Борис Левиев
| Борис Левиев | |
| български цигулар, диригент и композитор | |
| Роден | Борис Леон Левиев
24 февруари 1902 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Награди | Почетно звание „Заслужил“ (1950) |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | цигулка |
| Семейство | |
| Деца | Лилчо Борисов |
| Други роднини | Кирил Маричков (внук) |
| Уебсайт | |
Борис Леон Левиев е български цигулар, диригент и композитор.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 24 февруари 1902 г. в София.[1] Интересът му към музиката е от ранно детство. Като дете продава вестници, за да си купи цигулка.[2] До 1925 г. учи цигулка при Валтер и хармония при Алтерман. Изявява се в джаза и оперетното изкуство. През 1926 – 1927 г. учи в Консерваторията в Берлин и свири в кинооркестри. Прекъсва поради липса на средства. Работи като асистент-диригент в театър „Скала“ в Берлин и учи композиция и диригентство при Хилберт, оркестрация при Хофман и камерна музика при Крюгер. Посещава лекции по режисура при Шмид в студията на Макс Райнхард. Завръща се в България през 1930 г.[1] От 1932 г. е цигулар и диригент в джазов оркестър.[3] Последователно е диригент в театрите „П.К. Стойчев“, „Ангел Сладкаров“, „Одеон“, Художествен оперетен театър и Народната оперета. От 1948 до 1958 г. е главен диригент на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.[4]
Като композитор е автор на единайсет оперети, шлагери и филмова музика. Негови оперети са „Малинарка“ и „Пристанушка“.[3] Негово дело е музиката към игралния филм „Ще дойдат нови дни“.[5]
По време на неговата музикална кариера дирижира над 200 оперети. Някои от тях са представени за първи път пред българска публика, а в други Левиев се изявява и като режисьор. Сред режисираните от него оперети са: „Розата от Стамбул“ от Лео Фал, „Холандската женица“ и „Царицата на чардаша“ от Имре Калман и други.[3]
По предложение на Левиев е сформирана групата „Български комедиен хармонист“, в която участват Аспарух Лешников, Борис Христов и Ото Либих. Групата е разпусната заради мобилизацията покрай Втората световна война.[3]
Диригентът Божидар Сакеларов споделя за Левиев: „През 1935 г. започнах да свиря с Борис Левиев. Това беше единственият според мен музикант, който разбираше от джаз и правдиво го възпроизвеждаше.“[3]
През 1950 г. Левиев е удостоен с почетното звание „Заслужил артист“.[4]
Умира през януари 1968 г. в София.[6]
Негови родственици са композиторът Лилчо Борисов (син) и музикантът Кирил Маричков (внук).[7][2]
Личният му архив се съхранява във фонд 1279К в Централен държавен архив. Той се състои от 31 архивни единици от периода 1921 – 1968 г.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 292 – 293. (на български)
- ↑ а б Първанова, Мариана. Неизвестно за известните български родове, улици и сгради. Изд. „Изток-Запад“, София, 2005, стр. 205
- ↑ а б в г д Помните ли... Борис Левиев? // БНР. Посетен на 25 февруари 2015.
- ↑ а б 110 години от рождението на Борис Левиев // Посетен на 25 февруари 2015.
- ↑ Молхов, Яко. Кино Критика. Изд. „Български писател“, 1962, стр. 217
- ↑ а б Борис Леон Левиев // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 27 януари 2020 г.
- ↑ СБК – Лилчо Борисов (Левиев) // Архивиран от оригинала на 2014-10-24. Посетен на 25 февруари 2015.