Направо към съдържанието

Битка при Тихвин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Тихвин
Втора световна война, Източен фронт
Операция „Барбароса“ – етапи на германското напредване (карта на английски език)
Информация
Период16 октомври – 30 декември 1941
МястоТихвин (Русия)
Резултатсъветска победа
Страни в конфликта
Германия Съветски съюз
Командири и лидери
Вилхелм фон Лееб
Рудолф Шмит
Херберт фон Бьокман
Ханс-Юрген фон Арним		Кирил Мерецков
Сили
160 000 войници (при настъплението)[1]На 16 октомври:
135 000
На 10 ноември:
193 000[2]
Жертви и загуби
40 000[1]Според Д. Гланц[1]:
63 000 убити или пленени
Според Г. Кривошеев[2]:
над 40 000 убити, безследно изчезнали или пленени
48 000 ранени
Карта
Битка при Тихвин в Общомедия

Битката при Тихвин през октомври-декември 1941 г. е сражение между съветски и германски войски в борбата за контрол над Ленинград (днешен Санкт Петербург) през Втората световна война.

Битката започва скоро след блокирането на града откъм сушата с опит на германската група армии „Север“ да изолира напълно защитниците чрез дълбок обход от изток, през градч Тихвин, и завършва с успешна контраофанзива на Червената армия.

В хода на съветското контранастъпление се създава възможност за обкръжаване и разгром на главните сили на германската 16-а армия, проникнали до Тихвин. Въпреки че не успяват да сторят това, съветските войски постигат две други важни цели – облекчават снабдяването на Ленинград и привличат на север голяма част от немските резерви, необходими за отразяване на съветската контраофанзива край Москва. Блокадата на Ленинград продължава до януари 1944 г.

Германско настъпление към Тихвин

[редактиране | редактиране на кода]

След завладяването на Естония и блокирането на Ленинград по суша от немската група армии „Север“ (командващ генерал-фелдмаршал Вилхелм фон Лееб) и от финландските войски през август-септември 1941 г.[3][4] последната снабдителна линия на обсадения град минава през Ладожкото езеро. Единствената железопътна линия до югоизточната страна на езерото, която е в съветски ръце, преминава през градовете Тихвин и Волхов.[5]

На 16 октомври 39-и моторизиран корпус и групата „Бьокман“ (впоследствие 1-ви армейски корпус) от германската 16-а армия предприемат настъпление срещу слабата съветска отбрана по десния бряг на река Волхов. Двата корпуса се състоят от четири пехотни, две танкови и две моторизирани дивизии. Задачата им е да прекъснат напълно комуникациите между Ленинград и неокупираните съветски територии като завземат Тихвин, Волхов и югоизточния бряг на Ладожкото езеро до река Свир, където са разположени съюзните финландски войски.[5]

Германското настъпление се разгръща успешно в направление към Тихвин. Това кара Ставката на Върховното главно командване на Червената армия да прехвърли седем дивизии (шест стрелкови и една танкова) в помощ на притиснатите от немците 4-та и 52-ра армия. С подкрепленията, които получава, командващият 4-та армия генерал Всеволод Яковлев предприема на 27 октомври контраатака срещу германската 12-а танкова дивизия край Ситомля, но търпи поражение.[6]

Между 2 и 6 ноември частите на 39-и моторизиран корпус (командван от генерал Рудолф Шмит, след 15 ноември от генерал Ханс-Юрген фон Арним[8]) отблъскват нови съветски контраатаки и на 8-и същия месец завземат град Тихвин, прекъсвайки железопътните превози за Ленинград[5]. По-нататъшното настъпление в този участък от фронта е спряно заради претърпените загуби, изключително студеното време и засилването на съветската съпротива. В средата на ноември германците пренасочват натиска си от изток на север, към Волхов, с цел да изтикат съветската 54-та армия (генерал Иван Федюнински) към Ладожкото езеро и да я обкръжат. Войските на Федюнински провалят този план, като отблъскват настъплението на германския 1-ви корпус. Немското настъпление секва окончателно на 25 ноември.[9]

Съветско контранастъпление

[редактиране | редактиране на кода]

Подготвяйки мащабна контраофанзива срещу образувалата се 100-километрова издатина в германския фронт, към 10 ноември Ставката успява да съсредоточи близо 155 000 бойци с над 2100 оръдия и 200 танка. На този етап съветските сили превъзхождат германската групировка само по броя на войниците, в артилерия и бронирана техника немците имат лек числен превес.[10] Тъй като много от съветските резерви са използвани за отбраната на Москва и контранастъплението при Ростов, подкрепленията за войските около Тихвин и Волхов са по-малобройни и пристигат със закъснение. Затова съветските командири в района предприемат локални офанзиви, които едва впоследствие прерастват в концентрично настъпление югоизточно, източно и северозападно от Тихвин.[11]

Първата локална офанзива започва на 10 – 12 ноември срещу разтегнатия южен фланг на германския клин. Генерал Николай Кликов атакува с 52-ра армия немската отбрана около Малая Вишера, но на първо време няма успех. На 19 ноември, докато немците прехвърлят войски от Тихвин към Волхов, 4-та армия (вече начело с генерал Кирил Мерецков) настъпва срещу тихвинската групировка. На 3 декември преминава в контранастъпление и 54-та армия в района на Волхов и Войбокало (западно от река Волхов).[5] Първи успех постига Мерецков. След близо три седмици интензивни боеве 18-и моторизирана и 12-а танкова дивизия на Вермахта отстъпват от Тихвин. Градът е освободен от съветските войски на 9 декември. На 11 декември Кликов успява да разбие немците при Болшая Вишера и заплашва да прекъсне пътя за отстъпление на немците от Тихвин. На 18 декември Федюнински (54-та армия) сломява немската отбрана при Войбокало.[13]

След тези поражения германските войски отстъпват на запад. Преследвани от съветските войски, те търпят големи загуби. В 18-а моторизирана и 12-а танкова дивизия остават боеспособни по-малко от 2000 бойци[8], загубени са 260 от общо 320 танка. Отстъплението протича организирано, благодарение на подкрепленията, които разбитите войски получават своевременно. В края на ноември и през декември в помощ на 1-ви армейски и 39-и моторизиран корпус са изпратени общо осем дивизии, прехвърлени от окупирана Франция и от резерва на група армии „Център“. (Сред тях е т. нар. „Синя дивизия“, съставена от испански доброволци).[14] С тези сили германците дават отпор на съветския Волховски фронт (образуван на 17 декември в състав 4-та, 52-ра и още две армии от резерва на Ставката). Директивата на съветското командване за общо настъпление на Волховския и Ленинградския фронт за разгром на германските войски, блокиращи по суша Ленинград, остава неизпълнена.[15] В последните дни на 1941 г. фронтовата линия се стабилизира по течението на река Волхов и северно от град Кириши.[13]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Glantz, D. The Siege of Leningrad 1941 – 44: 900 Days of Terror („Zenith Imprint“, 2001, ISBN 0-7603-0941-8), стр. 57
  2. ↑ а б Таблица 142. Людские потери в самостоятельных фронтовых операциях: 6. Тихвинская оборонительная операция (16.10 – 18.11.41 г.), Тихвинская стратегическая наступательная операция, в: Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, посетен на 27.1.2009)
  3. ↑ Ленинградская стратегическая оборонительная операция Архив на оригинала от 2008-05-05 в Wayback Machine. – Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах ХХ века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование („Олма-Пресс“, Москва 2001, цит. онлайн по Солдат.Ru, посетен на 13.1.2009)
  4. ↑ Широкорад, А. Северные войны России (Москва 2001), стр. 769 (цитирано по Проект „Военная литература“, 13.1.2009)
  5. ↑ а б в г Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 715 – 716
  6. ↑ Glantz, D. The Siege of Leningrad 1941 – 44: 900 Days of Terror („Zenith Imprint“, 2001, ISBN 0-7603-0941-8), стр. 48
  7. ↑ 60 лет великой победе (Приложение к официальному сайту Министерства обороны России) Архив на оригинала от 2016-05-21 в Wayback Machine. (посетен на 13.1.2009)
  8. ↑ а б Barnett, C. Hitler's Generals (Grove Press, 2003, ISBN 0-8021-3994-9), стр. 339
  9. ↑ Glantz, D. The Siege of Leningrad 1941 – 44: 900 Days of Terror („Zenith Imprint“, 2001, ISBN 0-7603-0941-8), стр. 49, 53
  10. ↑ Мощанский, И., Сахончик, Дм. Блокада Ленинграда. Контрнаступление под Тихвином 10 ноября – 30 декабря 1941 года („Военная летопись“ 2004, №2), стр. 38
  11. ↑ Glantz, D. The Siege of Leningrad 1941 – 44: 900 Days of Terror („Zenith Imprint“, 2001, ISBN 0-7603-0941-8), стр. 52
  12. ↑ РККА (посетен на 13.1.2009)
  13. ↑ а б История Второй мировой войны 1939 – 1945 (Военное издательство Министерства обороны СССР, Москва 1975), т. 4, стр. 294 – 295
  14. ↑ Glantz, D. The Siege of Leningrad 1941 – 44: 900 Days of Terror („Zenith Imprint“, 2001, ISBN 0-7603-0941-8), стр. 49, 52 – 54
  15. ↑ Glantz, D. The Siege of Leningrad 1941 – 44: 900 Days of Terror („Zenith Imprint“, 2001, ISBN 0-7603-0941-8), стр. 55
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битка_при_Тихвин&oldid=12006755“.