Боян Папазов
| Боян Папазов | |
| български драматург, сценарист и режисьор | |
| Роден |
2 декември 1943 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
| Политика | |
| Депутат | |
| VII ВНС | |
| Уебсайт | |
Боян Бранимиров Папазов е български драматург, сценарист и режисьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в София на 2 декември 1943 г. Завършва гимназия с преподаване на английски език (1958 – 1963), а след това кинодраматургия в Държавния институт по кинематография (1965 – 1969) и Висшите режисьорски курсове в Москва (1969 – 1971). Става редактор във филмови студия „Бояна“ (1971 – 1982), след това е преподавател във ВИТИЗ (1978 – 1982) и драматург в Театър „Българска армия“ (от юни 2004).[1][2]
Народен представител е в VII велико народно събрание (юли 1990 – октомври 1991). Културен аташе в САЩ (1993 – 1996).[1]
Продуцент и режисьор във филмова къща „Конкордия“ (1996 – 2004).[2][1]
Автор е на много пиеси, сред които „Да отвориш рана“, „Надежда сляпата“, „Изнеси ме на Горната земя“, „Магия `82“, „Главанаци“, „Муа у тупан“, „Рицар на Светия Дух“, „Хора под наблюдение“, „Бая си на бълхите“, „Продавате ли демони?“, „Бяс“.[1]
Известен е със сценариите на игралните филми „Всичко е любов“ и „Една жена на 33“. Режисьор е на 10 документални филма.[1]
Член е на Сдружение на български писатели.[1]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Пиесата „Бая си на бълхите“ е наградена с „Икар“ от Съюза на артистите в България за най-добра пиеса през 2001, а „Продавате ли демони?“ е отличена с първия „Аскеер“ за драматургия през 2005.[1]
- Специална награда на варненския фестивал „Любовта е лудост“ за филма „Моето мъничко нищо“ (2007).
- Голямата награда на националния конкурс за нова българска драматургия на името на Иван Радоев в Плевен за пиесата „Рицар на Светия Дух“ (2007).[3]
- Голямата награда на 7-ия национален конкурс за нова българска драматургия на името на Иван Радоев в Плевен за пиесата „Бясна, кривогледа и лакома“ (2013).[4]
- Голямата награда на 9-ия национален конкурс за нова българска драматургия на името на Иван Радоев в Плевен за пиесата „Поклон доземи“ (2017).[5]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Като режисьор
- Това име го забравете (2017)
- Дядо Исмаил гледа (2001)
- Малки етноигри (2001)
- Къде душите си почиват (1999)
- Симон, Аврам и Йосиф (1994)
- Врабчетата на човешкия род (1993)
- Бялото братство: възраждане (1990)
- Никой човек не е остров (1985)
- Тишина (1982)
- Ученик - последна година (1981)
- Лекарят от село Безводно (1971)
- Като сценарист
- Моето мъничко нищо (2007)
- Дядо Исмаил гледа (2001)
- Малки етноигри (2001)
- Симон, Аврам и Йосиф (1994)
- Врабчетата на човешкия род (1993)
- Бялото братство: възраждане (1990)
- Жесток и невинен (1990)
- Никой човек не е остров (1985)
- Тетевенска 24 (1984)
- Една жена на 33 (1982)
- Тишина (1982)
- Дом за нежни души (1981)
- Летало (1980)
- Ученик – последна година (1981)
- Всичко е любов (1979)
- Силна вода (1975)
- Мъже без работа (1973)
- Лекарят от село Безводно (1971)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Всичко е любов: Избрани новели и повести. София: Просвета, 1999, 181 с.
- Бая си на бълхите: Пиеси. София: Конкордия, 2000, 248 с. ISBN 9549069613
- Бяс: Пиеси. София: Валентин Траянов, 2005, 276 с. ISBN 9549928160
- Рицар на Светия Дух: Алкохолна халюциноза. София: Валентин Траянов, 2008, 60 с.
- Бая си на бълхите: 7 пиеси. Пловдив: Жанет-45, 2013, 448 с.
- Всичко е любов: Четири сценария. Пловдив: Жанет-45, 2017, 304 с.
- 13 преображения: 3 пиеси. София: Black Flamingo, 2019, 224 с. ISBN 9786197362565
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж „Боян Папазов“, theatre.art.bg.
- ↑ а б „Боян Папазов“, ОМДА.
- ↑ Ценка Пенева, „Боян Папазов с голямата награда“, електронен бюлетин „Културни новини“, 11 април 2007.
- ↑ „Боян Папазов получи Голямата награда на конкурса за нова българска драматургия“, БНР, 30 март 2013.
- ↑ „Боян Папазов с наградата за драматургия „Иван Радоев“, 24chasa.bg, 1 април 2017.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Боян Папазов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Боян Папазов в
Internet Movie Database - Красимир Крумов, „Неизбежност на истината“, в. „Култура“, бр. 3, 26 януари 2001 г. (за „Силна вода“ на Иван Терзиев и Боян Папазов по романа „Лош ден“ на Генчо Стоев)
- „Животните ме учат на човещина“, интервю на Виолета Цветкова, „Труд“, 24 декември 2011
- „На лов за думи (Разговор с драматурга Боян Папазов)“, интервю на Георги Гочев, „Литературен вестник“, май 2017
- „Боян Папазов: Не очаквайте да се самовеличая. Това е слаба драматургия“, интервю на Николина Делева, Портал за култура, изкуство и общество, 18 април 2019
|
