Борис Лятошински
| Борис Лятошински Бори́с Миколáйович Лятоши́нський | |
 | |
| Роден |
22 декември 1894 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Киев, Украйна |
| Награди | Орден „Ленин“ Червено знаме на труда (СССР) |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера, симфония |
| Инструменти | цигулка |
| Активност | 1920 – 1968 |
| Участник в | „Съюз на композиторите на СССР“, Muzychne tovarystvo imeni Mykoly Leontovycha |
| Подпис | .png){kind=small} |
| Уебсайт | |
| Борис Лятошински в Общомедия | |
Борис Николаевич Лятошински (на украински: Бори́с Миколáйович Лятоши́нський, на руски: Бори́с Николаевич Лятоши́нский)[1][2] е украински композитор, диригент и педагог. Водещ представител на новото поколение украински композитори от ХХ век, той е удостоен с редица отличия, включително почетното звание Народен артист на Украинската ССР и две Сталински награди.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 3 януари 1895 г. в Житомир, Руска империя (дн. Украйна).[3] Родителите му са музикални и добре образовани, а синът им получава основното си образование у дома. Борис има по-голяма сестра Нина.[4] Семейство Лятошински живее в малки и големи градове на Украйна по време на детството на Борис.
В дома на Лятошински полската литература и история са на особена почит. Като момче Борис чете много, особено историческите и романтичните произведения на Хенрик Сенкевич и Стефан Жеромски. Той подписва ранните си музикални композиции с псевдонима „Борис Якша Лятошински“, използвайки името на полски рицар, участвал в битката при Грюнвалд. Най-ранните му произведения включват мазурки, валсове и шопеново скерцо и почти не приличат на композициите, които пише по-късно в живота си.[5] Наличието на полска страна в семейството на Лятошински води до това, че полските теми са централни за голяма част от творчеството му. Житомир е културен и административен център на регион, отдавна обитаван от етнически поляци, а първият му учител по музика е от полски произход.[5]
Лятошински завършва Житомирската гимназия през 1913 г. и постъпва в Юридическия факултет на Киевския университет. През 1914 г. за първи път среща бъдещата си съпруга Маргарита Царевич.[4]
След дипломирането си Лятошински е назначен да преподава музика в Киевската консерватория.[6] През 1910-те години Лятошински написва 31 произведения в различни музикални жанрове.[7] През 30-те години на ХХ век той пътува до Таджикистан, за да изучава народна музика и да композира балет за живота на местните хора.[8] От 1935 до 1938 г. и от 1941 до 1944 г. преподава оркестрация в Московската консерватория.[3]
По време на войната Лятошински е евакуиран и преподава във филиала на консерваторията в Саратов, където работи върху аранжименти на украински песни и организира транспортирането на украински музикални ръкописи на безопасно място.[6][9] Племенницата на композитора, Ия Сергеевна Царевич, е отгледана в къщата на композитора от петгодишна възраст. Тя си спомня, когато германските войски използват киевската къща на Лятошински на улица „Ленин“ като щаб. Тъй като всички вещи в къщата са застрашени от изчезване, тъстът на Лятошински използва ръчна количка, за да отнесе всички документи на композитора в семейната дача във Ворзел, извън Киев, където те са съхранявани до края на войната.
Основните творби на Лятошински са неговите опери „Златният пръстен“ (1929) и „Щорс“ (1937), пет симфонии, увертюрата върху четири украински народни теми (1926), сюитите „Тарас Шевченко“ (1952) и „Ромео и Жулиета“ (1955), симфоничната поема „Гражина“ (1955), неговия „Славянски“ концерт за пиано (1953) и завършването и оркестрацията на концерта за цигулка на Райнхолд Глиер (1956). Докато е жив, много от неговите композиции са изпълнявани рядко или никога. Запис на неговите симфонии от 1993 г. за първи път представя музиката му на световната публика.
Въпреки че музиката му е критикувана от съветските власти, които официално забраняват композиции като неговата Втора симфония, Лятошински никога не се е придържал към стила на социалистическия реализъм. Музиката му е написана в модерен европейски стил и умело включва украински теми. Ранният му музикален стил е повлиян от семейството, учителите му (включително Глиер) и от Маргарита Царевич. Наличието на полска страна в семейството на Лятошински води до това, че полските теми са централни за много от неговите творби. Той черпи вдъхновение за ранните си композиции и от други композитори като Чайковски, Глазунов и Скрябин.[10] Музикалният му стил по-късно се развива в посока, предпочитана от Шостакович. Съветски и украински композитори, които са учили при Лятошински и са повлияни от него, включват Мирослав Скорик и Валентин Силвестров.
Лятошински умира на 15 април 1968 г. в Киев.
Памет и наследство
[редактиране | редактиране на кода]
Лятошински е един от най-уважаваните и влиятелни украински композитори на ХХ век[11] и ключова фигура на модерната школа в украинската музика, чиито произведения последователно демонстрират неговото майсторство в композицията и оркестрацията.[12] Според The New Grove Dictionary of Music and Musicians той е един от тримата украински творци от първата половина на ХХ век, получили международно признание, и най-завършеният украински композитор след смъртта на Дмитрий Бортнянски през 1825 г.[3]
На 28 октомври 2018 г. Лутеранската църква „Св. Екатерина“ в Киев е домакин на концерт „Под есенните звезди“, включващ хорови творби на Лятошински, първата колекция от хоровото наследство на композитора, създадена след обявяването на независимостта на Украйна.[13]
В къща Уварови, Ворзел, има постоянна изложба за Лятошински.[14]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ B. N. Lyatoshinsky, Ukrain [sic Composer] // Central New Jersey Home News. 16 April 1968. Архивиран от оригинала на 21 May 2022. Посетен на 20 May 2022.
- ↑ Ukrainian Composer Passes at 76 // The Sault Star. 16 April 1968. Архивиран от оригинала на 21 May 2022. Посетен на 20 May 2022.
- ↑ а б в Baley 2001.
- ↑ а б Народний артист УРСР Лятошинський Борис Миколайович // Osvita. 30 October 2010. Посетен на 26 April 2022.
- ↑ а б Savchuk Gomon, с. 172.
- ↑ а б Gruzin 2009.
- ↑ Oliynyk 2012.
- ↑ Lyatoshynsky Grisenko, с. 6, 1986.
- ↑ Tassie, Gregor. Gregor Tassie celebrates the significant contribution to classical music of Ukrainians // Seen and Heard International. Посетен на 30 April 2022.
- ↑ Samokhvalov 1973, с. 11.
- ↑ Cummings, Robert. Boris Lyatoshynsky: Symphonies // Classical Net Review. Classical Net. Посетен на 1 May 2022.
- ↑ Wytwycky, Wasyl. Liatoshynsky, Borys // Internet Encyclopaedia of Ukraine. Canadian Institute of Ukrainian Studies. Посетен на 2 May 2022.
- ↑ Golynska, Olga. У Києві презентують CD-антологію хорових творів Бориса Лятошинського // Music. 26 October 2018. Посетен на 2 May 2022.
- ↑ Kostura, Danuta. Борис Лятошинський і Ворзель // Ukrainian People's Council of Priirpinia. Посетен на 10 November 2023. (на украински)
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Baley, Virko (2001). Lyatoshyns′ky, Borys Mykolayovych. Grove Music Online (8th ed.). Oxford University Press. ISBN 978-1-56159-263-0.
- Gruzin, D.V. (2009). Lyatoshynsky Borys Mykolayovych. In Smoliy, V.A. (ed.). Encyclopedia of the History of Ukraine (in Ukrainian). Vol. 6 La-Mi. Institute of History of Ukraine.
- Lyatoshynsky, Boris; Grisenko, L.; Matusevych, N. I.; Belza, Igor (1986). Воспоминания, письма, материалы в 2-х частях: Письма, материалы. (in Russian). Kyiv: Musical Ukraine. OCLC 15473433.
- Oliynyk, Svetlana. Five preludes for piano by B. Lyatoshynsky: figurative-thematic concept of the cycle // Contemporary Music in the Modern World: A Collection of Scientific Papers. Zhytomyr, Zhytomyr State University Library, 2012. с. 29 – 31.
- Samokhvalov, Victor Yakovlevich. Borys Lyatoshynsky. 2nd. Kyiv, Musical Ukraine, 1973. (на украински)
- Savchuk, Igor; Gomon, Tatiana (2019). Borys Lyatoshinskiy's early work: semantic aspect. Art History of Ukraine (in Ukrainian and English) (19): 169–182. doi:10.31500/2309-8155.19.2019.185990. ISSN 2309-8155. S2CID 242333813.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Belza, Igor. Б.Н. Лятошинський : заслужений діяч мистецтв УРСР. Kyiv, Art Publications, 1947. OCLC 13936532. (на украински)
- Dytyniak, Maria. Українські Композитори. Edmonton, Alberta, Canadian Institute of Ukrainian Studies, 1986. (на украински)
- Greenfield, Edward, March, Ivan, Layton, Robert. The Penguin Guide to Compact Discs. London; New York, Penguin Books, 1999. ISBN 978-01404-6-887-8.
- Frolova-Walker, Marina. Stalin's Music Prize: Soviet Culture and Politics (Appendices). Yale University Press, 2016. ISBN 978-03002-0-884-9. Посетен на 2022-04-29. Архив на оригинала от 2016-08-03 в Wayback Machine.
- Lyatoshynsky, Boris, Grisenko, L., Matusevych, N. I. Воспоминания, письма, материалы в 2-х частях: Письма, материалы. Kyiv, Musical Ukraine, 1986. OCLC 15473433. (на руски)
- Борис Лятошинський: Романси. Kyiv, National Academy of Arts of Ukraine, 2015. ISBN 9-786-17640-176-6. (на украински)
- Savchuk, Igor и др. Borys Lyatoshinskiy's early work: semantic aspect // Art History of Ukraine (19). 2019. DOI:10.31500/2309-8155.19.2019.185990. с. 169 – 182.
- Serdyuk, O.V., Umanets, O.V., Slyusarenko, T.O. Українська музична культура: від джерел до сьогодення. Kharkiv, Osnova, 2002. ISBN 978-5-7768-0708-4. (на украински)
- Tammaro, Ferrucio. War Symphonies and Peace Symphonies: Sibelius' Fifth // Jean Sibelius's Legacy Research: on his 150th Anniversary. Cambridge Scholars Publishing, 2017. ISBN 978-15275-0-087-7.
- Music in the Years of the Great Patriotic War // The History of Cities and Villages of the Ukrainian SSR. Т. 11. 1968. (на украински)
- Zhaleyko, D. Творчество Бориса Лятошинского и Валентина Сильвестрова: параллели и метаморфозы // Scientific Notes 1 (33). Vladimir Hnatiuk Ternopil National Pedagogical University, 2015. с. 112 – 122.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Borys Lyatoshynsky в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |