Беседа:Моята библиотека

Значимост

Този сайт може да има енциклопедична значимост, понеже доста медии писаха за акцията на Главна дирекция за борба с организираната престъпност срещу сайта. Обаче няма нито един източник за Уикипедия:Значимост (уебсайтове). По-скоро акцията на ГДБОП има значимост, а не самият сайт. --Петко 21:09, 29 ноември 2018 (UTC)

Сайтът е уики форма на дигитална библиотека, при това напълно отговаряща на Закона за библиотеките. И едва ли съдържанието му е по-различно от това на Дигиталната библиотека на Столичната библиотека - https://ilib.libsofia.bg/. В УБг над 2500 статии сочат към него и помагат за свободното познание. Библиотеката е в помощ на инвалиди и социално слаби лица, както и на лица извън България (където не продават БГ литература), и т.н. --Rumensz (беседа) 22:04, 29 ноември 2018 (UTC)

Формулировката „уебсайт“ и критерий за значимост на уебсайт не се отнася за виртуалната библиотека. Нека не търсим значимост по критерии, които не са приложими за библиотека. Всяко читалище и хранителницата за книги към него през Възраждането също не са отговаряли на предварително съществуващите „правила“ в Османската империя. Едва ли първо са се регистрирали, а после са започнали да развиват дейност библиотеките и читалищата и след Одвобождението. Но благодарение на такива, първоначално нерегламентирани законово иновации, сме оцелели. Трябва ли българската Уикипедия да се откаже от фактите в българската действителност, за да угодим на изисквания, които ни се внушават по аналогия с други страни и култури? -- Zelenkroki (беседа) 00:28, 30 ноември 2018 (UTC)

Вижте, не твърдя, че сайтът е законен/незаконен, полезен/излишен или че трябва да се закрие или не. Не казвам, че статията тук трябва да се изтрие. Напротив, ако има енциклопедична значимост, статия трябва да има. Дайте да видим кое точно има значимост по нашите си критерии. Ако наистина за този сайт Уикипедия:Значимост (уебсайтове) не се отнася, тоест няма значимост, каква друга значимост има спред Уикипедия:Значимост? Особено ме интересуват "множеството нетривиални публикации". Няма нужда вие лично да ме убеждавате, просто посочете източници отговарящи на Уикипедия:Благонадеждни източници. Ако не друго, има, има, множество, нетривиални, публикации за акцията на ГДБОП срещу сайта и за това има място в енциклопедията -- но липсва от статията. --Петко 12:48, 30 ноември 2018 (UTC)

Схванах сякаш. Но не мисля, че позоваването на нетривиалните източници, свързани с правния казус и „атаките“ към сайта променят значимостта на библиотеката. Би било по-справедливо да се позоваваме на критериите за значимост на Компания, корпорация, организация, спортен отбор, религиозна група, търговски продукт или услуга - и в частност, електронната библиотека като услуга, това ли е правилното място? В този смисъл, една-две публикации извън блоговете, стигат ли? Фактът, че български автори дават съгласието си за публикуване, с допълнението на това, че дори пращат творбите си за качване на платформата на Читанка, нуждае ли се от нетривиални публикации? Достатъчно ли е, че библиотеката класифицира тези произведения в справочната си рубрика? -- Zelenkroki (беседа) 09:34, 1 декември 2018 (UTC)

Ами според самия "говорител" няма никаква официална "Компания, корпорация, организация, спортен отбор, религиозна група, търговски продукт или услуга", нямат никаква регистрация, търговска марка, фирма, асоциация или друго. Имат регистрация за уебсайт и има публикуван софтуер. Засега не предметът не отговаря на критериите за значимост нито като сайт, нито като софтуер. Всеки форум дава възможност на автори да си публикуват писмените работи и предлага услуга да се четат от други, това не значи, че всички форуми имат енциклопедична значимост и трябва да правим статии за тях. Единствените материали за "организацията" идват от самата нея (вътрешни страници; интервю с анонимен "говорител"), което не е достатъчно според Уикипедия:Благонадеждни източници. --Петко 11:30, 6 декември 2018 (UTC)

Колкото и да изглежда привидно нелогично, това че медиите описват атаките срещу сайта, инспирирани от бизнеса и комерсиалността, е именно в подкрепа на значимостта на сайта. В последните години има и други акции срещу сайтове, които публикуват авторски материали, но за тях няма отразяване. Но пък от друга страна не виждам и смисъл да се посочват публикациите за „акциите на ГДБОП“, които са един провал на поръчката. А освен произведения, дадени от авторите, има мнооого фен-преводи на книги, а и преводи от самите професионални преводачи. --Rumensz (беседа) 10:22, 1 декември 2018 (UTC)

Ами не, това, че има нетривиални източници за дадено събитие означава, че събитието може да има значимост, не задължително учасниците или аксесоарите в събитието. Има стотици примери за такива: в en:Lists of landmark court decisions много от участниците нямат значимост, въпреки че съдебните решения имат. В en:Category:Murder by decade има хиляди статии за значими събития (убийства) отразени от третични и вторични благонадеждни източници където индивидуалните жертви и често убийците нямат сами по себе си енциклпедична значимост. В този случай, като има източници за значимост на събититето, а на участниците няма, статиите са са събитието. --Петко 11:30, 6 декември 2018 (UTC)

Пак да кажа, нямам нищо против вас или против сайта, само моля статията тук, ако има такава, да отговаря на критериите за приемлива статия, защото от години това не е така. --Петко 11:35, 6 декември 2018 (UTC)

Давам пример: Българоезична Уикипедия придоби значимост в момента, в който получи признание и награда на БГ Сайт за 2009. Според мен Читанката заслужава повече от всеки друг български сайт или онлайн общност и трябва да получи тази награда, и тогава значимостта ѝ ще се документира. Но дотогава няма значимост (според критериите на енциклопедията, не мойте, вашите или техните критерии). --Петко 11:53, 6 декември 2018 (UTC)

Закон за обществените библиотеки

Имам проблем със следното твърдение:

Използването на библиотеката е свободно и не се заплаща от потребителите.<ref>Чл.51 от Закона за обществените библиотеки</ref>

Връзката като източник е предложена подвеждащо, в нея няма нищо за "Моята библиотека", така че това не може да е източник за твърдението. Още по-зле, в закона, който е линкнат, има член 7, 8 и 10, които недвусмислено казват:

1. (чл. 7) кое е обществена библиотека: "Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", регионалните, общинските и читалищните библиотеки" ("Моята библиотека" не е нито една от изброените)
2. (чл. 8) на накви условия трябва да отговаря (не отвоваря на няколко, но най-вече на "ал. 2" понеже няма акт на учредяване)
3. (чл. 10) че трябва да е вписана в "публичен регистър на обществените библиотеки" от поддържан от Министерството на културата (не е вписана, проверих[1][2])

Така че, за съжаление, това доказва, че "Моята библиотека" не е "обществена библиотека" според "ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ" и той не се прилага. --Петко 20:28, 6 декември 2018 (UTC)

И к`во? Трябва да бъде припозната от някое читалище? Едва ли ще е проблем. И тогава? --Rumensz (беседа) 20:52, 6 декември 2018 (UTC)

Известно е как и в угода на кого се приемат голяма част от законите в милата ни родина. Известно е и какъв е интелектуалния капацитет на повечето от т. нар. "народни представители". Едва ли трябва да се учудваме, че закона е недобре премислен и написан. - Blackwolf (беседа) 08:01, 19 юни 2019 (UTC)

Пунктуация

Rumensz: Бих искал да знам мотивите зад тази промяна.

Премахната е запетаята в следното изречение: „ Сайтът „Моята библиотека“ не допуска публикуване на издания, преди да са изминали най-малко 5 календарни години от годината на първото им издаване в България. “

Поставена е запетая тук: „ Противниците на сайта заемат позиция, че има нарушаване на авторските права, поради възможността за свободен достъп до текста на произведенията. “

И накрая това: „ Основанието е, че Законът разрешава „''възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели''“. “

Напомням, че имаме решение, че едновременната употреба на курсив и кавички за един и същи текст не е препоръчителна.

Carbonaro. (беседа) 20:29, 18 февруари 2024 (UTC)