Борино (община)

Борино (община)
41.683333, 24.283333
	Борино (община)
	Знаме
Общи данни
Област	Област Смолян
Площ	173.2 km²
Население	3 384 души
Адм. център	Борино
Брой селища	5
Сайт	www.borino.org
Управление
Кмет	Мустафа Караахмед ; (ДПС; 2015)
Общ. съвет	11 съветници ДПС (10); ГЕРБ (1);
	Борино (община) в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Борино.

Община Борино се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в западната част на Област Смолян. С площта си от 173,204 km² е 8-ата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 5,42% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на запад – община Доспат;
на север – община Батак, област Пазарджик;
на изток – община Девин;
на юг – Гърция.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е средно- и високопланински. Територията ѝ се простира в западната част на Западните Родопи.

На нейната територия попадат части от два планински дяла, части от Западните Родопи. Южната ѝ половина е заета от най-южните части на най-дългия родопски рид – Велийшко-Виденишкия дял. Неговата максимална височина, връх Дурдаа (1692,7 m), се извисява южно от село Ягодина, на границата с община Девин и е най-високата точка на община Борино. В северната ѝ половина се простират части от Девинска планина, която има западно-източно простиране. Най-високата ѝ точка, връх Хамамбунар (1688,1 m), се намира също на границата с община Девин, на 3 km северозападно от село Грохотно (община Девин).

Минималната височина на община Борино от 846 m н.в. се намира в коритото на Буйновска река, малко преди съединяването ѝ с река Чаирдере.

Води

Основна водна артерия на община Борино е река Въча, която протича през нея с левия си приток Буйновска река, и която се приема за нейно начало. Буйновска река извира от границата с Република Гърция югоизточно от село Кожари и до село Буйново тече на северозапад в широка долина, заета от обширни ливади. След селото завива на север и след около 4 km навлиза в приказно красивото Буйновско ждрело. След това при село Тешел се съединява с идващата отдясно река Чаирдере и двете заедно дават началото на същинската река Въча. Основен приток на Буйновска река е река Чатакдере (Ешекчидере), която се влива отляво в нея (ляв приток), в средата на Буйновското ждрело и, която е граница между Велийшко-Виденишкия дял на юг и Девинска планина на север.

По северната граница на общината, в протежение на около 7 – 8 km, в дълбока каньоновидна долина преминава част от долното течение на Девинска река (ляв приток на Въча, участък от Девинска река, която над Кемеров мост се нарича Дамлъ дере и преминава през резерват Дупката.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	3641	100,00
Българи	1117	30,68
Турци	2107	57,87
Цигани	5	0,14
Други	22	0,60
Не се самоопределят	19	0,52
Неотговорили	371	10,19

Движение на населението (1934 – 2021)

Община Борино
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	2286	2784	3253	4192	3899	4325	4329	4109	3641	2493
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 5 населени места с общо население от 2493 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

**Списък на населените места в община Борино, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Борино	1730	74,567	Кара булак	Чала	108	12,185
Буйново	226	45,467	Неапли	Ягодина	375	30,838	Балабан
Кожари	54	10,147	Дериджилери	ОБЩО	2493	301,165	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Неапли на с. Буйново;

– преименува м. Дериджилери на м. Кожари;

– преименува с. Балабан на с. Ягодина;

МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Кара булак на с. Борино;
На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.