Направо към съдържанието

Бетина фон Арним

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бетина фон Арним
Bettina von Arnim
германска писателка
Портрет на Бетина фон Арним от Лудвиг Емил Грим, първото десетилетие на 19 век
Портрет на Бетина фон Арним от Лудвиг Емил Грим, първото десетилетие на 19 век

Родена
Elisabeth Catharina Ludovica Magdalena Brentano
Починала
20 януари 1859 г. (73 г.)
ПогребанаВиперсдорф, Федерална република Германия

Националност Германия
Работилаписател
Литература
ПсевдонимBeans Beor, Bettina,[1] comtesse von Arnim
Периодот 1835 г.
НаправлениеРомантизъм
Семейство
Братя/сестриКлеменс Брентано[2]
Кристиан Брентано[2]
СъпругАхим фон Арним

Уебсайт
Бетина фон Арним в Общомедия

Бетина фон Арним (на немски: Bettina von Arnim, род.: Elisabeth Catharina Ludovica Magdalena Brentano, Bettine; * 4 април 1785 във Франкфурт на Майн; † 20 януари 1859 в Берлин), родена Елизабет Катарина Лудовика Магдалена Брентано, също Бетине е германска писателка и значима представителка на немския романтизъм.

Принадлежи към от богата стара благородническа фамилия, която произлиза от Италия. Бетина фон Арним е седмото от 12 деца на търговеца Петер Антон Брентано и неговата втора съпруга Максимилиане фон Ларош.

От 1797 г. живее при баба си Софи фон Ларош в Офенбах на Майн, по-късно - във Франкфурт на Майн. Нейната сестра Кунигунда Брентано е омъжена за юриста Фридрих Карл фон Савини и живее в Марбург, където с тях Бетина живее известно време. През 1810 г. тя ги последва в Берлин.

Брат на Бетина е известният поет и писател Клеменс Брентано. През 1811 г. тя се омъжва за неговия приятел и също литератор Ахим фон Арним, за когото остава женена до внезапната му смърт през 1831 г. От брака си имат 7 деца:

През 1806 г. тя става приятелка на Катарина Елизабет Гьоте, майка на поета Йохан Волфганг Гьоте, с когото години наред си пише. Тя издава книги за техните писма.

През 1842 г. тя се среща с Карл Маркс.

Ловна сцена, хартиена изрезка на Бетина фон Арним
  • Tagebuch. 1835
  • Goethes Briefwechsel mit einem Kinde. 1835
  • Die Günderode. 1840
  • Reichsgräfin Gritta von Rattenzuhausbeiuns. 1840
  • Dedié á Spontini. 1842
  • Dies Buch gehört dem König. 1843
  • Clemens Brentanos Frühlingskranz, aus Jugendbriefen ihm geflochten, wie er selbst schriftlich verlangte. 1844
  • Ilius Pamphilius und die Ambrosia. 1848
  • An die aufgelöste Preussische National-Versammlung. 1848
  • Die Polenbroschüre. 1848
  • Gespräche mit Daemonen. Des Königsbuchs zweiter Teil. 1852
  • Ilius Pamphilius und die Ambrosia. Briefroman. 1847 f.
  • Hildegard Baumgart. Bettine Brentano und Achim von Arnim. Lehrjahre einer Liebe. Berlin Verlag, Berlin 1999, ISBN 3-8270-0271-0
  • Konstanze Bäumer/Hartwig Schultz. Bettina von Arnim. Saint Albin, Berlin 2004, ISBN 3-930293-49-8
  • Gisela Dischner. Bettina von Arnim. Eine weibliche Sozialbiografie des 19. Jahrhunderts. Wagenbach, Berlin 1981, ISBN 3-8031-2030-6
  1. fr.wikisource.org
  2. а б 118504185 // Посетен на 5 май 2024 г.