Благой Видов
| Благой Видов | |
| български революционер | |
 Видов, Петър Шанданов, Михаил Шкартов, Петър Трайков и Мице Чегански в изолационен лагер в Карлово след забраната на организацията, 1935 – 1936 г. | |
| Роден |
1913 г.
|
|---|---|
| Починал | 1980 г.
|
Благой (Блаже) Петров Видов, наричан Горчивко или Тръстенички,[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1913 година в град Кавадарци, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Образованието му преминава в родния му град, както и в Белград и Скопие. От 1927 година се установява в София. Благой Видов е активен деец на ВМРО. След 1926 година събира насилствено пари и абонати за вестник „Македония“, заради което членът на ЦК на ВМРО Йордан Гюрков иска „развратникът да се накаже много строго“[3]. Близък е на ръководителя на ВМРО Иван Михайлов[4] до убийството на Александър Протогеров през 1928 година, когато застава на страната на Протогеровистите. През 1932 година участва в убийството на михайловиста Симеон Евтимов, заплатено от сръбския полковник Джорджевич с 20 млн. лева и извършено пред царския дворец по изрично негово желание[5]. Работи в Дирекция Храноизнос, като в периода 1941 – 1944 по време на Българското управление на Вардарска Македония работи там на същата позиция.[2] Редактор е на излизащия в 1942 година в Кавадарци български вестник „Тиквеш“.[6]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година заема различни постове. През 1949 година е сътрудник на вестниците „Пиринско дело“ и „Народна армия“, както и на списание „Славяни“. В Благоевградския клон на Държавна агенция „Архиви“ се пазят три негови отворени писма до политиците и учените в Социалистическа република Македония срещу водената от тях антибългарска пропаганда. Там се съхраняват и биографичните му очерци за Яне Сандански, Методи Алексиев, Иван Куюмджиев с оценки за Илинденското въстание, ВМОРО и Тодор Александров[7]. Участва и в дейността на Македонския културен дом в София.
Умира през 1980 година в София.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Статии от Благой Видов, публикувани в сборник Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2", Държавен архив на Република Македониjа, Скопие, 2001 г.:
- "Гоце Делчев во Тиквешиjата"
- „Тиквешкото въстание в юли 1913 година“
- „Тиквешките революционери до Балканската война. Тиквешката кървава сватба“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29, 97.
- ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 82. Посетен на 31 август 2015.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
- ↑ Колектив. НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ, 1919 – 1941 г., Македонския Научен Институт, София, 2002
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 400.
- ↑ РЕДАКЦИЯ НА ВЕСТНИК „ПИРИНСКО ДЕЛО“ – БЛАГОЕВГРАД
