Брациговски мещровски говор

Брациговски мещровски говор
Регион	Брацигово
Създател	брациговски майстори
Употреба	таен говор
Основа	речник от костурския български говор и заемки от албански, гръцки и други

Брациговският мещровски говор е таен говор на майсторите зидари от Брациговската архитектурно-строителна школа.

История

Тайният език е създаден от македонските българи, преселили се от Костурско в Брацигово и околните селище в края на XVIII век. Тайният говор принадлежи към групата на дюлгерските тайни говори, подобно на Смилевския таен говор на дебърските майстори. Името му идва от „мещра“ - майстор зидар. Стоян Аргиров в книгата си „Към българските тайни езици“ посочва етимологията на събраните от него 277 думи. Аргиров смята, че между тайните езици мещровският е най-богат в лексикално отношение. Според него 147 са албански, 138 са български с условно значение, 30 са гръцки, 26 турски, 7 румънски, 4 италиански и така нататък и само 32 са с неизвестен произход. Информатор на Аргиров е майстор Никола Каравълков - един от най-добрите познавачи на мещровския говор. Според брациговския краевед Владимир Партъчев речникът на брациговски строители наброява 496 думи.

Според Атанас Мишев, един от историците на Априлското въстание в Брацигово, говорът е използван активно от членовете на революционния комитет в града, от заточениците в Мала Азия и по островите и в затворите на Пловдив и Одрин.

Пример

Разговор предаден от майстор Атанас Ст. Терзикин:

„

Я ми втувай ти на мене, кои са претат тия мещровци, да ги уштровам яскъ у зърките и да ги втевам къ така съ парясва пуната на тъз бърънска лазарница да ги мажувам яска на посто коло вати за кливата тъ дъ дьоговат ешче еднъж къ съ парясва пуната и да драшчат... Я ми кажи на мене, кои са тези дюлгери, да ги видя в очите и да им кажа как се напуска работа, особено в това хубаво време, да ги глобя аз по сто гроша в полза на църквата, та да помнят още веднъж как се напуска работата...

“

Вижте също

• Смилевски таен говор