Битка при Линданисе
| Битка при Линданисе | |||
| Ливонски кръстоносен поход | |||
 Низпосланието на датския флаг | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 15 юни 1219 г. | ||
| Място | Линданисе | ||
| Резултат | датска победа и окупация на Естония | ||
| Територия | Ревалия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Битка при Линданисе в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
Линданиската битка се води между датчани и ести на 15 юни 1219 година близо до днешен Талин. Датчаните са водени от крал Валдемар II и според легендата печелят сражението и превземат крепостта след като датският флаг Данебруг е изпуснат от небето по време на битката. Датска власт е установена в района, наречен Датска Естония със столица Таани Лин (на фински: Tanskan linna tai kaupunki), т.е. Талин.[1]
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]През 1215 година в източнобалтийския регион е в действие Ливонския кръстоносен поход и германските епископи Алберт фон Буксхьовден и Теодорих от Торейда водят военни действия срещу нехристиянските племена ливи, езели, куронци, ести. През 1218 църковните прелати се обръщат към датския крал Валдемар II и съгласно Хроника на Хенрик Латвийски смирено го канят да изпрати флот срещу естите и срещу техните съюзници русите.[2] Валдемар отговаря на искането положително,[3] а папата му дава право да управлява езичниците и техните земи.[1]
Ход на военните действия
[редактиране | редактиране на кода]
Кралят на Дания се появява в Талинския залив в началото на лятото на 1219 година придружен от 2000 – 4000 мъже и може би стотици кораби. В по-старите извори също се срещат данни за 30 000 до 40 00 войници и 1500 военни кораба.
Датските войски слизат на брега в западните покрайнини на естественото пристанище и се укрепява на хълма Тоомпеа недалече от столицата на естите Линданисе. В същото време естонците набират сили и в крайна сметка нападат с около 4000 – 5000 души.[1] Както е известно от легендата, в разгара на битката датските кръстоносни войски губят куража, който им е нужен на бойното поле, за да продължат. В този момент червен флаг с бял кръст е пратен от небето в сърцето на битката и това вдъхновява датските воини. Тази история е записана от Арилд Хуйтсфилдин едва през 1600 г., вдъхновен от предишните легенди, които не са свързани с Линданиската битка.[4]
Резултат
[редактиране | редактиране на кода]През 1219 г. е основан Талин, макар и в действителност градът да се развива едва през 1230. Валдемар се завръща в Дания и оставя архиепископът на Лунд Андерс Сунесен да контролира и християнизира незаселените територии.[1]
Дания създава военноморска хегемония, довела до закриване на Любекското пристанище, за да не се допускат нови кръстоносци в източно-балтийския район. Всичко това не е по вкуса на германските кръстоносци. Датско-германските различия са разрешени като естонските земи Вирумаа, Ярвамаа и Ляенемаа са подчинени директно на папата и са групирани в буферната зона между страните.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Seppo Zetterberg, Viron Historia Julkaisupaikka, Helsinki 2007, Tunniste, ISBN 951-746-520-3
- Urban William L. The Baltic Crusade (Northern Illinois University Press. 1994) ISBN 0-87580-052-1