Брезнишки езера
Брезнишките езера са група от три езера в северния дял на Пирин планина. Разположени са в Брезнишкия циркус. На запад районът на езерата граничи с главното било в района на върховете Ченгелчал и Демирчал, на север – с масивния Кадиев рид, а на юг – със скалистите отвеси на Янузов рид.
Трите езера са сравнително малки по площ. Намират се на височина между 2579 метра и 1973 метра.
- Горното Брезнишко езеро (Горно Полежанско езеро, Горно Газейско езеро и Плешивото езеро под връх Голяма стража. Има площ 13.5 декара и приблизителни размери 180 на 100 метра. Езерото е с каменисти сипейни брегове, без растителност около него. Има непостоянен приток и през лятото оттокът му пресъхва. Идеалната фуния на Горното Брезнишко езеро, заедно с връх Ченгелчал, гледани от района на Янузов рид, е една от най-впечатляващите гледки в алпийските части на Пирин. ) лежи във фунията на малък вложен циркус югоизточно от връх Ченгелчал, на височина 2579,1 метра. Спада към най-високите пирински езера – четвърто е след
- Средното Брезнишко езеро ( ) е разположено на югоизток от горното на височина 2216,6 метра. Има площ 21.8 декара, размери 250 на 140 метра и е най-голямото езеро в групата.
- Долното Брезнишко езеро (до 14 юли 1988 г. Сухия гьол)[1] ( ) е разположено встрани от горните две на височина 1973 метра и е най-ниското езеро в Пирин планина. Отстои на 1600 метра източно от Средното Брезнишко езеро. Има площ 4.6 декара и размери 125 на 75 метра.[2]
От Горното Брезнишко езеро води началото си Брезнишка река (Туфча, десен приток на Места). Нейни притоци са реката, отводняваща Корнишките езера, реките Янколица, Мишово дере, Глоговица, Речишко дере, Глобущица, Марево и Сваринско дере. Туфча минава през село Брезница и североизточно от село Корница. Малко след село Баничан тя се влива в река Места. Така тя става най-дългата и пълноводна река в този дял на планината.[3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Езера в България
- Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 76.
- ↑ Пирин – туристически речник, Душков, Д., 1972 г.
- ↑ Дебели рид, Панчелиев, А., 1978 г.
- Душков, Д., Г.Петрушев и Т.Ковачки, Пирин пътеводител, София 1988 г., стр. 120.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 65.