Благой Чифлянов
| Благой Чифлянов | |
| български богослов | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 29 октомври 2018 г.
|
| Погребан | „Света Троица“, Торонто, Канада |
Благой Димитров Чифлянов е български духовник, богослов, литургист, протоиерей, преподавател в катедрата по Литургика в Духовната академия.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 8 януари 1923 година в Цариград,[2][1] в махалата Булгар чаршъсъ в Шишли. Татко му Димитър Константинов Чафлянов (1888 - 1940) е роден в костурското село Горенци и още малък емигрира в Цариград, където работи в Руската болница в махалата Харбие. Майка му Хариклия е от село Сапанджа, Никейско, като семейството ѝ се преселва в Цариград.[3]
На шест годишна възраст започа да учи във френската прогимназия „Нотър дам дьо Лурд“ в Бомонти.[4] След една година започва да учи в българската прогимназия „Екзарх Йосиф“.[5] Учителят му в прогимназията Иван Симеонов, сменя фамилното му име Чафлянов на Чифлянов.[3] В училището му преподават Димитър Катерински, Иван Стойнов, Димо Бойчев, Иван Симеонов и Симеонова, Недялка Паралингова, Поликсена Мартинова, Кира Александрова.[5]
В 1936 - 1938 година Благой Чифлянов учи във френския колеж „Сент Жан д'Арк“ (преименуван втората година на „Сен Мишел“).[6] В 1938 година заминава за София и се записва в Софийската духовна семинария.[7] След завършването си, презлятото на 1944 година се жени за Пенка Байкушева от Лозенград и е ръкоположен за свещеник от митрополит Борис Неврокопски.[8]
Служи като енорийски свещеник първоначално в Българската църковна община в Цариград от 1944 до 1949 година,[9] а после в софийските храмове „Света Петка“, „Свети Николай“, Свети Седмочисленици, „Света Неделя“ и като ефимерий в патриаршеския храм „Свети Александър Невски“.[1][2]
Завършва Духовната академия „Свети Климент Охридски“.[1][2]
От 1967 година след конкурс ставрофорен протоиерей Благой Чифлянов е доцент по „Литургика“ в Духовната академия, а от 1 ноември 1973 година - професор. От 1982 година служи свещеник в българската църква „Света Троица“ в Торонто, Канада,[1][2] която тогава се връща в лонота на Българската православна църква.[2] Служи и проповядва и в други три български църкви в Торонто – „Св. св. Кирил и Методий“, „Свети Димитър“ и „Свети Георги“.[2]
През годините Чифлянов получава офикиите протойерей, иконом, ставрофорен иконом. В Канада митрополит Йосиф го награждава с най-високото отличие за свещеник – протопрезвитер.[2] На 10 януари 2016 година в салона на Македонобългарската източноправославна църква „Света Троица“ в Торонто, Канада, българският генерален консул в града Петър Крайчев връчва на Чифлянов почетна грамота за дългогодишния му принос за съхраняването на българската духовност, култура и идентичност в Канада.[2]
Благой Чифлянов владее старогръцки и латински, френски, английски, новогръцки и турски и е автор над 60 изследвания и статии за православната литургика.[1] Негови възпитаници са много бъдещи български архиереи и стотици свещеници.[2]
В 1966 година Чифлянов посещава Атина, но не успява да посети Горенци, тъй като сестра му го моли да не го прави. В 1972 година посещава научен симпозиум в Солун и отново се опитва да посети Горенци, но успява да се срещне само с зет си Ставро Шкипов, който след войната като българин е осъден на 11 години затвор. Едва през ноември 1980 година Чифлянов успява да посети Горенци. След завръщането си изпраща доклад до патриарх Максим Български, в който пише „Когато тръгнах за Костур, мислех, че ще заваря един край, в който българският елемент и съзнание са напълно и безвъзвратно унищожени, но в петте дни, в които останах там се сдобих с обратни впечатления българският език и българският дух продължават да живеят“.[10]
Благой Чифлянов умира на 29 октомври 2018 година в Торонто. Опят и погребан е в храма „Света Троица“.[11]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1996; второ издание 2008;
- Римската литургия преди и след Втория Ватикански събор, „Годишник на Духовната академия“, София, Том XX (XLVI) за 1970/71;
- Триодът и месецословът на Великата църква през IX век, „Годишник на Духовната академия“, София, 1971;
- Проповеди неделни и празнични, Архонт-В ООД, София, 2004.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Професор свещеноиконом Благой Димитров Чифлянов // Православието. Посетен на 4 февруари 2024 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Генералното консулство в Торонто отличи видния професор протопрезвитер Благой Чифлянов // Двери на православието, 19 януари 2016 г. Посетен на 4 февруари 2024 г.
- ↑ а б Някои спомени на проф. протопрезвитер Благой Чифлянов. 2016. с. 3. Посетен на 4 февруари 2024 г.
- ↑ Някои спомени на проф. протопрезвитер Благой Чифлянов. 2016. с. 4. Посетен на 4 февруари 2024 г.
- ↑ а б Някои спомени на проф. протопрезвитер Благой Чифлянов. 2016. с. 5. Посетен на 4 февруари 2024 г.
- ↑ Някои спомени на проф. протопрезвитер Благой Чифлянов. 2016. с. 7 - 8. Посетен на 4 февруари 2024 г.
- ↑ Някои спомени на проф. протопрезвитер Благой Чифлянов. 2016. с. 8. Посетен на 4 февруари 2024 г.
- ↑ Някои спомени на проф. протопрезвитер Благой Чифлянов. 2016. с. 14. Посетен на 4 февруари 2024 г.
- ↑ Някои спомени на проф. протопрезвитер Благой Чифлянов. 2016. с. 29. Посетен на 4 февруари 2024 г.
- ↑ Даскалов, Георги. България и Гърция: От разрив към помирение : 1946-1964. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. ISBN 9540719488. с. 330.
- ↑ Почина бележитият литургист отец проф. Благой Чифлянов // Православие.бг. Посетен на 4 февруари 2024 г.
