Борислав Дионисиев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Борислав Дионисиев.
| Борислав Дионисиев | |
| български бизнесмен | |
| Роден | Борислав Христов Дионисиев
|
|---|---|
| Починал | 6 септември 2021 г.
|
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
| Предприемаческа дейност | |
| Работил в | Институт за съвременни социални теории към АОНСУ сп. „Отечество“ „Булвария холдинг“ |
Борислав Христов Дионисиев е български бизнесмен (търговия с горива, фармация, туризъм и др.), почетен консул на Република Малдиви в България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Борислав Дионисиев е роден в София на 27 юли 1947 г. Възпитаник е на Английската гимназия в София, където е съученик на Георги Пирински. Завършва „Външна търговия“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“.
Започва кариерата си в Института за съвременни социални теории към АОНСУ, където е от 1975 до 1981 г. Специализира в Университета на Осло, Норвегия, през 1979 г. е журналист е в сп. „Отечество“ от 1981 до 1989 г.
Докато е в Лондон и работи по статия, получава предложение от гръцкото семейство Вардиноянис, чието богатство се изчислява на $8 млрд., да представлява техните интереси в Източна Европа. Така от новото представителство на Вардиноянис във Виена Дионисиев представлява гръцката фамилия за страните от бившия СССР през 1989-1991 г.
В България участва в първия опит за приватизация на Булбанк, в който Вардиноянис не печели заради по-ниска оферта на първи кръг. Впоследствие търгът е отменен и Борислав Дионисиев се разделя с гръцката фамилна групировка.
Впоследствие Дионисиев се превръща в инвеститор в разни сектори на българската икономика. Намесва се в българския бизнес с дистрибуция на горива, първоначално работейки с държавната тогава „Петрол“, а през 1992 създава собствена верига бензиностанции „Булвария холдинг“. По различно време Дионисиев има дялове във „Варко“, „Балкантурист“, „Електроимпекс“, „Елфарма“, „Софарма“, „Машиноекспорт“, „Електромашинари холдинг“ и „Булярд“.
Член е на Конфедерацията на едрите индустриалци и на Български бизнес клуб „Възраждане“ от основаването на сдруженията (съотв. 1993 и 2001).
Агент на ДС
[редактиране | редактиране на кода]Борислав Дионисиев е бил агент на Държавна сигурност под псевдоним „Христов“ във Второ главно управление[1][2]. Вербуван е през 1981 г. като агент по американска линия[3][4].
Проверен е от комисията по досиетата в качеството му на член на Съвета на директорите на „Капиталбанк“, която впоследствие е придобита от ЦКБ.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Борислав Дионисиев е брат на Светла Дионисиева, театрална актриса, директорка на Българския културен институт в Лондон.
От първия си брак има син Христо, бизнесмен, и дъщеря Светла, дизайнер, завършила и живееща в Австрия.
Борислав Дионисиев ок. 1987 г. се оженва за Олга Щербицкая, дъщеря на първия секретар на Комунистическата партия на УССР Владимир Шчербицки, от която има дъщеря Радослава (Рада)[5][6]
След развод влиза във връзка с Михаела Калайджиева (сестра на политичката Гергана Паси), която на 18 август 2014 г. му ражда син Борислав Дионисиев-младши[7].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ РЕШЕНИЕ No 2-254/ 6 ноември 2013 г. на сайта desebg.com.
- ↑ РЕШЕНИЕ No 2-254/ 6 ноември 2013 г. // Комисия по досиетата. Посетен на 12 декември 2013.
- ↑ Христо Христов. Борислав Дионисиев от Г-13 и Радослав Ненов от „Мултигруп“ са разкрити като агенти на Държавна сигурност // desebg.com, 6 ноември 2013. Архивиран от оригинала на 2013-12-14. Посетен на 12 декември 2013.
- ↑ Христо Христов. Милионерът Борислав Дионисиев е бил агент на Държавна сигурност // pernik1.com, 6 ноември 2013. Посетен на 12 декември 2013.
- ↑ Крум Благов, „Съдбата се усмихва на Дионисиев в Лондон“, в. „Стандарт“, 25 февруари 2006 г.
- ↑ „Любимая дочь Щербицкого: „Спустя 20 лет после смерти папы у меня родилась внучка. Жизнь продолжается!“, в. „Новая“, 25 юни 2010 г.
- ↑ „Михаела Калайджиева роди син“, в. „Преса“, 19 август 2014 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Бизнесменът Борислав Дионисиев“, сп. „Тема“, бр. 25 (193), 27 юли 2005