Направо към съдържанието

Бодо Узе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бодо Узе
Bodo Uhse
германски писател
Бодо Узе през 1950 г.
Бодо Узе през 1950 г.

Роден
Починал
2 юли 1963 г. (59 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

Националност Германия
Работилписател, белетрист, публицист
Литература
Жанроверазказ, роман, пътепис
Известни творби„Лейтенант Бертрам“ (1944)

Уебсайт
Бодо Узе в Общомедия

Бодо Узе (на немски: Bodo Uhse) е германски белетрист, есеист и публицист.

Бодо Узе е роден в Ращат в семейството на пруски офицер.

Отначало Узе желае да последва военното поприще на баща си, но след поражението на Германия в Първата световна война тази мечта се осуетява и той се включва в различни паравоенни формации, като за известно време е редактор на различни нацистки вестници. През 1930 г. прекратява членството си в националсоцалистическата партия, търси контакт с Комунистическата партия на Германия и става неин член. Тогава започва да пише първите си разкази. След като през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, писателят емигрира в Париж и е лишен от немско гражданство.

Франция, САЩ и Мексико

[редактиране | редактиране на кода]

Във френската столица Бодо Узе създава първия си, почти автобиографичен роман „Наемник и войник“ (1935) и взима участие в Международния писателски конгрес за защита на културата (1935). След избухването на Испанската гражданска война в 1936 г. Узе се записва доброволец и се включва като военен комисар в интернационалните бригади. Разболява се и през 1938 г. се завръща в Париж. През 1939 г. писателят се преселва в САЩ, а на следващата година – в Мексико. Там създава художествено най-силната си творба – романа „Лейтенант Бертрам“ (1944).

След края на войната Бодо Узе се завръща в Източна Германия, където публикува романа „Ние, синовете“ (1948), сборниците с разкази „Света Кунигунда в снега“ (1949), „Мостът“ (1952), първата част на романа „Патриотите“ (1954), „Мексикански новели“ (1957) и сборниците с разкази „Пътешествие в синия лебед“ (1959), „Фреската“ (1960) и „Неделно мечтание в Аламеда“ (1961).

Време на признание

[редактиране | редактиране на кода]

Бодо Узе си създава име като майстор на социалнокритическия разказ, изграден с ярък неусложнен език, но с дълбок, често приглушен лиризъм. Отличен е с Националната награда на ГДР“ (1954), а от 1955 г. е член на Немската академия на изкуствата.

През 1963 г. става главен редактор на престижното литературно списание „Зин унд форм“.

Умира на 2 юли 1963 г. в Берлин.

Гробът на Бодо Узе в Берлин
  • Söldner und Soldat, Roman (1935)
  • Leutnant Bertram, Roman (1944)
    Лейтенант Бертрам, изд.: ОФ, София (1950), прев. М. Василева
  • Wir Söhne, Roman (1948)
  • Die heilige Kunigunde im Schnee und andere Erzählungen (1949)
    Марш през септември, изд.: „Профиздат“, София (1967), прев. Венцеслав Константинов
  • Landung in Australien, Reisebericht (1950)
  • Die Brücke. 3 Erzählungen (1952)
  • Die Patrioten, Roman (1954)
    Патриоти, изд.: „Народна култура“, София (1955), прев. Владимир Мусаков
  • Tagebuch aus China (1956)
  • Mexikanische Erzählungen (1957)
  • Die Aufgabe. Eine Kollwitz-Erzählung (1958)
  • Gestalten und Probleme (1959)
  • Reise in einem blauen Schwan (1959)
  • Sonntagsträumerei in der Alameda, Erzählungen (1961)
  • Im Rhythmus der Conga. Ein kubanischer Sommer (1962)
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.