Борис Георгиев (художник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Георгиев.
| Борис Георгиев | |
| български художник | |
 Паметна плоча на Борис Георгиев във Варна | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Академия | Мюнхенска академия за изящни изкуства |
| Учители | Николай Рьорих, Анжело Як |
| Известни творби | „Ave natura“ (1914) „Странникът и неговата сестра“ (1918) „Не убивай“ (1935) |
Борис Харалампиев Георгиев е български художник толстоист и пътешественик – из страни като Индия, Бразилия, Италия и др.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 ноември 1888 г. във Варна.[1] През 1902 г. семейството му заминава за Русия, където бащата работи като шивач. От 1905 до 1909 г. следва живопис в Санкт Петербург в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуството, ръководено от известния руски художник Николай Рьорих. През 1909 г. изучава живопис в Академията за изящни изкуства в Мюнхен, Германия,[2] под ръководството на майсторите Анжело Як и Петер фон Холм.
След завършване на образованието си тръгва да пътува – обикаля из Италия, Франция, Швейцария, Белгия, Холандия, Норвегия, Финландия, Гърция, Испания, Мароко.[2][3] Завръща се в Италия и избира да живее в Италианските Алпи (1914 – 1917) заедно със сестра си Катя, която го съпровожда и при пътуванията му. „В градовете не бих могъл да творя. В планината човек чувства по-ясно възвишеното, което живее в глъбините на душата му“, споделя Борис Георгиев.[3]
В Италия създава някои от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница в пътуванията му по света е сестра му Катерина. В 1917 тя умира млада и той тежко преживява загубата. Рисува я на платната си често като ефирна сянка или силует.[2]
През 1922 г. се завръща в България, където се среща с Петър Дънов. Портретът, който той прави на Учителя, е запазен.[4]
През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във Варна, в сградата на тогавашната Девическа гимназия, понастоящем Археологически музей. Участва в множество международни изложби във Венеция през периода 1928 – 1942 г. Отново се установява в Италия, за да продължи успешната си работа и по-нататъшни изяви в сферата на изкуството.
При посещение в Берлин през 1928 г. Георгиев се среща с великия учен Алберт Айнщайн и между тях възниква приятелство. По-късно в галерията „Шулте“ в Берлин е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн. Георгиев прави портрет на известния учен и му го подарява лично, от който Айнщайн е възхитен.
През 1931 г. заминава за Индия, където се запознава със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, от когото е поканен лично, Джавахарлал Неру, принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител Николай Рьорих. Там създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия.
През 1936 г. се завръща в България. Отново посещение в Рим, последвано от пътуване до Бразилия (1952), където прекарва 4 години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956 г. Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си.
За да подчертае, че е от Варна, Борис Георгиев подписва платната си Boris Georgiev di Varna.[2][3] Дори когато умира през 1962 г. в Рим, на надгробната му плоча е поставен този надпис. Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. по предложение на Костадин Чобанов, с решение на Общинския съвет на Варна Художествената галерия е именувана на Борис Георгиев. На входа е поставена голяма месингова скулптура на художника, изработена от варненския скулптор Кирил Янев.
Носител е на голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество (1937).
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Най-прочути картини
- „Ave natura“ (1914 г.),
- „Зима“,
- „Странникът и неговата сестра“ (1918 г.),
- „Семейство“,
- „Селла ди сан Джиролано (1924 г.),
- „Троен потрет“,
- „O donna, Sante Madre mia“,
- „Не убивай“ (1935 г.).
Портрети
- Петър Дънов (1922 г.),
- Теодор Траянов (2 варианта, 1922 г.),
- Мара Белчева,
- Рабиндранат Тагор (3 варианта, 1926 г.),
- Чичо Стоян (Стоян Попов, 1928 г.),
- Роза Попова,
- Людмил Стоянов,
- „Земетръс“ (портрет на Владимир Димитров – Майстора, 1928 г.),
- Алберт Айнщайн (1928 г.),
- Джовани Папини
- Махатма Ганди (1935 г.),
- Кастур бай Ганди (съпругата на Махатма Ганди, 1935 г.),
- Джавахарлал Неру,
- Амрид Каур Синг,
- „Очите на индуската жена“.
Индийски цикъл
- „Скръбта на Индия“,
- „Индуски храм“,
- „Лунна симфония на Хималаите“ и др.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Chintamani Vyas. Boris Georgiev. New Delhi, 1980.
- Пламена Димитрова-Рачева. Борис Георгиев от Варна. София: Кибеа, 2007, 150 с.
- Пламена Димитрова-Рачева. Борис Георгиев от Варна. Скъпи Брат. Писма, дневници, статии (1904-1999). Мисия и философия на изкуството. София: Кибеа, 2014.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Борис Георгиев di Varna. Библиография, община Варна, Народна библиотека „Пенчо Славейков“, Галерия за графично изкуство, 1998., архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305054337/http://www.libvar.bg/publications/borisgeorgiev/f1.pdf, посетен на 26 октомври 2014
- ↑ а б в г Иванова. Художникът Борис Георгиев – странстващият пастир, който срещна Айнщайн и Ганди // bnr.bg. 17 ноември 2022. Посетен на 6 юли 2024.
- ↑ а б в Серафимов, Румен. Борис Георгиев - Автобиография // varnacityartgallery.com. Посетен на 6 юли 2024.
- ↑ Константинов, Методи. Борис Георгиев // Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4. Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7, 1995. с. 467 – 468. Посетен на 6 юли 2024.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Мемориален сайт за Борис Георгиев, създаден от Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна Архив на оригинала от 2010-01-10 в Wayback Machine.
- Постоянна експозиция от картини на Борис Георгиев в зала 4 на Градската художествена галерия – Варна
- Borisgeorgiev.com, сайт, създаден от членове на Бялото братство
- Георги Караманев. Борис Георгиев, изкуството на живота и изкуството като живот
- Добрин Паскалев, „Борис Георгиев – художник и пилигрим“, сп. „In spiro“, бр. № 3 (23), септември 2013
- Андроника Мартонова, „Борис Георгиев: Писмата на странника и портретите на духа“ Архив на оригинала от 2014-10-26 в Wayback Machine., glasove.com, 18 май 2014
- Йордан Нанчев, „Светът е загубил моралното си равновесие (Художник-толстоист Борис Георгиев)“, 2008
- Милена Бойкова-Терзийска, „Вечният път“ на Борис Георгиев“ Архив на оригинала от 2014-10-26 в Wayback Machine., в. „Новинар“, 7 март 2008
- Калин Николов, „Борис Георгиев: Художникът като пътешественик във времето“ Архив на оригинала от 2014-10-26 в Wayback Machine., bolgari.net, 25 февруари 2013
- Петър А. Вангелов, „Борис Георгиев – художник на шестата раса“ Архив на оригинала от 2014-11-03 в Wayback Machine., big.bg, 7 ноември 2007
- Николай Бошев, „Българин рисувал великия Айнщайн“, в. „Стандарт“, 7 август 2006
- Картини на Борис Георгиев на сайта Bratstvoto.net
|
