Аспарух Лешников
| Аспарух Лешников | |
| български певец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Музикална кариера | |
| Стил | шлагер, Стари градски песни |
| Инструменти | вокал |
| Глас | тенор |
| Активност | 1920 – 1960 |
| Лейбъл | „Одеон“, „Електрола“, „Колумбия“, „Хиз Мастър войс“, „Балкантон“ |
| Свързани изпълнители | „Комедиен хармонист“, „Дас Майстер секстет“, орк. „Микрофон“, орк. „Рокощро“ |
| Уебсайт | |
| Аспарух Лешников в Общомедия | |
Аспарух Лешников, известен с творческия си псевдоним Ари, е български певец (тенор) и изпълнител на шлагери с международна известност („стари градски песни“ от 1930-те и 1940-те години). Наричан от европейската критика „Рицарят на горното Фа“.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 28 юни 1897 г.[2] в Хасково[3]. Аспарух Лешников първоначално се готви за офицер, когато маестро Георги Атанасов открива певческите му възможности и го насочва към музиката. Първият му професионален опит в музиката е от църковния хор на неговия град. Във Военното училище се запознава с Христо Смирненски и от приятелството им се ражда песента „Горчиво кафе“. През 1920 г. започва да учи пеене при проф. Иван Вулпе и две години по-късно заминава да се усъвършенства в Берлин. На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати Лешников попада сред четиримата приети. От 1927 г. е солист в „Чарел-Ревю корус“.[4]
През 1928 г. постъпва във „Фридрихщадпалас“ – най-големият ревю-театър в Берлин. През същата година става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен хармонист“ (по-познат в България като „Веселите хармонисти“[5][6]). Останалите изпълнители в трупата са: Ерих Колин – втори тенор, Хари Фромерман – буфотенор, Роман Циковски – баритон, Роберт Биберти – бас, Ервин Боотц – пианист и аранжор. Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка предизвикват фурор през 1930–те години. Грамофонните фирми „Одеон“, „Електрола“, „Колумбия“ и „Хиз Мастър войс“ им записват над 280 песни и ги издават в многохиляден тираж.[7] „Комедиен хармонист“ получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934 г. е последният концерт на групата в Германия, след това заминават на турне в САЩ. Изнасят концерт пред 85 000 моряка от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „Саратога“. Сред официалната публика е президентът Рузвелт.[1][4] Съставът има интересни срещи с личности като Рузвелт, Крал Олаф, принцеса Юлиана, диригентите Фуртвенглер и Менгелберг. Участват в много филми заедно с популярните Гита Алпар, Марлене Дитрих, Ханс Алберс, Макс Линдер, Пер Морган, Михаел Бойнен, Роза Валети, Ла Яна, Ани Ондра и др.[7]
След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи. Те заминават в САЩ, докато Аспарух Лешников, Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен създават групата „Дас Майстер секстет“ (Das Meistersextett) и работят заедно до 1941 г. След това Аспарух Лешников се завръща в България, където записва над 100 плочи. След 9 септември 1944 г. образува състав, с който обикаля младежките бригади.[7] През 1951 г. е поканен за първи тенор от Георги Белчев за създаване на квинтет по подобие на „Комедиен хармонист“. През 1958 г. участва в пътуващата естрада „Балкан“. През 1960-те г. се получава донос, че е бил любимец на Хитлер и Йозеф Гьобелс. Последните си години прекарва като певец в цирка и метач в „Борисовата градина“.[1][4][8] През 1965 г. е гост на ГДР. Обявен е за почетен гост на градовете Дрезден и Шверин. През 1968 г. на тържествен юбилей във „Фридрихщадпалас“ му е връчена златна значка на почетен член на театъра.[7]
В края на 1960-те г. започва преиздаването на плочите на „Комедиен хармонист“ във ФРГ. След това „Балкантон“ издава дългосвирещи плочи с най-добрите му песни. Умира в бедност на 31 юли 1978 г. в София.[8]
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Сингли на 78 об./м. (твърди плочи)
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Албум | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|
| 1940 | „Помня тази вечеръ“/ „Пѣсеньта на часовоя“[9] | Микрофон | 4108 |
Малки плочи
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|---|
| 1980 | „Нощта заспива, пустей кръчмата“/ „Пуста, черна чужбина“[10] | SP | Балкантон | ВТК 3615 |
Дългосвирещи плочи
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Албум | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|
| 1967 | „Стари изпълнения на Аспарух Лешников“[11] | Балкантон | 446, ВТН 446 |
| 1967 | „Стари изпълнения на Аспарух Лешников и Надя Сотирова“[11] | Балкантон | BTA 446 |
| 1977 | „Аспарух Лешников“[12] | Балкантон | ВТА 1645 |
Аудиокасети
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Албум | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|
| 1995 | „Любимите песни на Аспарух Лешников. Един златен кестен за Ари“ | Riva Sound | RS-0217 |
| 1997 | „Аспарух Лешников и вокална група Комедиен хармонист“[13] | Балкантон | ВТМС 7688 |
Компактдискове
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Албум | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|
| 1997 | „Ари Лешников и Комедиен хармонист“[14] | Балкантон | 070202 |
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]
- 1968 г. – награден е със златна значка и званието почетен член на „Фридрихщатпалас“ за заслуги към немската култура
- 1977 г. – удостоен е с орден „Кирил и Методий“[1]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Отново в живота – Солист от Овчаров Джаз (Премиера: 4 януари 1947 г.)
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Аспарух Лешников е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта). Ежегодно в началото на юни в Хасково се провежда Национален конкурс-фестивал „С песните на Ари“, който е посветен на Аспарух Лешников. В него взимат участие непрофесионални изпълнители на стари градски песни.[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Аспарух Лешников // Хасково Онлайн. Посетен на 9 март 2013 г.
- ↑ Роден е на 16 юни 1897 г. стар стил или 28 юни 1987 г. по нов стил.
- ↑ ЦДА, Ф. 1868К, оп. 1, а. е. 1, л. 1
- ↑ а б в Аспарух Лешников – най-успелият българин на световната музикална сцена // e-vestnik.bg, 3 ноември 2007 г. Посетен на 9 март 2013 г.
- ↑ Аспарух Лешников - легенда в Германия с шлагерите си, умира като беден метач у нас // 24chasa.bg, 20 юли 2022 г. Посетен на 14 август 2023 г.
- ↑ Аспарух Лешников – първият световноизвестен български тенор // bulgarianhistory.org. Посетен на 14 август 2023 г.
- ↑ а б в г Обложка на плочата на Аспарух Лешников ВТА 1645, balkanton.su
- ↑ а б 110 години от рождението на Аспарух Лешников // Блиц, 18 юни 2008. Посетен на 9 март 2013.
- ↑ „Помня тази вечеръ“/ „Пѣсеньта на часовоя“ – 4124 (1940), Discogs.com
- ↑ „Нощта заспива, пустей кръчмата“/ „Пуста черна чужбина“ – ВТК 3615 (1980) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ а б „Стари изпълнения на Аспарух Лешников и Надя Сотирова“ – ВТА 446 (1968) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Аспарух Лешников“ – ВТА 1645 (1977) сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Аспарух Лешников и вокална група Комедиен хармонист“ – ВТМС 7688 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Ари Лешников и Комедиен хармонист“ – 070202 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ Национален конкурс-фестивал „С песните на Ари“, Хасково // Туристически информационен център Хасково. Архивиран от оригинала на 2013-06-25. Посетен на 9 март 2013.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
