Боби Макферин
| Боби Макферин Bobby McFerrin | |
| американски музикант | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Джулиард |
| Награди | „Грами“ за запис на годината (1988)[1] |
| Музикална кариера | |
| Стил | джаз, класическа музика, А капела, уърлд мюзик |
| Инструменти | пиано, кларинет, бас китара, вокал |
| Активност | от 1970 г. |
| Лейбъл | Manhattan Records, „Електра Рекърдс“, „Блу Ноут“, Sony Classical |
| Участник в | „Астрал Проджекшън“ |
| Уебсайт | bobbymcferrin.com |
| Боби Макферин в Общомедия | |
Боби Макферин (* 11 март 1950 в Ню Йорк) е американски музикант и вокалист. В своите албуми той симулира с гласа си повечето от инструментите.
Детство
[редактиране | редактиране на кода]Неговият баща, Робърт Макферин, става през 50-те години на XX век първият афроамерикански оперен певец (баритон) в Метрополитън опера в Ню Йорк. Майката на Боби, Сара, прекарва кариерата си в защита на своя мъж. Любимото място на Боби като дете е близо до пианото, където баща му репетира изпълненията си. Въпреки че баща му не му дава никакви уроци, той научава много за музиката само чрез слушане. На шест години започва уроци по пиано, а също се учи да свири на кларинет и флейта.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Едва на 27 години Макферин се ориентира към пеенето. Хрумва му идеята да работи сам, без състав и подиуми, и да импровизира. Първоначално потиска идеята, тъй като е твърде радикален. Оттогава нататък се отдава на желанията и кариерата си като музикант. Комикът Бил Козби разпорежда Макферин да бъде поканен на Джаз фестивала на Плейбой. Излизането за първи път на сцената на фестивала през 1981 му носи договор за грамофонни плочи.
Веднага след излизането на дебютния му албум Bobby McFerrin (1982), с помощта на артистичната техника на изпълнение става известен сред обществото. По това време Йоахим Беренд го кани на New Jazz Meeting в град Баден-Баден. Присъстват множество изпълнители, сред които Джиан Лий, Урсула Дудзиак, Джей Клейтън и Лаурен Нютън. През 1985 за „Another Night In Tunisia“, заедно с Джон Хендрикс, получават две награди Грами. Следващите албуми, в които той пее соло, са The Voice (1984) и Spontaneous Inventions (1985). Песента „Don't worry, be happy“ (1988), напомняща на цитат от Меер Баба, печели многобройни фенове. Албумът „Simple Pleasures“ (1988), в който е и хитът, е продаден в над 10 милиона екземпляра. Макферин печели през 1990 Грами за творбата на живота си.
От 1990 нататък работи успешно с други именити Джаз музиканти като пианиста Чък Кърия („Play“ 1992) или класика Йо-Йо Ма („Hush“ 1992). 2003 на големия екран излиза филм, наречен „Боби Макферин и Чък Кърия – Ние изпълняваме едно музикално приятелство“. Филмът разказва за музикалното приятелство, което свързва двамата от години, и е излъчен по няколко немски телевизии.
Като диригент
[редактиране | редактиране на кода]Макферин започва да дирижира от 1990 г. Взима уроци от диригенти като Ленард Бърнстейн и Сейджи Озава. Дирижирал е множество различни оркестри. На 25 май 2004 г., по повод на разширяването на Европейския съюз, Макферин застава на пулта на Виенската филхармония. Програмата включва части от творби на композитори от осем европейски нации.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]От 1975 година той е с жена си Деби, с която имат три деца.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]- 2013: SpiritYouAll
- 2010: Vocabularies
- 2004: Концерт за Европа
- 2002: Beyond Words
- 1997: Circle Songs
- 1996: The Mozart Sessions
- 1996: Bang Zoom
- 1995: Paper Music
- 1992: Live (с Хърби Ханкок)
- 1992: Hush (с Йо-Йо Ма)
- 1992: Play (с Чик Кърия)
- 1990: Medicine Man
- 1988: Don´t Worry Be Happy
- 1988: Simple Pleasure
- 1988: Lady Fair
- 1988: Bobby's thing
- 1986: Spontaneous Inventions
- 1984: The Voice
- 1982: Bobby McFerrin
DVD
[редактиране | редактиране на кода]- 2005: Spontaneous Inventions
- 2005: Live In Montreal
- 2005: Bobby McFerrin & Nigel Kennedy – Spirits of Music, Part 2
- 2004: Bobby McFerrin & Nigel Kennedy – Spirits of Music, Part 1
- 2002: Nigel Kennedy & Bobby McFerrin – Spirits of Music (2 DVDs)
- 2000: Swinging Bach – Liveaufnahme in Leipzig
- 1986: Orpheus kehrt zurück
Грами
[редактиране | редактиране на кода]- 1985 „Another Night In Tunisia“ с Джон Хендрикс
- „Best Vocal Arrangement for two or more voices“
- 1985 „Another Night In Tunisia“ с Шерил Бентин
- „Best Jazz Vocal Performance, male“
- 1986 „Round Midnight“
- „Best Jazz Vocal Performance, male“
- 1987 „What Is This Thing Called Love“
- „Best Jazz Vocal Performance“
- 1987 „The Elephants’s Child“ с Джак Никълсън
- „Best Recording for Children“
- 1988 „Don’t Worry, Be Happy“
- „Record of the year“,
- „Song of the year“,
- „Best Pop Vocal Performance, male“
- 1988 „Brothers“
- „Best Jazz Vocal Performance“
- 1992 „Round Midnight“
- „Best Jazz Vocal Performance“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официална уебстраница
- 2002 – Статия от Боби Макферин – „Аз имам една мечта“ (немски)
- Don't Worry Be Happy
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bobby McFerrin в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
