Направо към съдържанието

Бифуркация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бифуркация (от лат. bifurcus, „раздвоен“) е термин, който се използва в много и различни научни дисциплини и обозначава ситуация, в която настъпва качествено изменение по раздвояване на даден обект или процес.

В математиката и информатиката[редактиране | редактиране на кода]

Бифуркацията е термин, който може да се използва в математиката и информатиката в различни контексти. Съобразно ситуацията, в математиката терминът е приложим когато някой обект зависи от параметър (не задължително скаларен) и във всяка околност на някоя стойност на последния изследваните качества на обекта се оказват различни за всички . Тази стойност се нарича бифуркационна стойност или точка на бифуркация[1].

  • Бифуркационната теория е теория за равновесните решения на нелинейни диференциални уравнения. В точките на бифуркация възникват множество решения[2].
  • Бифуркационният метод в информатиката включва избор на някакво условие С и елиминирането му от таблицата на решенията като се генерират две подтаблици от решения, отговарящи на случаите, когато С е вярно, или не е. Методът се прилага рекурсивно до всички подтаблици, като в крайна сметка от първоначалната таблица на решенията се извежда дърво на решенията, всеки възел от което представлява условие, поддърветата – подтаблици на решенията, а листата – правила[2].

В социалните науки[редактиране | редактиране на кода]

Терминът бифуркация във философията, икономиката и социологията се ползва предимно като синоним на момент на дестабилизация на социалната или икономическата система[3][4][5]. Акцент се поставя върху необратимостта и непрогнозируемостта на процеса след точката на бифуркация[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Математический энциклопедический словарь“, Ю. В. Прохоров, „Советская энциклопедия“, Москва, 1988
  2. а б „The Penguin Dictionary of Mathematics“, John Daintith, R.D. Nelson, Penguin Books, 1989
  3. „Политиците отстъпват лидерството на бизнеса“, Харалан Александров
  4. „За нова философия на икономическата политика на България“, доц. д-р Нако Стефанов // Архивиран от оригинала на 2007-09-29. Посетен на 2006-11-03.
  5. „СДС обедня интелектуално“, Михаил Огнянов, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927094246/http://www.pro-anti.net/show.php?issue=626&article=1, посетен на 3 ноември 2006 
  6. „Как периодите поместват литературноисторическите сюжети“, Михаил Неделчев, архив на оригинала от 11 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071011110731/http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=92, посетен на 3 ноември 2006 
Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия.
Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.