Бордс ъф Канада

Бордс ъф Канада
	Бордс ъф Канада
	14 октомври 2000 г.
Информация
От	Единбург, Великобритания
Стил	Еймбиънт; Трип-хоп; Електроника; IDM;
Активност	от 1986 г.
Уебсайт	Официална страница Страница в IMDb
Членове	Майкъл Сендисън ; Маркъс Оуен Сендисън ;
	Бордс ъф Канада в Общомедия

Бордс ъф Канада (на английски: Boards of Canada) е шотландска електронна група, чиито членове са братята Майкъл Сендисън (роден на 1 юни 1970) и Маркъс Оуън (роден на 21 юли 1971). Според малкото известна информация за миналото им, групата е създадена през 1987 година, но въпреки дългата им история, Бордс ъф Канада имат само три официално издадени албума: „Music Has the Right to Children“, „Geogaddi“ и „The Campfire Headphase“. Звученето на тяхната музика улавя духа на седемдесетте и осемдесетте години чрез множеството семпли от стари телевизионни програми, филми и документални записи. Изключително редките им публични изяви и интервюта допринасят за мистериозната аура, която обгръща групата. Звукозаписните компании, които издават Бордс ъф Канада са Warp Records, Skam Records и Music70.

Ранните Бордс ъф Канада (1970 – 1995)

Майкъл Сендисън и Маркъс Оуън се занимават с музика още от ранна възраст. Тъй като родителите им са музиканти, те започват да свирят на различни инструменти и да експериментират със звукозаписни техники още преди да са навършили 10 години. Използвайки касетофони и магнетофони, те аранжират и наслагват части от ленти с различни записи върху свои собствени композиции. Въпреки че правят музика като деца, групата Бордс ъф Канада започва своето съществуване доста по-късно.

В началото групата има доста свободен състав и през нея преминават около четиринадесет души като основни членове, както и неизвестен брой гост-музиканти и съмишленици.

Бордс ъф Канада твърдят, че са започнали да гледат по-сериозно на музиката си през 1987 г. Според техните собствени думи:

В началото експериментирахме без да си задаваме въпроси и с каквито средства разполагахме. След това започнахме да работим с други музиканти и с истински инструменти, което направи музиката ни по-сложна. Допреди пет години [1993] звучахме доста по-готик, много по-близко до експериментален рок, от време на време с вокали. Въпреки това вече бяме се насочили към електронната музика; семплирахме собствените си инструменти. После се завърнахме към нещо по-близко до оригиналния дух на нещата: просто и инстинктивно, с единствената разлика, че вече можехме да използваме всички чудеса на дигиталните технологии. Така беше много по-лесно за нас да експериментираме и да правим това, което искаме.

До 1989 г. съставът на групата вече се е редуцирал единствено до Майкъл и Маркъс. През 1990 работят по различни музикални и филмови проекти заедно с колектива Hexagon Sun. През 2000 година официалният сайт на групата премахва информацията за ранната дискография на Бордс ъф Канада, но част от тази информация е съхранена от фенове. Самите албуми обаче е почти невъзможно да бъдат открити в какъвто и да е формат. Съдейки по факта, че официалните източници на групата дори не споменават за съществуването на тези издания, е много малко вероятно те някога да бъдат преиздадени.

Бордс ъф Канада след Twoism (след 1995)

Албумът „Twoism“ излиза през 1995 чрез техния собствен лейбъл Music70. Представлява самостоятелно финансирано издание във вид на аудио касета и винил и именно то привлича вниманието на Skam Records към Бордс ъф Канада. Оригиналното издание на Music70 е рядкост (съществуват само 100 копия), но през 2002 година „Twoism“ е преиздаден на винил и като компакт диск от Warp Records. Това го превръща в официалното издание, съдържащо най-ранни записи на Бордс ъф Канада. Въпреки това, за първо публично достъпно издание на групата се счита EP-то „Hi Scores“, издадено от Skam Records през 1996. Дотогава музиката им се е разпространявала в ограничени тиражи (обикновено във формат на аудио касети) и предимно сред техни приятели и роднини.

За истински дебют на Бордс ъф Канада се смята техния албум „Music Has the Right to Children“, издаден през 1998 едновременно от Skam Records и Warp Records. Поради характерния си стил и цялостно звучене на нещо много старо и същевременно изпреварило времето си, този албум създава на групата множество верни фенове. Албумът съчетава красиви мелодии от привидно не добре настроени аналогови синтезатори, странни и смущаващи гласове, смътно напомнящи за нещо познато, както и превърналият се в запазена марка на групата хармоничен, но и нестабилен, „повреден“ звук. „Music Has the Right To Children“ привлича и вниманието на критиката. Много западни музикални издания го нареждат сред най-значимите електронни и психеделични албуми на двадесети век.

През лятото на 1998 групата участва в радио предаването на Джон Пийл по BBC Radio 1. Записите от техните изпълнения на живо в шоуто излизат по-късно като EP-то „Peel Session“, издадено от Warp Records.

Две години по-късно (2000) Бордс ъф Канада издават мини-албума „In a Beautiful Place Out in the Country“. Сред четирите композиции и изображенията на обложката на диска се откриват отправки към религиозни течения и култове, най-вече към Клонка Давидова. Звученето тук е доста по-меланхолично и представлява подходяща стъпка към клаустрофобичния, потискащ, доста по-сложен и мрачен звук на втория дългосвирещ албум на групата, наречен „Geogaddi“. Със своите плътни и наситени с хиляди малки детайли композиции, албумът успява да бъде едновременно красив и крайно смущаващ. Бордс ъф Канада споменават в интервюта, че в този албум са извели до крайност склонността си да вмъкват в музиката си завоалирани послания и отправки към събития и факти от миналото, както и да използват математически теории и принципи в процеса на композиране. Феновете на групата създават цели сайтове в Интернет, посветени на разгадаването на всички тайни, закодирани в музиката им.

През 2005 г. излиза третият албум на Бордс ъф Канада – „The Campfire Headphase“, който изненадва със завръщането на групата към китарния звук, но без да жертва характерните психеделични електронни пейзажи, познати от предходните им издания.

През 2006 групата издава EP-то „Trans Canada Highway“, което има доста бегли прилики със стила на последния им албум и набляга повече на електронното звучене. Първоначалната дата, определена за издаването му, е 6 юни 2006 (06.06.06), но от Warp Records променят първоначалното намерение и изтеглят дата една седмица по-рано. На сайта на компанията е дадено мъглавото обяснение, че това се налага поради „неочаквана сатанинска активност“ без други подробности.

Дискография

Ранни и редки издания

Catalog 3 – 1987 (Music70). Аудио касета в ограничен тираж. Преиздаден на CD в ограничен тираж през 1997.
Acid Memories – 1989 (Music70). Аудио касета в ограничен тираж.
Closes Vol. 1 – 1992 (Music70). Аудио касета в ограничен тираж. Преиздаден на CD в ограничен тираж през 1997.
Play By Numbers – 1994 (Music70). Аудио касета и компакт диск в ограничен тираж.
Hooper Bay – 1994 (Music70). Ограничено издание 12" винил и касета.
Random 35 Tracks Tape – 1994 (Music70) Аудио касета. Много рядко издание. Нямам обложка.
A Few Old Tunes – 1996 (Music70) Аудио касета. Много рядко издание.
Old Tunes Vol. 2 – 1996 (Music70) Аудио касета. Много рядко издание.
Boc Maxima – 1996 (Music70). Аудио касета и компакт диск в ограничен тираж.

Официални издания

Twoism – 1995 (Music70). Аудио касета и винил. Ограничено издание. Преиздаден през 2002 г. от Warp Records.
Hi Scores – 1996 (Skam Records). 12" винил.
Aquarius – 1998 (Skam Records). 7" винил.
Music Has the Right to Children – 1998 (Warp/Skam). CD, 2xLP.
Peel Session – 1999 (Warp Records). 12" винил, CD.
In a Beautiful Place Out in the Country – 2000 (Warp/Music70). 12" винил, CD.
Geogaddi – 2002 (Warp/Music70). 3xLP, CD.
The Campfire Headphase – 2005 (Warp). 2XLP, CD.
Trans Canada Highway – 2006 (Warp). 12" бял винил, CD.
Tomorrow's Harvest – 2013 (Warp). 2XLP, CD.

Външни препратки