Бластула
| Бластула | |
|---|---|
| |
| Бластулация: 1 – морула, 2 – бластула. | |
| Ден | 4 |
| Прекурсор | Морула |
| Дава начало на | Гаструла |
| Бластула в Общомедия | |
Бластулата (от гръцки: βλαστός (бластос) – „пониквам“) е кухо сферично образувание от клетки, формирано по време на ранния етап от ембрионалното развитие при животните.[1] Бластулата се получава, когато зиготата претърпява процес на неколкократно бързо клетъчно делене, известен като дробене.[2] Бластулата се предшества от морула, а с развитието на ембриона се превръща в гаструла.[3]
Образуване на бластула
[редактиране | редактиране на кода]В началото на сегментацията на новообразуваната зигота ембрионалните клетки комуникират помежду си, освен механично и чрез цепковидни контакти (nexus или gap junctions). През тези междуклетъчни цепки преминават йони и малки молекули, а често се транспортират и сигнални вещества, за които се предполага, че по-късно координират поведението на клетките. В периферията на сегментиращия ембрион се формират силни и плътни връзки между бластомерите, които на практика изолират вътрешността на ембриона от външната среда. Около 16-клетъчния стадий цепковидните контакти се уголемяват и навлизат дълбоко навътре в анималната половина на ембриона (тази от която произлиза главата), като така постепенно образуват първична кухина наречена бластоцел. В резултат на механизъм, чрез който Na+ се изпомпват през клетъчната мембрана в междуклетъчното пространство от където попадат във вътрешността на зародиша, осмотичното налягане се променя и в бластоцела навлиза вода.[3]
Смята се, че функцията на бластоцела е да осигури пространство за придвижване на клетките при гаструлацията и да „държи на разстояние“ срещуположните клетъчни популации. Външните клетки на зародиша се подреждат в слой (подобно на епител) и на този етап ембриона се нарича бластула (при висшите бозайници стадият се означава като бластоцист).[3]
През първите 12 деления бластомерите се делят синхронно, като за седем часа образуват 4096 (212) броя клетки. Но тъй като сегментацията е асиметрична (пълна и неравномерна), ниско разположените вегетативни клетки са по-едри и по-малко на брой. След приблизително дванадесетия цикъл клетъчното деление се забавя, става асинхронно и различните бластомери започват да се делят с различна скорост. По това време започва усилено да се транскрибира собственият геном на ембриона. Тази промяната се означава като „преходна бластула“ и се свързва с изчерпването на някои запасни продукти с майчин произход, които са използвани за свързване с новосинтезираната ДНК.
Клетките ограждащи бластоцела го „тапицират“ с извънклетъчен слой от гликопротеини. Бластулата обикновено не надминава по големина зиготата, тъй като с увеличаване броя на бластомерите размерите им намаляват.[3]
Разлики при бластулацията
[редактиране | редактиране на кода]При гръбначните животни бластулата се състои от един слой клетки – бластомери, известни като бластодерма, която заобикаля вътрешна централна кухина – бластоцел.[4][5]
При висшите бозайниците, бластулацията води до формирането на бластоцист, вместо на бластула.[3] Бластоцистът се състои от ембриобласт (вътрешна клетъчна маса ВКМ) – образуваща впоследствие частите на плода и трофобласт – участващ във формирането на извънембрионални тъкани, и изграждащ част от плацентата.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.britannica.com
- ↑ Forgács & Newman, 2005: p. 24
- ↑ а б в г д е Илия Ватев и др. – Биология – Учебник за медицинските университети – III издание – изд. Реко – 2009 г. София (стр. 319) – ISBN 954-90857-5-9
- ↑ Lombardi, Julian. Embryogenesis // Comparative vertebrate reproduction. Springer, 1998. ISBN 978-0-7923-8336-9. с. 226.
- ↑ Forgács & Newman, 2005: p. 27
|
