Беседа:Социален реализъм
Облик
Обсъждане на термина
[редактиране на кода]Копирано от Потребител беседа:Liglioto --Ket (беседа) 14:52, 20 юли 2023 (UTC)
Здравей, би ли помогнал с този казус: превеждам биографията на Максим Горки и попаднах на термина социален реализъм, (което не бивало да се бърка със социалистически реализъм). Обаче като тръгнах да чета що е то, открих че българската статия за понятието касае по-скоро германски феномен, а не общо понятие, както например английската и руската статии. Та въпросите ми са: правилно ли е свързана нашата социален реализъм в Уикиданни; защо няма такава статия на немски; и най-важното - Максим Горки какъв е бил? Ket (беседа) 12:02, 29 юни 2023 (UTC)
- Здравей, с удоволствие ще погледна нещата, трябва ми обаче няколко дена време. Liglioto (беседа) 11:09, 2 юли 2023 (UTC)
Здравей, Ket.
Ето и моят отговор:
- 1. Социален реализъм и социалистически реализъм действително са различни неща.
- а.) Социалният реализъм има за цел да привлече вниманието към реалните социално-политически и икономически условия на работническата класа като средство за критика на властовите структури, които стоят зад тези условия. Понякога терминът се използва в по-тесен смисъл за движението в изкуството, което процъфтява между двете световни войни като реакция на трудностите и проблемите, от които страдат обикновените хора след Крахът на Уолстрийт (1929 г.). Целта е била политическа – да се разкрият влошаващите се условия на бедните и трудещите се и да се потърси отговорност от власт имащите. В центъра са реални, социални пролеми.
- б.) Социалистическият реализъм е официална форма на изкуство в СССР, институционализирана от Йосиф Сталин през 1934 г. и по-късно е възприета от съюзническите комунистически партии по света. Той се различава от социалния реализъм по това, че не само представя условията на бедните и трудещите се, но и предава напрежението между две противоположни сили, например между селяните и техния феодален господар с цел създаване на политическо въздействие, политическо напрежение, пропаганда в полза на държавната идеология/доктрина/режим. Т.е. това е не свободно изкуство, ами изкуство дикутвано от държавното ръководство, за да настройва селяните и работническата класа, срещу богати крупни земевладелци, аристократи, интелектуалци и др. и по този начин да се оправдават репресиите срещу последната група хора. Освен това, много от социалните проблеми са стилизирани и не са до там „реалистични“ - тракторист, който гледа право напред “към социалистическото бъдеще“...
- Лев Троцки подлага съветското изкуство на фундаментална критика (Изкуство и революция, 1939 г.). Докато Октомврийската революция била дала известен тласък на културното творчество, то държавния апарат/бюрокрацията потискали изкуството с тоталитарна ръка. Оттук нататък единствената цел на социалистическия реализъм била, той да се кланя на лидерите и да създава митове.
- Лев Толстой: "Стилът на официалната съветска живопис днес се нарича "социалистически реализъм". Това име очевидно му е дадено от някой ръководител на някоя художествена секция. Този реализъм се състои в подражание на провинциалните дагеротипии от третата четвърт на миналия век; "социалистическият" характер очевидно се състои в това, с помощта на манипулирани фотографии, да се изобразяват събития, които никога не са се случвали. Не е възможно да се четат съветски стихове и романи или да се гледат репродукции на съветски скулптури без чувство на физическо отвращение и ужас: В тези произведения функционери, въоръжени с перо, четка или длето, под надзора на функционери, въоръжени с пистолети "Маузер", увековечават "велики" и "гениални" лидери, които в действителност не притежават и искрица величие и гениалност. Изкуството на Сталиновата епоха ще остане в историята като най-ярък израз на най-дълбокия упадък на пролетарската революция."
- Т.е., това не е естествено възникнало течение в изкуството, ами изкуствено създадена от държавни служители творческа доктрина, която изопъчено изобразява някакво въображаемо, стилизирано цветущо настояще на съветската работническа класа (което реално въобще не е било такова), колко добре уж е тя днес в сравнение с аристократичното царско минало, и по този начин възхвалява съветските държавни лидери.
- Троцки подчертава принцнипната свобода на изкуството, поради което една истински революционна партия не би могла и не би искала да контролира изкуството. "Изкуството и науката не само не търсят ръководство, но по самата си същност не могат да търпят такова". Изкуството би могло да служи на революцията само ако остане вярно на себе си.
- Виж например това - някогашният селянин, измъчен, прегърбен, с рало и изтормозен кон - оре нива, а „модерният“ съветски ТКЗС-ар го гледа с лека надсмешка, знаейки зад себе си мощните индустриални съветски машини (комбайни, трактори и т.н.).
- --> извод: А.) - показва социални проблеми и търси отговорност от власт имащите (= критика); Б.) - показва решените социални проблеми и просперитета на „обилновените хора“ благодарение на власт имащите (= величаене).
- 2. Българската статия НЕ е правилно свързана в Уикиданни. Българската статия установих, че е буквален превод на уводната част на една немска Уикипедия-статия - „Neue Sachlichkeit (Literatur)“ - може да се преведе като „Нова вещественост (Литература)“ или „Нова обективност (Литература)“ - това е стилистично направление в изкуството и статията е специализирана само на влиянието му в литературата. Страницата съществува само на немски и македонски езици.
- По-голяма популярност има статията в немската Уикипедия – Neue Sachlichkeit (Kunst) - в превод: „Нова вещественост (изкуство)“ или „Нова обективност (изкуство)“, която засяга стилистичното направление като цяло в изкуствата, не само в литературата. Тая по-обща статия я има на 35 езика, например, руски – „Новая вещественность“ и английски „New Objectivity“; българска статия за общия термин няма. Както казах, българската се отнася само до термина, използван в литературното изкуство.
- Както се вижда от статиите на различни езици – става въпрос за стилистично направление, появило се в Германия около 1920-те г.
- След Първата световна война и под влиянието на сериозните социално-политически сътресения, чиято кулминация е падането на Германската империя и провъзгласяването на Ваймарската република, под влиянието на италианската метафизична живопис (Pittura metafisica) се появява Новата вещественост като направление в изкуството, което след преломите и утопиите на авангарда в смисъла на дезилюзиониране, намира пътя обратно към предмета, всекидневния обект, ясна живописна концепция и обективиращ начин на изобразяване. "Призивът за ред" (Retour à l'ordre; Return to order), който вече е прозвучал гръмко във Франция още по време на Първата световна война, слага началото на едно ново завръщане към принципите на реда и художествените традиции в изкуството. Обръща се гръб на Авангарда, Експресионизма, и всичко става обективно, следва традициите, реда, трезвеното мислене, всичко е подредено.
- По мнение на Урсула Хорн (1972), Новата вещественост е подчертава мрачното, статичното и трезвото, отразява чертите на основната техногенна нагласа на модерния мениджмънт и инженерство, възглед за реалността, който съответства на капиталистическата рационализация. Картините изглеждат толкова технични, защото всяка емоция се е смятала за необективна. Препратката към трудовете на социолога и икономиста Макс Вебер и неговата тема за рационализацията е недвусмислена: Новата вещественост е израз на ефективността и стабилизацията на капиталистическото масово производство, което скъсва с буржоазните представи за индивидуалност и уют и допринася за обезличаването на творческите и художествените форми на изразяване.
- Според френският историк на културата Жан Клер, Новата вещественост е форма на изразяване на меланхолията на междувоенния период (между Първата и Втората световни войни), като по този начин противоречи на общоприетата доктрина, че Новата вещественост е лишена от емоционалност. Меланхолията е емоцията.
- --> Социален реализъм, социалистичен реализиъм и Нова вещественост са и трите съвършено различни понятия.
- 3. Максим Горки е несъмнено основоположник на социалистическия реализъм в литературата в СССР.
- Известна фраза на Юрий Олеша гласи: писателят е „инженер на човешките души“. Със своя талант той трябва да въздейства на читателя като пропагандист. Той възпитава читателя в дух на лоялност към партията и я подкрепя в борбата за победа на комунизма. Субективните действия и стремежи на индивида трябвало да съответстват на обективния ход на историята. Ленин пише: „Литературата трябва да стане партийна литература... Долу безпартийните литератори. Долу свръхчовешките литератори! Литературното творчество трябва да стане част от общото пролетарско дело, 'с винтове и колелца' на един-единствен велик социалдемократически механизъм, приведен в действие от целия съзнателен авангард на цялата работническа класа".
- Максим Горки пише за социалистическия реализъм по следното:
- "Жизненоважно и творчески необходимо е нашите писатели да се издигнат до гледна точка, от чиято височина - и само от нейната височина - ясно се виждат всички мръсни престъпления на капитализма, цялата подлост на неговите кървави намерения и се вижда цялото величие на героичното дело на пролетариата-диктатор."
- Той също така подчертава:
- "Писателят трябва добре да познава историята на миналото и да познава социалните явления на настоящето, в което той е призван да изпълнява едновременно две роли: на акушер и гробар."
- Горки е считал, че основната задача на социалистическия реализъм е да култивира социалистически и революционен поглед към света и съответното му осмисляне.
- Белоруският съветски писател Васил Бъйков нарича социалистическия реализъм най-напредналия и изпитан метод:
- „И така, какво можем да направим ние, писателите, майсторите на словото, хуманистите, които сме избрали за свой метод на писане най-напредналия и изпитан метод на социалистическия реализъм?“
- ----
- Казусът решен? :)
- Поздрави,
Liglioto (беседа) 00:06, 3 юли 2023 (UTC)