Благой Пенев

Благой Пенев
български партизанин и офицер
Роден	27 февруари 1910 г. село Православен, Първомайско, Царство България
Починал	неизв.
Награди	Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ орден „Червено знаме на труда“
Народен представител в: V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС

Благой Пенев Делчев (Василий) е български офицер, генерал-полковник, участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, командир на Втора родопска бригада „Васил Коларов“.

Биография

Благой Пенев е роден на 28 февруари 1910 г. в с. Православен, Пловдивско. Член на БКМС (1932 – 1934) и на БРП (к) (1935). Завършва средно образование през 1930 г. След което завършва Школа за запасни офицери през 1932 г. Работи като основен учител в родното си село. За политическа дейност след преврата на 19 май 1934 г. е осъден на 5 години затвор по ЗЗД. Лежи в затворите в Хасково и Сливен. Освободен през 1937 г. и се установява в село Воден при съпругата си, която е учителка там. До 1939 г. е там, като през това време изпълнява задачи, свързани с БКП, но е безработен. През 1939 г. работи във всестранната кооперация в Православен. От януари до декември 1940 г. отново е в село Воден. Между февруари 1941 и февруари 1943 г. е мобилизиран първоначално, а след това работи отново във всестранната кооперация в родното му село. Уволнен е от кооперацията по чл.20 от ЗЗД. От февруари до декември 1943 г. е интерниран в лагера Еникьой. След това работи във фабрика в Първомай.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. От 5 май 1944 г. е партизанин. Командир на Първомайска самостоятелна чета. Командир от юли 1944 г. на Втора родопска бригада „Васил Коларов“. В периода 9 септември 1944-януари 1948 г. е началник на Областното управление на МВР в Пловдив.

Между 10 януари 1948 и 20 април 1950 г. е директор на Дирекция „Народна милиция“ в София. От 20 април 1950 до декември 1951 г. е заместник-директор на Дирекция „Държавна сигурност“. През 1951 г. е арестуван и разследван от Държавна сигурност във връзка с контактите му с британското разузнаване по време на войната и заради подозрения във връзки с Югославия.

Помощник-министър на строежите (18 януари 1952 – 1960) и началник на Главното управление на Строителните войски (1960 – 1973). През 1973 година е избран за първи заместник-председател на ЦК на борците против фашизма и капитализма. Военно звание генерал-полковник от запаса (1969). Народен представител в V, VI, VII, VIII и IX народни събрания.. Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и званието „Герой на социалистическия труд“ (с указ № 309 от 27 февруари 1980).