Бистрица-Вьоса
Бистрица-Вьоса е хипотетична линия, свързваща Егейско и Адриатическо море, минаваща от устието на Бистрица (Алиакмонас) по течението ѝ до Костурското езеро и оттам продължаваща по течението на река Вьоса (Аоос) до нейното устие. Приета е за желана северна граница на Кралство Гърция след избухването на т. нар. Източна криза.[1]
При условията на Източната криза се очертава във външната политика на Кралство Гърция съвсем ясна тенденция на стремеж към запазване на добри отношения с Османската империя - с цел получаване на териториални придобивки по пътя на преговорите и посредством споразумение с великите сили. Най-ревностен поддръжник на тази гръцка външна политика е Харилаос Трикупис, който счита, че Гърция не е подготвена за война и нейната армия не може да води успешни действия срещу османците. При явната подготовка на Руската империя за война срещу Османската, и след провала на Цариградската конференция, Трикупис лично ръководи създаването и организирането на бойни чети за нахлуване на север отвъд гръко-османската граница Арта - Волос, считайки че кралството може да се задоволи с присъединяването на Епир, Тесалия и част от южна Македония. Тази политическа линия се поддържа и от гръцкия крал Георгиос I, който полага според възможностите си максимални усилия за запазване на неутралитета на страната по време на избухналата източна криза. Кралят, подобно на Трикупис, проявява политически реализъм и е готов да я приеме за нова северна граница на Гърция.[2]
Този факт ясно очертава гръцките политически разбирания, касаещи липсата на претенции към Македония в навечерието на Руско-турската освободителна война. Прави впечатление, че в официалната гръцка политика и позиция по това време няма даже и претенция към Солун, но за сметка на това се дири присъединяването към Гърция на цял Епир, включително Вльора. В крайна сметка, ощетената от резултатите в Руско-турската война Гърция, е възнаградена с помощта най-вече на Британската империя през 1881 г. с почти цяла Тесалия (без района на Еласона), както и с Амбракия, част от Епир. Причина за удовлетворяване на тази териториална претенция не е етнографска, а селскостопанска и прозаична - нарастващото гръцко население няма как да се изхранва, без голямата тесалийска равнина да е в обхвата му.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. с. 106. Thus there was considerable British diplomatic activity on the one hand, while a strong likelihood existed on the other of a rapprochement between Greece and Turkey. Against this background, King George I held a meeting with Wyndham, the British charge d'affaires in Athens, and agreed that the northern frontier of the Greek state should consist of the course of the River Aliakmon from the Thermaic Gulf to the Lake of Kastoria, and from there should follow the course of the River Aoos as far as the Adriatic.
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 231-232
- ↑ Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0, стр. 46-48, 52-53
