Ай ди ем
(пренасочване от IDM)
| Ай ди ем | |
 | |
| Стилистични корени | техно, електроника, ембиънт, джънгъл, хип-хоп |
|---|---|
| Културни корени | 1990-те, Великобритания |
| Производни форми | брейккор, дрил енд бейс |
| Ай ди ем в Общомедия | |
Ай ди ем е стил на електронна музика, възникнал в началото на 90-те години на XX век, считан по-подходящ за домашно слушане, отколкото за танцуване.[1][2][3] Възникнал от електронни и рейв музикални стилове като техно, асид хаус, ембиънт и брейкбийт,[4] IDM е склонен да разчита на индивидуалистични експерименти, а не да се придържа към характеристики, свързани с конкретни жанрове.[5] Aртисти, свързани с жанра, включват Афекс Туин, Скуеърпушър и Бордс ъф Канада.
Терминът intellgent dance music (интелигентна танцова музика) е широко критикуван и отхвърлен от повечето изпълнители, свързани с жанра, в това число Афекс Туин. Терминът е вероятно вдъхновен от 1992 компилация на Уорп Рекърдс „Artificial Intelligence“.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Pollard, Vincent. Translator // Exclaim!. Посетен на 28 April 2017.
- ↑ IDM // Allmusic. Посетен на 20 January 2013.
- ↑ Hobbes, DJ. Clubbers' Decktionary: IDM aka Intelligent Dance Music // The List. Посетен на 6 June 2017.
- ↑ Toop, D. (1995), Ocean of Sound, Serpent's Tail, pp. 215 – 216. (ISBN 978-1-85242-743-6).
- ↑ the label ‘IDM’ (for avant-garde, ‘intelligent dance music’) seems to be based more on an association with individualistic experimentation than on a particular set of musical characteristics. Butler, M.J., Unlocking the Groove: Rhythm, Meter, and Musical Design in Electronic Dance Music, Indiana University Press, 2006, (p. 80).
- ↑ the development of IDM (Intelligent Dance Music) is closely entwined with a mailing list established to discuss the work of seminal post-techno producers like Autechre and Aphex Twin; in fact, the name ‘IDM’ originated with the mailing list, but now is routinely applied by reviewers, labels and fans alike. Sherburne, P. (2001:172), Organised Sound (2001), 6 : 171 – 176 Cambridge University Press, 2002.