Направо към съдържанието

Беседа:Симо Соколов

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тука има интересен негов документ. --Мико (беседа) 21:02, 9 юни 2016 (UTC)[отговор]

В сръбско-българската война

[редактиране на кода]

По време на Сръбско-българската война от 1885 година Соколов набира доброволци в София, след което е начело на доброволчески отряд.[1]

- Този пасаж ме съмнява, понеже Венедиков в книгата си за доброволците през 1885 говори само за един Соколов като организатор на батальоните в София и го представя като стотник от Панагюрското въстание (с. 20). Да не би в нашия източник Симо да е объркан с Иван Соколов?--Добри (беседа) 07:49, 14 февруари 2017 (UTC)[отговор]

Възможно е, но все пак си има източник напълно нормален. Първият цитат от Илчо изглежда цитиран спомен, което го прави още по-стабилен (възможно е и стилът му да е такъв - не съм я чел тая). --Мико (беседа) 08:25, 15 февруари 2017 (UTC)[отговор]
Ето това требва да се погледне: Генов, Ц. Доброволческото движение у нас по време на Съединението и Сръбско-българската война в 1885 г. — Военноисторически сбрник, 1954, № 2.--Мико (беседа) 08:34, 15 февруари 2017 (UTC)[отговор]

Чин в сръбската армия

[редактиране на кода]

Служи в сръбската армия с чин поручик.[2]

У Славе Гоцев, 161 не намирам нищо за Симо. Ей тук, с. 197 югославянската историография го зове „почасни поручник“. Има и прелюбопитни податки за топлите му отношения със сърбите. А Знеполското въстание предвождал не наш Симо, а кумецът му - някой си Аранджел Станоевич.--Добри (беседа) 16:36, 17 февруари 2017 (UTC)[отговор]

У сърбите може и да е Аранђел Станојевић, който е сърбоман, но при нас водач е Симо Соколов. След 1878 година Станоевич се мести в Пирот и късат отношенията със Соколов. Jingiby (беседа) 18:54, 17 февруари 2017 (UTC)[отговор]
Със сърбоманията требва внимателно в тия времена да се оперира. Доста любопитно четиво. --Мико (беседа) 20:37, 17 февруари 2017 (UTC)[отговор]
Чел съм го, но ми се струва леко едностранчиво. Тези просръбски влияния са резултат на половинвековното съществуване на сръбската държава преди българската, както и на латентната й пропагандата в тези български земи, но особено на двугодишното сръбско военно управление там. Обещават на селяните да не плащат данъци, да не служат войници и т.н. Като цяло чуждите пътешественици описват тези територии през вековете между 15-ти и 20-ти като български.Jingiby (беседа) 06:08, 18 февруари 2017 (UTC)[отговор]
В общи линии е така. Мисълта ми беше, че принципно на тоя етап е добре да се внимава с етикета. --Мико (беседа) 09:32, 18 февруари 2017 (UTC)[отговор]

За дефиницията в увода. Шоплука е спорно и географски доста разтегливо понятие. Не е ли по-добре да кажем: „въстание/въстания в Трънско и Кумановско“, без да изреждаме Брезник и останалите райони?--Добри (беседа) 15:27, 20 февруари 2017 (UTC)[отговор]

Нали все пак се се води Шопско въстание, но нямам претенции. Jingiby (беседа) 15:37, 20 февруари 2017 (UTC)[отговор]
  1. Епоха 1885: Исторически очерк за съединението на Северна и Южна България, Илчо Иванов Димитров, Тилиа, 1995 г. стр. 188, 268.
  2. Гоцев, Славе. Национално-революционните борби в Югозападна България през 60-те и 70-те години на ХIХ в. София, 1976 г. БАН, стр. 161.