Направо към съдържанието

Божирад Татарчев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Божидар Татарчев)
Божирад Татарчев
български лекар
Роден
Починал
Учил вХумболтов университет на Берлин
Награди„Свети Александър“
Семейство
БащаАндрей Татарчев
Други родниниХристо Татарчев (братовчед(ка))
Михаил Татарчев (братовчед(ка))
Божирад Татарчев в Общомедия

Божирад Андреев Татарчев е български лекар, масон[1], общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Божирад Татарчев е роден на 9 декември 1870 година в Ресен, тогава в Османската империя, в семейството на Андрей Татарчев. Негови братовчеди са Христо и Михаил Татарчеви, също активни дейци на ВМОРО.

С братовчед си Христо Татарчев през 1882 г. заминава за Пловдив, където завършва известната местна българска гимназия. С помощта на Екзарх Йосиф двамата продължават обучението си в Цюрих, а по-късно и в Берлинския университет, където през 1892 година завършват медицина.[2] Полагат държавни изпити в Цариград, които им дават право да практикуват лекарската професия в цялата Османска империя.

През 1892 – 1893 година Божирад Татарчев е екзархийски училищен лекар в Скопие. Заминава за Париж, където специализира гинекология и хирургия през 1893 – 1895 г. Продължава специализацията си в Лондон, където се усъвършенства около десет години, до 1905 г.[3] Наред с учебно-професионалното си усъвършенстване той развива широка обществено-революционна дейност: представлява ВМОРО и поддържа тесни връзки със създадения през 1903 година в Лондон Балкански комитет, близък до Върховния македоно-одрински комитет[4]. Основна цел на двете организации е да запознават западноевропейските общества със съдбата на поробеното население в Македония и с революционната борба на ВМОРО и ВМОК. През 1903 – 1904 година след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание като представител онеправданото население произнася речи на многочислени митинги на Балканския комитет в Англия, както и на международен митинг в театър „Сара Бернар“ в Париж на 12 октомври 1903 година.

Установява се в София през 1905 г., след което подпомага американския журналист Артър Смит да влезе с чета в Македония. От 1905 до 1922 година работи като хирург в Александровската болница, а по време на Балканската и Първата световна война е военен лекар на фронта. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.[5] На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Ресенското братство[6] и е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[7] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[8] Татарчев застъпва позициите на мнозинството, близко до възстановената ВМРО на Тодор Александров.[9]

През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, Никола Дишков, Петър Глушков, Яков Янков, Славейко Матов и Христо Попов.[10]

Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[11] През 1924 година д-р Божирад Татарчев се опитва да се завърне в родния край, попаднал се под властта на Кралството на сърби, хървати и словенци. Установява се първоначално в Ресен, а после в Битоля, където успява да практикува лекарската професия в местната католическа болница. Станал изключително популярен сред сънародниците си, сръбските власти засилват натиска срещу него и през август 1926 година не го допускат да продължи лекарската практика.[12] При инцидент при тежка операция загубва зрението с едното си око.

Д-р Божирад Татарчев е принуден е да се завърне в България. Назначен е като окръжен лекар в Кюстендил, където се пенсионира.[13] Почива на 26 октомври 1940 година в София[14][15]. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[16]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Татарчев
 
Костадина Татарчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Татарчев
(1845 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
Татарчев
 
Михаил Татарчев
(1864 – 1917)
 
Виктор Татарчев
(? – 1937)
 
Христо Татарчев
(1869 – 1952)
 
Екатерина Стрезова
 
Божирад Татарчев
(1870 – 1940)
 
Георги Татарчев
(1868 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светла Татарчева
 
Никола Татарчев
(1898 – 1978)
 
Царева Татарчева
 
Асен Татарчев
(1893 – 1970)
 
 
 
Михаил Татарчев
 
Христо Татарчев
 
 
 
 
 
Симеон Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Татарчев
(1930 – 2008)
 
 
 
Михаил Татарчев
(1921 – 2007)
 
Филип Татарчев
(1924 – 1998)
 
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  3. ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 319 – 321.
  4. ↑ Цочо Билярски, Валентин Радев, „Д-р Христо Татарчев Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996 г.
  5. ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 118-119
  6. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  7. ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83.
  8. ↑ Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 386.
  9. ↑ Баждаров, Георги. Моите Спомени. София, 2000.
  10. ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 9 януари 2016.
  11. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  12. ↑ Бојаџиевски, Петар. Здравството во Битола низ вековите. Битола, 1992, 294 – 295.
  13. ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 322 – 324.
  14. ↑ Македонска енциклопедия, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр.1469
  15. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 459.
  16. ↑ ДАА, Фонд № 2031К, оп.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Божирад_Татарчев&oldid=12113941“.