергиите на врачките.

От 1997 г. до 2002 г. писателят Паоло Брера, заедно с Франко и Франческа Брера, редактират и публикуват цветното списание „Брера“,[2][3] посветено на квартала. В него се поместват статии на известни журналисти, критици и писатели, включително Росана Босаля, Джузепе Понтиджа, Гуидо Вергани, Витория Колпи, Карло Кастеланета и Джулио Синьори.

Описание на кварталния живот през 50-те години на 20. век е направено от италианския писател Лучано Бианчарди в първите глави на романа му La vita agra.

  1. Фьори Кьяри Архив на оригинала от 2011-01-01 в Wayback Machine. (един от най-известните улици в Брера)
  2. Лина Сотис, „Кориере Дела Сера“, 6 ноември 1998 година.
  3. www.brera.net
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brera (district of Milan) и страницата Brera (Milano) в Уикипедия на английски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.