Беседа:Кюстенджа

Не се ли казва Констанца този град на български? В Гугъл има 36 хил. резултата за Констанца и 500 за Кюстенджа. Кюстенджа за първи път го чувам. Същото важи и за Кюстенджа (окръг). --Ванка5 05:10, 19 август 2007 (UTC)

Принципът е същият като със Солун - гърците му викат Тесалоники, така му се вика и на английски, но на български е Солун; или на Одрин - и на турски, и на английски е Едирне, което не значи, че ние не го наричаме Одрин. Така че Кюстенджа е българското наименование на сегашния румънски град Констанца. В североизточна България, където много хора пътуват или имат бизнес до там, си е популярен като Кюстенджа. Друг е въпросът, че с времето започва да се нарича по двата начина и става спорно кое да бъде по-точно име на статията. Така например град Сяр в Гърция е по популярен като Серес, но мисля, че все пак е по-добре да си запазим българските наименования --Svik 21:13, 19 август 2007 (UTC)

Айде пак излишни спорове и революции в българския език. Струва ми се трябва да се приеме за еталон относно чуждестранните наименования това, което се използва от МнВР. Иначе всеки си прави каквото си иска и се прави на кръстник. Резултатите в архива на сайта на МнВР са следните Констанца - 6 резултата за периода 10.1998 до 10.2007. Резултати за Кюстенджа - 0. Не виждам защо трябва да се спори, като по-добре в това време да се напише нова статия. [[Потребител:Нейчев|Нейчев]] 12:26, 11 октомври 2007 (UTC)

Констанца е съвременното име на град Кюстенджа, нормално е МвНР да използва това име в дипломатическите си контакти. МвНР не е законодател в българския език!

Незнам как се е установило името Кюстенджа или Констанца в онази част на България, която е най-близо до румънския град, но мога да кажа, че българите по гръцката граница почти масово използват страрите имена (повечето с турски произход) на селищата на гръцка територия. Най-простото обяснение е че незнаят как са им гръцките имена, което е факт. Допускам, че и в района на Добрич, Силистра, Варна и т.н. Кюстенджа се използва в говорния език по-често или равностойно на Констанца. Това може да го каже само човек от там! --Λичката 13:09, 11 октомври 2007 (UTC)

Абсолютно съм съгласе с мнението на Личката - МВнР не само, че не е законодател, но и не може да се установи на Хърватия или Хърватска - Законодател е правописния речник, който казва: "Имената на географски обекти в съседни на България територии, за които има исторически създадени български съответствия: Воден (грц Едеса), Лерин (грц Флорина) и т.н. не подлежат на транскрибиране".--Мико Ставрев 13:18, 11 октомври 2007 (UTC)

Навлизаме в излишни спорове, които могат да продължават вечно, което е напълно ненужно и няма да доведе до решение. В българския език има правила, но има и изключения, така че всеки, на който му се спори, има доводи. Затова ни е нужен еталон, който да следваме и все още чакам обяснение защо считате, че не можем да се доверим нито на резултатите от Гугъл (180,000 за Констанца; 685 за Кюстенджа) или поне на МнВР, за които не казвам, че са "законодатели" в българския език, а че се предполага, че го използват правилно. Нека се вмъкне уточняващо инфо (като: В някои части на Бг Констанца се серща под друго име, Хърватия се нарича още Хърватска...), но да знаем, че имаме едно официално наименование и да не правим повече саги тип "двата синода си изядоха главите" В очакване, nage 13:48, 11 октомври 2007 (UTC)

За мен единственото меродавно правило е това на БАН и българските езиковеди като цяло. Това правило може да бъде прочетено в почти всички правописни речници, а Мико Ставрев горе казва какво е то. Поздрави! --Λичката 14:05, 11 октомври 2007 (UTC)

Уф. Няма да се разберем, май :/ - нали това казвах - правилата имат изключения, а и конкретно това е неясно и не дава категорични граници на обхват. Плюс това възможно ли е от 180'700 публикации за Констанца в нета само 0,004 % да са верни? Именно поради тези неясноти в тези случаи ни е нужно не правило, а обичай на използване. Поздрави :) nage 14:16, 11 октомври 2007 (UTC)

Мисля, че наистина няма да се разберем. Правилата си имат изключения и те също са регламентирани. Не виждам такива. Изобщо не става въпрос за части или не части на България, а за българско и небългарско име. Хърватия/Хърватска не ме интересува ни най-малко - просто го дадох за пример за това, че МВнР не е никакъв стабилен източник.--Мико Ставрев 16:04, 11 октомври 2007 (UTC)

А защо не те интересува? За мен спорът е глобален и засяга всички георграфски имена едновременно, а не поотделно Кюстенджа и отделно Хърватско. Ако трябва да спорим за всяко поотделно само хабим излишна енергия. Проблемът е идентичен за всяко название - някой считал, друг имал контакти с местните, трети имал лични доводи, четвърти бил живял на въпросното място. Е, и? Прекалено много лични емоции се влагат, а въпросът - има ли в България официални имена на георграфските и други обекти - остава без отговор. Това значително подкопава авторитета на българската Уикипедия. Лека нощ, nage

На тая беседа се обсъжда единствено името на статията - другото на Разговори. И не - нямат, има наложени имена.--Мико Ставрев 16:29, 11 октомври 2007 (UTC)

Само искам да изясня нещо и мисля, че приключвам - според теб, Мико, в България няма официални и единствени имена на чужди държави и столици, градове и други географски обекти, правилно ли съм разбрал? nage 12:47, 12 октомври 2007 (UTC)

Официални имена на държави, столици и градове, географски обекти има, но явно не всички държавни институции чувстват за необходимо да ползват не само тези названия, но и граматиката на българския език. --Λичката 12:53, 12 октомври 2007 (UTC)

Напълно правилно си ме разбрал - няма официални имена - има едни списъци в край на правописните речници, които със сигурност са единствено валидни, но те са кратки - всичко друго не може да се смята за официализация, а за някаква по-силна или по-слаба форма на наложеност.--Мико Ставрев 12:55, 12 октомври 2007 (UTC)

В такъв случай това е чудесно - и аз си падам анархист. Само ще трябва да прекръстим българската Уикипедия на анархистката Уикипедия. Мико - с пълната ми сериозност и съчувствие: излагаш се човече. И моля за още едно потвърждение, този път от Личката - това, че те понякога не ги ползват, значи че и ние не би трябвало, така ли? nage 13:55, 12 октомври 2007 (UTC) ПП. Искам да се извиня за недопустимите лични нападки, но пренебрежителното отношение към българския език и неговата употреба от хора, изживяващи се като редактори, силно ме развълнува. Съжалявам, предполагам, че може би преекспонирам нещата, но ми се струва, че в известна степен идеята "българска Уикипедия" е обречена да пристрастност и съм силно разколебан да участвам занапред в този проект.

Е, човек трябва и да се поизлага малко. Съчувствието ти ми е напълно безразлично. Жалко, че си се разколебал в проекта, макар честно казано да е я разбрах причината.--Мико Ставрев 14:00, 12 октомври 2007 (UTC)

Към Nage => Не си ме разбрал правилно, това, че някоя институция не спазва или не познава правилата на българския език не може според мен да е повод или довод за пренебрегването на тези правила в БГ.УИКИ. Поздрави!--Λичката 14:06, 12 октомври 2007 (UTC)

Лъч надежда. Ще отворя нова тема по върпоса в Разговори, тъй като не виждам какво ново може да се добави тук, струва ми се докопахме до някакъв deadend. Включете се там, ако ви е интересно. Си-я, nage 14:52, 12 октомври 2007 (UTC)

Аз също подкрепям наименованието Кюстенджа. Мико и Личката мисля че много точно са се аргументирали. Щом казваме Солун, Одрин, Воден, БудапещА, БеЛград, Малък Самоков и т.н (а така са изписани и имената на тези градове по картите, не само в речниците), така трябва да наричаме и Кюстенджа. Една лъжа, повторена 1000 пъти не става истина. Айде, нещо подобно да питам - Гюргево или Джурджу предпочитате да се казва? --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 78.108.248.225 (беседа • приноси) .

Вижте, незнам кое е правилно, Кюстенджа или Констанца. Просто изказах мнение по-горе, че никога през живота си не го бях чувал като Кюстенджа. Съмнява ме да съм единствения. Това, което знам със сигурност е, че със Солун не може да се прави същата аналогия, защото всеки българин нарича града с българското име Солун, а по-малко знаят гръцкото Тесалоники и още по-малко го използват като си говорят за града с това име на български, да не кажа въобще. --Ванка5 00:26, 25 май 2010 (UTC)

D :D :D Що за тъпотия?! Боже, ела си събери вересиите. И това ми било стремеж за енциклопедичност! Разбира се, че градът е Констанца! Такъв град "Кюстенджа" не съществува в Република Румъния, не ставайте смешни. Все едно да казвате Филипопол или Пловдив. Такъв град "Филипопол" днес в България няма! Всеки по света, който си пише в официални документи или статии с днешна дата, че Филипопол е град в България и се нарича още Пловдив за мен е тъпак! --Polaris 20:27, 26 март 2011 (EET)

Щом Констанца е Кюстенджа, защо Истанбул не е Цариград?

Зад името Кюстенджа стои единствено едно абстрактно езиково правило без ясно дефиниран обхват. Днес това име е почти неизвестно и не се среща никъде освен в исторически карти и текстове. Резултатите в интернет за съвременна употреба на Кюстенджа като название на румънския град (без тези за улица с това име и пр.) се дължат главно или само на употребата му в самата Уикипедия.

В „Българска енциклопедия“ градът е Констанца, а Кюстенджа е алтернатива. Тук може да е по същия начин, но няма как да е обратното. Ако не бъде указан източник от рода на съвременна георгафска карта или енциклопедия, който да посочва името Кюстенджа като първи или единствен вариант (такива обикновено не го споменават въобще), ще се наложи да преименувам статията на основание, че всяка потенциално спорна информация трябва да бъде подкрепена от независим източник. Ако нещо е излязло от употреба, значи е излязло от употреба. Задачата на Уикипедия е не да твори и моделира реалностите, а да ги отрзява.

Между другото не е вярно, че в Североизточна България използват „Кюстенджа“. И там си използват „Констанца“. --Cmrlbg (беседа) 02:48, 2 октомври 2013 (UTC)

Без да съм сигурен, не мисля че тук става въпрос за употребата му, а за правилото, че е исторически наложено име от миналото. Ти правилно каза, че го има само в исторически карти. Както все още наричаме някои гръцки градове с техните стари имена, както гърците наричат Пловдив - Филипополи и Асеновград - Стенимахос. (пример https://el.wikipedia.org/wiki/Φιλιππούπολη ). По тази причина мисля че стои по този начин, то и Лерин не се казва Лерин, а Флорина.--Ilikeliljon (беседа) 08:58, 2 октомври 2013 (UTC)

Между другото не е вярно, че Кюстенджа не се използва - срещам го често в източници след 1990-те. Ако трябва, мога да ги цитирам. Истанбул не е бил в границите на България и не е бил част от Българската екзархия. Отделно горе е цитирано съвсем ясно правило, според което трябва да е именно Кюстенджа.--Алиса Селезньова (беседа) 09:31, 2 октомври 2013 (UTC)

Тези източници в съвременен или в исторически контекст използват „Кюстенджа“? Правилото не казва дали градът трябва да е бил в границите на България. И Солун (Тесалоники) не е бил. --Cmrlbg (беседа) 09:56, 2 октомври 2013 (UTC)

В какъв смисъл и от какво значение е това? Има източници от областите на няколко науки, включително художествена литература. Просто изтъкнах две очевидни разлики с Цариград - не го свързвам с правилото. Цялата ми мисъл беше, че 1. има употреби на Кюстенджа в съвременни издания, т.е. не е извън употреба 2. Кюстенджа отговаря на правилата, изработени от БАН.--Алиса Селезньова (беседа) 10:26, 2 октомври 2013 (UTC)

Ето и един съвсем съвременен контекст Предстоящи изложения в града Кюстенджа за 2013.--Алиса Селезньова (беседа) 10:40, 2 октомври 2013 (UTC)

Значението е, че материали с историческа тематика вместо днешните имена използват тези от съответния период от историята: Цариград/Константинопол, Дръстър, Велбъжд и т.н. Случаите Кюстенджа и Цариград са много сходни; разликите помежду им са видими само с по-задълбочен поглед, а и не са толкова релевантни. Че градът се казва Кюстенджа, е много претенциозно твърдение и не може да стои без източник. Трябва да укажеш източниците си в статията, ако смяташ, че комбинацията между твоите източници за името Кюстенджа и едно правило с неясен обхват е по-силна от комбинацията между енциклопедии като „Българска енциклопедия“, която е на авторски колектив именно на БАН, всички съвременни географски карти и атласи и почти повсеместната разпространеност на името Констанца. Тогава обаче ще трябва да се сложи шаблонче като тези, които слагат в английските статии, в случая нещо като: This article may not be an adequate representation of reality – което да се махне чак когато Кюстенджа започне да се употребява наравно или по-често от Констанца. Не считам за редно Уикипедия да създава езикови реалности и да налага нови имена на мястото на общоизвестните, ако на последните всичко си им е наред.

Впрочем на една друга беседа (тук, към средата на страницата) се оказа, че има и друг законодател, именно Съветът по стандартизация на географските имена. Не знам докъде точно се простира ресорът му, но забелязвам, че тази функция му се отрежда от Закона за геодезията и картографията (чл. 18 и 19), а на картите си пише Констанца – което може и нищо да не значи, естествено. --Cmrlbg (беседа) 02:57, 4 октомври 2013 (UTC)

Хм, не съм съгласна, че с толкова лека ръка можем да сметнем източниците от една цяла наука, занимаваща се с Кюстенджа за невалидни - при това градът е застъпен изобщо в източниците на български предимно заради историята си. Твърдението, че правилото е неясно е лично ваше и напълно субективно, така че изобщо не съм съгласна да се представя като аргумент, чрез който да се зачеркне цяло правило - пределно ясно е и според него градът се казва Кюстенджа. Аз не твърдя, че не се използва и Констанца, няма нужда да ми цитирате източници, но твърдя, че се използва и Кюстенджа, а тези употреби (да, включително в историческата литература) в съчетание с достатъчно ясно правило определено дават предимство на Кюстенджа. Отделно съм ви цитирала съвсем добра съвременна употреба.--Алиса Селезньова (беседа) 16:57, 4 октомври 2013 (UTC)

„Значението е, че материали с историческа тематика вместо днешните имена използват тези от съответния период от историята“ - дефинирайте „имената от съответния период“? Защото историческата литература използва името Кюстенджа и за периода след Османската империя, т.е. когато градът е вече в Румъния и ако приемем, че имената от съответния период са тогавашните официални, то напротив дори историческата литература използва нормалното и в съответствие с правилата на БАН Кюстенджа за период, в който официалното от доста време е Констанца.--Алиса Селезньова (беседа) 17:10, 4 октомври 2013 (UTC)

Че е неясен обхватът на правилото, неясен е. Тук то се прилага за градове като Констанца (Кюстенджа) и Александруполис (Дедеагач), които са много по-известни и значими в съвременен план от посочените в него Едеса (Воден) и Флорина (Лерин), макар и не толкова значими колкото Истанбул (Цариград).

Пак не са ти много убедителни аргументите (нека да си говорим на „ти“), но аз не смятам повече да обсъждам случая, защото нямам особен интерес към конкретната беседа и защото предишните обсъждания по темата, включително на по-глобално ниво, по правило са завършвали без задоволителен резултат. Имам само две молби. Първата е да укажеш някакъв външен източник в статията, за да не стои името Кюстенджа „голо“. Всеки ще си преценява дали това е оптималното представяне на наличната информация или не. Втората е да изтриеш пренасочването от Констанца и отново да го създадеш, за да бъде технически възможно да се мести върху него. Иначе статията е все едно защитена срещу местене, което е в разрез с основополагащ принцип на проекта.

Между другото предният ти коментар ме подсеща за още една революция в езика, дело на Уикипедия: „1990-те“ (напр. в категории и др.). Казва се „90-те години на XX век“. Но по тази тема също нямам намерение да споря. --Cmrlbg (беседа) 02:18, 11 октомври 2013 (UTC)

Воден, разбира се, е далеч по-значим от Дедеагач. Едната тръба, която породи временна популярност на Дедеагач така и не тръгна. Не разбирам и защо да се изтрива пренасочката - трябва да я има и не виждам как пречи реално, тъй като за преместване не виждам нито консенсус, нито обективни аргументи. В тоя смисъл, че е с ясен обхват правилото, с ясен е.--Алиса Селезньова (беседа) 20:30, 11 октомври 2013 (UTC)

Разбира се, че трябва да има пренасочване, точно затова искам да се изтрие и отново да се създаде. Не може да стои такова техническо ограничение. Иначе започвай да забраняваш с технически средства всичко, което не ти изнася. Нали си администратор, имаш достатъчно инструменти за целта. Нищо че това уж е „свободната енциклопедия, която всеки може да редактира“ – това е само за пред хората. --Cmrlbg (беседа) 02:36, 14 октомври 2013 (UTC)

Администраторството е напълно ирелевантно - всеки може да направи редакция в пренасочка. Просто не виждам защо да затриваме историята при положение, че преместване не се налага, а и няма гаранция, че пак някой няма да я редактира. Или да я изтриваме безброй пъти? Реално няма никаква разлика дали ще се изтрие или не, просто не съм привърженик на философията „да кипи безсмислен труд“.--Алиса Селезньова (беседа) 09:19, 15 октомври 2013 (UTC)

Моето мнение по отношение на въпроса в заглавието на раздела: Щом Констанца е Кюстенджа, защо Истанбул не е Цариград? Истанбул Е Цариград. "Цариград" се използва както в съответния исторически контекст, така и извън него. Аз лично съм го използвал и в официална кореспонденция, от името на институтция. Аналогията, предложена с този въпрос, по-скоро може да ме убеди в правотата на Кюстенджа, а не обратното.--Simin (беседа) 08:12, 20 септември 2014 (UTC)

Въпросът ми касае положението в Уикипедия – щом статията за Констанца е „Кюстенджа“, защо статията за Истанбул не е „Цариград“. Чудесно, хайде тогава „Истанбул“ да се премести като „Цариград“. Или пак стигаме до двойния стандарт? --Cmrlbg (беседа) 11:27, 20 септември 2014 (UTC)

О, струва ми се, че има доста основания за статия „Цариград“. Аналогията тук и според мен е в полза на „Кюстенджа“ и не виждам някакъв страшен двоен стандарт. Мисля, че просто има два водещи принципа - на традиционни за българския език топоними (традицията следва да се уважава) и на такива, при които водещо е сегашното официално название. Поздрави,--Akeckarov (беседа) 11:59, 25 септември 2014 (UTC)

Ако се изготви и приеме политика да се използват традиционни топоними, която да е с по-ясно очертани граници на действие, бих бил по-съгласен. Сега няма такава политика и всеки именува или преименува статиите както му падне, нерядко мерейки с двоен аршин. В момента ползването на установените днес форми, т.е. следването на реалните тенденции, е по-скоро тенденция тук, а имена като Кюстенджа са самостоятелни, макар и често срещани случаи. Който и принцип да се възприеме, трябва по същия начин, по който се третира Кюстенджа вм. Констанца, да се третират и „Цариград“ вм. „Истанбул“, „Седмиградско“ вм. „Трансилвания“, „Ястребец (град)“ вм. „Крагуевац“ (и други селища в Сърбия; зад някои от тях вече има доста интересни беседи и истории), „Кордова“ вм. „Кордоба“ (също вж. беседата), „Маджарско“ вм. „Унгария“, „Немско“ вм. „Германия“. Погледни по-долу и из другите беседи за още; сигурно някой с повече познания и достъп до литература ще може да направи богат списък с архаични и днес неупотребявани или рядко употребявани български имена. Не говоря за създаване на ненарушим канон, на който безпрекословно да се робува, а за един по-общовалиден стандарт, чиито правила да важат по правило и от който изключения да се правят по изключение. Тогава обаче същите тези въпроси, които сега засягат всеки отделен случай, ще важат в още по-голяма степен за цялостната политика. Може ли изобщо в Уикипедия да съществуват и да се приемат правила, откъсващи я от действителността и фактически превръщащи я в трибуна, каквато тя не е замислена да бъде? Защото имена като Констанца и Истанбул не са измислици на една или две туристически агенции, а вече от доста време са възприети на всички равнища и се ползват в съвременен смисъл не само в ежедневието, но и от медиите, от справочните издания, от министерствата, от посолствата, от институциите на ЕС, в сферата на траснпорта и т.н. (а Кюстенджа и Цариград – не). А ние тук не сме се събрали да си играем на националисти, пуристи-революционери и кръстници, все пак. --Cmrlbg (беседа) 03:33, 28 септември 2014 (UTC)

Да прибавим и това, че вторични названия (напр. на учреждения и др.), които съдържат имената на тези градове и държави и са били употребявани само със съвременните им форми, навлизат в категорията неологизми, ако се преименуват. Т.е. нарушава се и последната точка от правилото за оригиналните изследвания, освен че с целия процес се нарушават всички останали. --Cmrlbg (беседа) 03:36, 30 септември 2014 (UTC)

Съгласен съм, че границите не винаги са ясно очертани, но това като че ли е едно то малкото неща, при които мислим еднакво. Примерите, които давате, действително илюстрирт неясните граници, но при всеки от тях може да се дискутира отделно. Някои от тях наистина са архаични, но не всички. В следваща секция, ще посоча източници, които не са в съответствие с тезата, че Кюстенджа е няккаво остаряло име, а още по-малко, че употребата на този топоним, в тази му форма може да означава някакво откъсване от действителността. Поздрави, --Akeckarov (беседа) 14:38, 6 октомври 2014 (UTC)

Видях, че по-долу вече са посочени двете енциклопедии на БАН - от 1982 и 2012. В тези издания, които едва ли са "архаични" е прието Кюстенджа. Поздрави,--Akeckarov (беседа) 14:44, 6 октомври 2014 (UTC)

Както прекрасно се вижда от цитата по-долу, статиите в тези две енциклопедии са за българската история на града. Материалите за Констанца, сред които има и енциклопедии на БАН, са много повече. (► продължава в долната секция) --Cmrlbg (беседа) 03:07, 11 октомври 2014 (UTC)

Както прекрасно се вижда от самите енициклопедии, статиите СА за града. Разбира се, че акцентът в Енциклопедия България, ще е върху българската връзка на Кюстенджа, но това по никаккъв начин не прави нерелевантно използваното име.(► продължава в долната секция).--Akeckarov (беседа) 14:31, 20 октомври 2014 (UTC)

По-долу давам друг цитат за сравнение. И се отказвам от дискусиите, защото няма смисъл. --Cmrlbg (беседа) 04:06, 24 октомври 2014 (UTC)

На вниманието на всички попаднали тук и заинтересовани от статията

Погледнете тази нишка, както и дискусиите в линковете в началото ѝ. Вижда се, че вместо да е коректен и неутрален отразител на действителността, българската Уикипедия е станала място, където на определени хора им е позволено да манипулират данни, за да достигнат конкретна цел. И поради това заглавието е наименование, което се използва горе-долу само тук. Уж „пределно ясното“ правило важи само за някои от статиите по избор и се прилага по начини, по каквито самата предписала го институция не го прилага; освен това се оказа, че то всъщност е от някой от по-старите правописни речници (не се разбра от кой точно – почитателите му не пожелаха да уточнят). Уж „силно релевантната“ съвременна енциклопедия на БАН разглежда не съвременния град, а българското му минало, т.е. тя говори за едно, а статията е за друго. В същото време се игнорират еднозначно дефинирани правила и указани конкретни форми за сметка на наложили се употреби, които уж бяха „тотално нерелевантни“. А на всичкото отгоре продължава да стои техническата забрана за промяна на заглавието от „Кюстенджа“ на „Констанца“, с която по изкуствен начин тази интерпретация и това заглавие се правят единствени валидни, непоклатими и неприкосновени.

В проекта Уикипедия има стотици по-важни и по-маловажни правила и принципи, но има и няколко, които стоят над всички останали, те са основополагащи за проекта и са му заложени още със самото му създаване или в първите месеци от съществуването му, преди българоезичния му раздел изобщо да го е имало. Тази забрана за промяна на заглавието е нарушение кажи-речи на всяко едно от тези правила. Нейното съществуване ги обезценява дотам, че те да не означават нищо в българската Уикипедия, а вместо това тя да представлява лично пространство на една групичка индивиди, в която страниците с правила са писани само за упражнение по превод от английски език.

Поради това трябва да се възстанови техническата възможност всеки потребител да може да преименува статията и свързаните с нея статии. Предвид големия брой заявки, подавани на Уикипедия:Заявки към администраторите именно по такива въпроси, това би трябвало да е едно изключително рутинно действие. Нека следващият администратор, който попадне тук и не се влияе от предразсъдъци или от натиск (включително задкулисен), да постъпи отговорно и да премахне техническото ограничение, възпрепятстващо извършването на тези преименувания.

Далеч съм от мисълта, че едно толкова дребно действие ще елиминира всички проблеми и ще е повратна точка, след която ще идват само хубави неща. Но докато не се започне отнякъде, всеки нов редактор ще трябва специално да се обучава какви са личните схващания и предпочитания на уикитарторите, за да може да е пълноценен приносител. А най-добре изобщо да не се захваща с тази работа. --Cmrlbg (беседа) 03:14, 18 септември 2014 (UTC)

Мразя да се включвам в подобни безмислени разговори, но според мен изказванията ти са твърде емоционални. Виждаш, че както за Драч, така и за Кюстенджа, има публикации и в двете посоки. Вероятно си много млад, след като не си чувал тези имена. Да твърдиш, че това тук е някакво място, "където на определени хора им е позволено да манипулират данни, за да достигнат конкретна цел", е доста обидно за опонентите, защитаващи обратната на твоята теза. И каква всъщност е тази цел, която ще постигнат? Прави ми впечатление и в двете беседи, че се чувстваш безапелационно прав и си безкомпромисен. Тази Уикипедия върви напред на базата на компромиси, когато има различни мнения, а ти си доста стар потребител и би трябвало да го знаеш. Както и да си наясно с правилата, според които обиди към други лица не се толерират. А ти вървиш по този път и в двете беседи. Моля те, отърси се от емоцията и помисли малко преди да продължиш. Може би постигането на разумен компромис си заслужава. --Молли (беседа) 05:19, 18 септември 2014 (UTC)

Молли, благодаря за догадката относно възрастта ми; нея не съм издавал и не смятам да издавам. Не казвам, че не съм чувал тези имена, чувал съм ги, както съм чувал и „Белорусия“, „Молдавия“, „Туркмения“, „Киргизия“, „Хърватско“, „Валенция“, „Барцелона“, „Цинцинати“, „Бостон“, „Лос Ан(д)желос“, „Нови Орлеан“, „Георг Вашингтон“, „Сидней“ и т.н. (дори някои от тях все още се срещат в практиката и в нови издания), но аз не съм тръгнал да поставям и догматизирам такива залгавия само защото знам тези форми. Виж например справочника „Страните в света 2010“, който е академично издание, но изобилства с необичайни (за днес или изобщо) названия и с неточности от друг характер. Знам за компромисите, взаимното уважение и добрия тон, те също са сред най-важните правила – както в проекта, така и в живота. Съжалявам, ако съм обидил някого, но все пак тези правила не означават „аз ще правя каквото искам, а вие нямате право и думичка да ми кажете, понеже трябва да се уважаваме, да правим компромиси и да държим добър тон“. А някои, изглежда, ги разбират точно по този начин. Това за компромисите и за безапелационната правота важи много повече за опонентите. Правилно е да се преценяват всички фактори и на база на това да се взимат оптимални решения, а не предварително избрани решения да бъдат отстоявани с всички възможни средства и превръщани в непробиваема крепост и единствена и неоспорима истина. Прегледай внимателно досегашните беседи и ще видиш, че в едната от двете посоки по-скоро няма публикации; има исторически изследвания, но нашата статия не е историческо изследване, а е за съвременния град (има си раздел „История“, който да отразява съответните сведения и данни, а алтернативни названия могат да се посочват и в увода). Целта на Уикипедия не е да съди кое е правилно и кое не е или да казва кое как трябва да бъде, а да представя онова, което е в действителност, особено ако е така от повечко време. При много други статии се постъпва именно така. И все още не виждам основателна причина забраната за местене да продължава да стои. Не искам от никого да мести статията, а само да направи местенето възможно. Подобни заявки са били удовлетворявани друг път. Между другото ако бъде изпълнено това, първата ми работа няма да е да извърша преместване, поне не засега. И последно – не подхождам толкова емоционално, колкото може би смяташ, и щастието ми не зависи от едно-две заглавия; обаче в проекта, както и в живота, от който проектът е част, има някои отдавна установени принципи, които не е зле да се следват. --Cmrlbg (беседа) 02:22, 19 септември 2014 (UTC)

Да, Кюстенджа, Цариград, Драч са традиционни бг имена, но тази традиция (поне за тях) отдавна е прекъсната. Още в изданието Енциклопедия А–Я на БАН от 1972 г. (!) са Констанца, Истанбул, Дуръс (остарелите са в скоби, заедно с Константинопол, Дурацо). Според мен промяната даже е доста по-стара. Тук трябва да приемем установените "нови" имена, иначе ще си останем самотни възродители на традиции.--George (беседа) 08:53, 30 септември 2014 (UTC)

Отдавна прекъсната? При това с източник от 1972? Не е лошо да погледнете и статията - например цитираните източници за името Кюстенджа.--Алиса Селезньова (беседа) 19:54, 30 септември 2014 (UTC)

И какво е цитирано в статията? Видях, че не само едната, а и двете указани енциклопедии на БАН разглеждат единствено българската връзка на описваните обекти.

КЮСТЕНДЖА, Констанца (Constanța) – град в Румъния. Основан е през 6 в. пр.Хр. под името Томи от гръцки колонисти от Милет. Влиза в пределите на българската държава от основаването ѝ (681) до падането ѝ под османска власт (1396). През Средновековието е преименуван Констанция (турски Кюстенджа). През османското владичество българите в Кюстенджа запазват националното си съзнание; участват дейно в църковнонационалната борба. След Руско-турската война 1877–78 Кюстенджа остава по Берлинския договор 1878 в Румъния. Оформя се голяма българска колония със свое училище и църква; до подписването на Крайовската спогодба 1940 градът е едно от културните и стопанските средища на българското население в Северна Добруджа. Кюстенджа е родно място на артиста Сава Огнянов, на общественика Ив. Пенаков и др. Източно от града има останки от ранносредновековни български укрепителни съоръжения – окопи, каменна стена и др.

Това е текстът от по-новата, който е идентичен откъм данни и смисъл с този в том 3 (а не том 2, както е посочено) на по-старата (нанесени са само малки козметични промени). Няма информация за съвременния град, а уж тази статия в Уикипедия е тъкмо за него. Не само че тези енциклопедии не са „силно релевантни“, но и това им ползване нарушава правилото за недопустимост на оригинални изследвания и по-специално en:WP:SYNTHESIS. Това ако не е манипулиране на данни и „криене“ зад източници (както го нарича Rumensz), здраве му кажи. Може би някой сега ще каже, че щом е написано, че е град в Румъния, няма значение какво друго пише или не пише. Ами и за „Цариград“ в тези две енциклопедии пише „най-големият град в Турция“ и „град на Босфора“. И пак опираме до двойния стандарт. От другите два източника първия не съм го виждал, но той е от 30-те години на XX век, а вторият е пак онова правило, чиито начини на приложение тук също не са далеч от оригиналното изследване. Това, което в момента е цитирано в статията, е крайно недостатъчно за запазване на заглавието „Кюстенджа“, още повече че сред множеството материали за „Констанца“ има и стари такива (отпреди 1972 г.), а не само от тази година, от миналата и от по-миналата. Може да се погледне и Беседа:Драч. --Cmrlbg (беседа) 03:04, 4 октомври 2014 (UTC)

Честно казано, не разбирам що за аргумент е това за Цариград?! Променя ли се фактът, че в двата релевантни източника е възприето традиционното название за града в Румъния?

Повтарям казаното в горната секция, което отговаря точно на тезата за някакъв „двоен стандарт“: „Мисля, че просто има два водещи принципа - на традиционни за българския език топоними (традицията следва да се уважава) и на такива, при които водещо е сегашното официално название.“ Очевидно, че в посочените енциклопедии на БАН е спазена традицията. Градът в съвременната държава Румъния е даден в източниците от 1982 и 2012 г. под името „Кюстенджа“ и всякакви коментари, независимо от степента на одобрение, следва да се съобразяват с този факт. Няма как да го отречем с аргументи от рода на: "ама те и за друг град са приели традиционното му име...". Да, разбира се - това не е нещо нелогично... Поздрави, --Akeckarov (беседа) 14:59, 6 октомври 2014 (UTC)

(► продължение от горната секция) Както прекрасно се вижда от цитата по-горе, това са статии за българската връзка на града. Същото важи за „Цариград“ и въобще за всички обекти (затова енциклопедиите се наричат „Енциклопедия България“ и „Голяма енциклопедия България“). Сиреч енциклопедиите говорят за друго време и от друго гледище – когато градът действително се е наричал така. Сиреч фокусът им е друг. Сиреч те са по-слабо релевантни към статията (освен към историческата част от нея). Сиреч неправомерно е да се използват по такъв начин. Неправомерно е дадени източници сляпо и безкритично да се третират като абсолютната истина. Неправомерно е да се подбират само данни, които доказват желан извод, да се вадят данни от контекст и да се извъртат данни така, че да докажат желан извод. И това, уви, не са невинни логически грешки, а съзнателно и упорито налагане на определени разбирания, и то с доста елементарни прийоми. Съжалявам, че съм толкова прям, но се налага.

В същото време в „Енциклопедия А–Я“ (2007 г.), общоенциклопедично издание на БАН, градът е „Констанца“ (с алтернатива „Кюстенджа“). Само „Констанца“ си спомням да съм виждал като титулярно или единствено име в енциклопедии, справочници, атласи и географски карти (наши и преводни). Например „Констанца“ е в споменатото издание „Страните в света“, което иначе съдържа толкова хубави български имена като „Белорусия“ и „Нови Орлеан“ (вж. Беседа:Беларус и Беседа:Ню Орлиънс). „Констанца“ е наложилата се употреба във всики сфери на живата действителност (освен може би когато се говори за историята). Нищо чудно „Констанца“ да е било прието за официално име на български, доколкото съществуват такива официализации. Сигурно могат да се посочат и примери за употреба на „Кюстенджа“, но те изключително трудно биха могли да преобърнат реалността с главата надолу.

Със споменаването на „Цариград“ и двойния стандарт отново имах предвид статията. Ако аз тръгна да местя „Истанбул“ като „Цариград“ (или да правя някое друго подобно преместване), сигурно същите закрилници на „Кюстенджа“ ще реагират като ужилени и ще ме обявят за рушител и едва ли не за вандал. А случаите са много сходни, да не кажа идентични. Е, къде е списъкът кои статии на какъв принцип попадат в едната група и кои – в другата?

Паралелните дискусии тук и на Беседа:Драч са непродуктивни. Всичко може да се повтаря и преповтаря до безкрайност. Очевидно някои трябва да преосмислят добрите си намерения и представите си за коректност. Ако ще си затваряме очите за очевидното, ако ще браним крепостта си всячески, ако ще четем фактите като дявола евангелието, ако ще доказваме, че Земята е плоска, ако ще погребваме всички принципи на Уикипедия начело с пустия common sense (ние превеждаме термина като „здрав разум“, но това не е съвсем точно според мен), по-добре наистина да спрем дотук с този фарс и да преминем към истинските неща от живота, а евентуално рано или късно (по-скоро късно) може отново да се заемем със случая. --Cmrlbg (беседа) 03:07, 11 октомври 2014 (UTC)

Първо, единен стандарт няма и не може и да има, затова предлагам тази песен да я забравиме - просто е безсмислена. Второ, изявлението ви "Сиреч енциклопедиите говорят за друго време и от друго гледище – когато градът действително се е наричал така." изобщо не е вярно - градът официално се казва Констанца от 1878, а в Кюстенджа се раждат българи и след това, включително и в 20 век. По тяхно време градът също официално се е наричал Констанца в Румъния и Кюстенджа на български език - питайте Коста Списаревски ако не вярвате, но той твърдо е от Кюстенджа, а не от Констанца. Все пак градът е част от българското културно и езиково наследство, с традиционно за българския език име, когато се говори на каквито и да е теми - сферите от живота, в които попадат неграмотни туристически агенции, които организират екскурзии до Констанца и Фиренце просто не ни вълнуват. (Между другото аз Цариград винаги го наричам Цариград, така че действайте ако ви влече - на мен ми е безразличен, но се спрете малко с догадките и конспирациите.)--Алиса Селезньова (беседа) 11:38, 12 октомври 2014 (UTC)

Както прекрасно се вижда от самите енициклопедии, статиите СА за град Кюстенджа. Разбира се, че акцентът в Енциклопедия България, ще е върху българската връзка на града, но това по никакъв начин не прави нерелевантен източника или използваното име.

Съгласен съм с Алиса за фактическата невярност на "Сиреч енциклопедиите говорят за друго време и от друго гледище – когато градът действително се е наричал така." Още по-невярно е това, когато говорим за аналогията с „Цариград“ (име, което фициално не е използвано от страна на местните власти). Да се твърди какво биха направили защитниците на „Кюстенджа“, ако Cmrlbg тръгне да мести Истанбул на Цариград освен, че е спекулация, показва липса на вникване в принципните съображения на опонентите. Cmrlbg, моля погледнете горната секция. Мисля, че поне относно моята (NB! - принципна) позиция и тази Simin би трябвало да направите своето логическо заключение и да избегнете съответните логически грешки, които толкова Ви плашат.

Ако ще говорим за неправомерност, неправомерно е също така да се правят произволни тълкувания на източници, да се поднасят аргументи, почиващи на фактологически неточности. И аз съжалявам за прямотата, но трябва да се потърси начин да се спре непрекъснатото повтаряне на едни и същи аргументи, без оглед на възраженията.

Независимо, че именно Вие държахте и на двете дискусии и давахте препратка от едната на другата напълно съм съгласен с Вашето: "Паралелните дискусии тук и на Беседа:Драч са непродуктивни. Всичко може да се повтаря и преповтаря до безкрайност. Очевидно някои трябва да преосмислят добрите си намерения и представите си за коректност. Ако ще си затваряме очите за очевидното, ако ще браним крепостта си всячески, ако ще четем фактите като дявола евангелието, ако ще доказваме, че Земята е плоска ... по-добре наистина да спрем дотук с този фарс и да преминем към истинските неща от живота, а евентуално рано или късно (по-скоро късно) може отново да се заемем със случая." Поздравления за това. Поздрави,--Akeckarov (беседа) 14:57, 20 октомври 2014 (UTC)

Отказвам се от дискусиите, защото няма смисъл. Само ще направя някои финални уточнения.

За сравнение, ето какво пише в „Българска енциклопедия А–Я“ (или „Българска енциклопедия“, „Енциклопедия А–Я“) на БАН, 2007 г.:

КОНСТАНЦА (Constanța), Кюстенджа – град в Европа, в Румъния, край Черно м. 350 476 ж. Гл. пр-ще на страната. Аерогара. Нефтопровод от Плоещ. Корабостр., машиностр., рибноконсервна пром-ст. Междунар. курорт. Останки от рим. сгради (2–3 в.), виз. базилика (5–6 в.). Край К. са руините на ант. гр. Истрия – древногрц. храмове 5–3 в. пр. Хр., рим. терми 3–4 в., виз. храмове и сгради 5–6 в.

Всеки може да си прецени дали другата наистина е релевантна колкото тази и дали анулира всички останали източници и употреби. Все пак Уикипедия е резюме на съществуващите мнения за това, каква е истината по даден въпрос.

Не говорех за румънска или турска, а за евентуална българска официализация на имена като „Констанца“ – дали извършена по дипломатически път, дали от упълномощен орган като т.нар. Съвет по стандартизация на географските имена, или от самата БАН. БАН не е съвършена, но ако нашето тълкуване на собствените ѝ правописни правила се различава от собственото ѝ тълкуване на същите, значи нещо не е наред.

И за мен традициите са важни. И аз общо взето одобрявах ползването в Уикипедия на такива традиционни български имена, макар понякога с турски или гръцки произход („Кюстенджа“ идва от турски). Тук (2010 г.) не се включих, но мнението ми, макар не силно изразено, по-скоро клонеше натам. Но опознаването все по-отблизо на казуси като настоящия и на същината на проекта ме убеждава, че е по-неутрално, по-коректно информиращо, с една дума по-добре да се дава предимство на форми, които са се установили (като „Констанца“). Други Уикипедии правят така. Традициите се променят. Може да се каже, че и „Констанца“ вече има традиция на български. Убеждавам се обаче също, че никога няма да има нито преместване, нито дори махане на забраната за такова (недопустима предвид крайно спорния характер на сегашното заглавие; поне все още няма такава за „Дуръс“). Е, печелите. Няма да споря повече.

Добре, да видим за Истанбул. По ирония същата забрана я има и за „Цариград“. Ако администраторите я отстранят, има огромна вероятност да преместя „Истанбул“ като „Цариград“, каквито и да са последствията от това. Обзалагам се, че пак никой няма да го стори. Хайде, опровергайте ме! „Седмиградско“ също е забранено. Засега може да се местят например сръбски градове (дневник, беседа, интересна хронология). Но първо Истанбул. Ще следя дали ще се извърши изтриване на пренасочването. --Cmrlbg (беседа) 04:06, 24 октомври 2014 (UTC)

Аз вече изразих подкрепата си за "Цариград" и мисля, че няма голяма нужда да се предполага какво бих направил, ако се почне дискусия на тази тема или статията бъде преместена към по-правилното и българско име. Колкото до Кюстенджа, гледам едно издание от 2014 година - Палангурски, Милко. Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново 10.ІІ.-16.ІV.1879 г. Енциклопедичен справочник. На с. 275 се казва, че Генчо Хаджитинев(ич) след 1881 година се преселва в Кюстенджа. Кюстенджа е име, което не е преставало да се използва в българския език. Simin (беседа) 14:54, 2 ноември 2014 (UTC)

Не можах да се сдържа да Ви кажа, колега Simin, че в случая лепенето на етикети като „по-правилно“ е твърде далеч от неутралността. Горе имах предвид, че Уикипедия би трябвало да резюмира представите в света за истината, а не да изразява вижданията и желанията на отделни хора.

Позволявам си още някои уточнения. Представям си тази статия да е озаглавена „Констанца“ и да започва примерно така:

Констанца (с традиционно българско име Кюстенджа, днес използвано по-рядко и главно в исторически контекст; на румънски: Constanța) е град в Румъния...

Като статията Измир. Хем читателят е осведомен какво е положението (да, Констанца се ползва по-често, а Кюстенджа по-рядко и предимно в такъв контекст – всички примери дотук го доказват), хем му се позволява да запази мнението си (каквото и да е то), а не му се натрапва мнението (каквото и да е то) на редактиралия статията (който и да е той). Сегашната версия не изпълнява тези цели. В съвременен смисъл по правило да се употребява „Констанца“, а пък тогава, когато иде реч за историята/българската връзка и т.н., да си се използват историческите/българските имена. Например ако споменатият Коста Списаревски (1882–1953) се свързва с името „Кюстенджа“ в реалността, да се свързва с името „Кюстенджа“ и тук. (Не ми стана ясно как мога да „питам“ някого, който от 60 години не е сред живите.) С две думи – каквото е в реалността, това да е и в Уикипедия.

За един били важни традициите, друг държал на българското начало, трети – на индивидуалните си разбирания за нормативност. А тук най-уместни са пристрастия към безпристрастността и информативната целесъобразност. Една енциклопедия търси преди всичко по-голяма точност и по-голяма установеност (общоприетост). Традиция, новаторство, българщина, интернационализъм – това са неща, които при равнопоставеност могат да наклонят везните в определена посока, но тук равнопоставеност не е налице. И аз си имам предпочитания – например обичам да ползвам някои топоними на националните езици във вече независимите републики от бившия СССР като Лвив, Харкив и др. вместо руските такива, но знам, че действителностите в момента са други, и не използвам Уикипедия, за да ги променям (макар че от друга страна ми се струва, че може Шахтьор Донецк да се премести като Шахтар Донецк).

Аз не съм точният човек за тези дискусии, но и по-добър от мен едва ли би имал по-голям успех – все пак вие командвате парада. Уикипедия е един много силен играч – и тъкмо затова става за евтина и същевременно мощна пропаганда. Не съзнавайки или пък напълно съзнавайки това, вие ѝ отреждате тази роля. Както решите. Аз мога само да кажа, че ако такава важна статия като Истанбул се озове под заглавие „Цариград“, това ще убие и малкото останал авторитет на българската Уикипедия и може би ще отприщи обществено недоволство. --Cmrlbg (беседа) 02:49, 24 ноември 2014 (UTC)

Хубаво е, колега Cmrlbg, че не се сдържате да изразявате мнението си. Точно затова са и беседите. Добре е обаче, когато пишете, да се замислите дали именно определянето като "лепене на етикети" на правото ми да мисля и определям нещо като по-правилно не е точно лепене на етикети? Аз изразявам мнението си, точно така както Вие не се "сдържате" и го правите - в случая доста по-пространно от когото и да е тук.

Благодаря, че споделяте как конкретно би трябвало да изглежда статията. Струва ми се, че това е по-малко краен вариант в похода Ви да наложите като водещ вариант при изписването на топонимите съвременните официални названия, но който и топоним да изберем за заглавие на статията, можем да бъдем упрекнати, че "натрапваме" мнение ("каквото и да е то").

Честно казано, впечатлен съм от смелите Ви предположения за отприщаване на обществено недоволство и т.н. Понякога този патос показва известна непоследователност в аргументите Ви - веднъж имало огромна вероятност сам да преместите Истанбул на „Цариград“ (04:06, 24 октомври 2014 ), друг път четем пророчески слова за обществени катаклизми, ако това се случи (02:49, 24 ноември 2014 ). Така или иначе, всеки сам избира как да обръща внимание върху предимствата на гледната си точка. Уважавам това.--Simin (беседа) 22:08, 28 ноември 2014 (UTC)

Бях обвинен, че не съм вниквал в чуждите доводи, но имам чувството, че съвсем никой не вниква в моите. Нека поясня.

Всеки счита нещо за по-правилно от друго, но Уикипедия все пак търси да стъпи и на по-стабилни основи от мненията на Simin и Cmrlbg в качеството им на нейни потребители, нали?

Не съм на „поход да наложа съвременни официални названия“, а още от началото съм за онези имена, които днес са най-възприети у нас (независимо от кои езици произхождат и дали съвпадат с местните или не), и по-точно съм за онова, което описах в предния си коментар. Ако тук има нещо „крайно“, то е съществуващото налагане на български имена.

С други думи: водещото да се дава като водещо, алтернативното – като алтернативно. Това е по-малко натрапване на мнение от представянето на алтернативното като водещо и на водещото като алтернативно. Разбира се, има случаи, в които е трудно да се определи кое от имената е „водещо“, но настоящият не е такъв. Сегашната версия на статията подвежда, дори дезинформира.

За „Цариград“: не одобрявам такова заглавие; въпреки това нямам проблеми да го поставя, ако колегите желаят; но тогава, продължавам да твърдя, последиците ще са сериозни и никак не розови.

Извинявам се за многословността. С уважение, --Cmrlbg (беседа) 00:55, 1 декември 2014 (UTC)

Да, дълга и безплодна дискусия. Според мен се забравя първата и основна постановка от нашите Правила за наименуване: „Основната цел при избора на име на статия е то да бъде очевидно за всички.“ Неоспорим факт е, че точно името Констанца е очевидно за всички, просто така е известен градът днес. По-младите не са и чували за Кюстенджа, енциклопедиите включват съвременния град като Констанца, карти, атласи, справочници, пътеводители, учебници и т.н. – също! Какво повече? Трябва статията да се премести, като подкрепям предложената от Cmrlbg редакция за начало на статията – коректна и изчерпателна. --George (беседа) 08:56, 1 декември 2014 (UTC)

Какво означава по-младите? Децата? Аз също съм от по-младите, но винаги този град съм го чувала като Кюстенджа, винаги съм го наричала Кюстенджа, винаги съм знаела, че това е името му и като отворя книга в 2 от 3 случая е наречен Кюстенджа. Така че подобни генерализации не само са ненужни, но и са неверни. Така с гръмки твърдения всички можем да си служим - неоспорим факт е, че точно името Кюстенджа е очевидно за всички, просто така е известен градът не само днес, но и вчера и онзи ден. Все пак нормативната литература препоръчва Кюстенджа, цялата историческа литература го нарича Кюстенджа, отделно има съвременни употреби и употреби из енциклопедии и сборници (които и са цитирани). Не знам защо решихте, че тъй като децата до 14 не са чували за града, тъй като не са отваряли книга по темата, то съвременното официално име е наложено - наложеността не се измерва с модните тенденции сред пубертетите.--Алиса Селезньова (беседа) 20:03, 1 декември 2014 (UTC)

Ох, Алиса, какво е това изригване? К'ви деца до 14, какви пубертети, какви 5 лева? Казвам нещо много просто – Констанца днес е по-разпространеното, по-очевидното. Да, Наредба 6 препоръчва Кюстенджа, да, в историческата литература се нарича така, да, много е разпространено, но все пак не толкова, колкото Констанца. Да, Кюстенджа има употреби из енциклопедии и сборници, но какво да правим, като съставителите на карти, атласи, справочници, пътеводители, учебници, че и на енциклопедии (също цитирани вече), нехаят или не знаят за Наредба 6 (впрочем, тя не е пипана вече 20 години) и отнасят Кюстенджа към историята? Нека да отбележа например, че няколко участника в тази дискусия също не бяха чували името Кюстенджа, но всички знаеха за Констанца, ерго, даже в този малък кръг първите са по-малко от вторите; също, че Констанца има съкрушителен превес пред Кюстенджа в Google. И така, смятам, че ако ще си спазваме правилата, по-очевидното (по-разпространеното) трябва да е в заглавието. Защо споменах "по-младите"? Наскоро участвах в екскурзия по Адриатика. С групата бяха г-н Боби Бобев, бивш посланик в Албания, и съпругата му (като водач). Повечето участници бяха под 40, доста по-млади от мен. Като влизахме в Дуръс, Бобев спомена, че българското име на града е Драч. Заваляха въпроси: "Как? Как казахте?", "Повторете, моля!" Да, повечето не го бяха чували. Случай, аналогичен на този с Кюстенджа. --George (беседа) 09:21, 3 декември 2014 (UTC)

Глупости като "по-младите не са чували за Кюстенджа" са напълно неверни (меко казано), тъй като почиват само на вашите наблюдения, на които противопоставям личния си опит и вие го наричате „изригване“? Пък да бяхте го прочели „изригването“. Отделно ексукрзии до Фиренце, Тесалоники и други подобни места (като Констанца) се съгласихме май всички, че на са критерий. Имах предвид речника на БАН, разбира се, а не Наредба 6. Констанца е по-разпространеното? Тая енциклопедия се пише на български език и имената в нея трябва да са очевидни за ползвателите на литературния, научен или културен (по избор) фонд на този език, а не единствено на Гугъл. Пък отворете ги книжките по темата - историческите определено преобладават и в тях определено е по-разпространено Кюстенджа, така че логиката ми не е особено сложна. Май.--Алиса Селезньова (беседа) 00:18, 4 декември 2014 (UTC)

Алиса, реакцията Ви е неадекватна, недостойна за един администратор. Позволявате си да наричате думите ми "глупости", приписвате ми неща, които не съм споменавал, държите груб, наставнически тон, няма и следа от консенсусно поведение. И все пак да Ви отговоря. „Тая енциклопедия се пише на български език и имената в нея трябва да са очевидни“ не само за ползвателите на „литературния, научен или културен (по избор) фонд“, а за всички! Още нещо, не посочвате кой речник на БАН имате предвид, но в последния „Официален правописен...“ от 2012 г. текст за „имената на географски обекти в съседни на България територии...“, който е цитирал Мико през 2007 г., отсъства, такъв аргумент вече не съществува. Логиката Ви наистина не блести с особена "сложност", но е оборима с простото "да, преобладава в историческите книжки, но не във всички книжки". И накрая нещо, което ме изуми – резюмето на последния Ви пост по-горе беше "Пфу" (?!) Е, какво да си мисля за Вас?--George (беседа) 21:25, 5 декември 2014 (UTC)

Хаха - питате ме как си позволявам фриволността да характеризирам аргументите ви, след като реагирахте на моите с (ако трябва да резюмирам) "к'во изригване, к'ви пет лева"? Просто есенция на консенсусно, благородно и ненаставническо поведение.--Алиса Селезньова (беседа) 22:40, 5 декември 2014 (UTC)

И нито намек за извинение? Напускам тази ялова дискусия (приличаща на разговор между глухи) огорчен и разочарован. Все пак моето консенсусно, благородно и ненаставническо поведение бе оценено...--George (беседа) 10:44, 7 декември 2014 (UTC)

Две отделни статии

Можело ли е да се помисли за отделни статии? Не е било редно основната статия да го третира едва ли не като български град, по случайност в момента управляван от румънци. И какво като езиковите аспекти и периоди не са съвпадали с административните, това не е било най-важното в случая. Нито е било редно тя да се вкопчва в норми, които явно не са били за това, и да се осланя на изключения от интернет, които явно са били взети от самата Уикипедия. --Cmrlbg (беседа) 02:37, 17 май 2021 (UTC)

Въпрос обърнат към миналото и към функционирането на Уикипедия? Можело е, но слава Богу не е. Третирането е невярно, както и всички заключения. -- Мико (беседа) 08:52, 17 май 2021 (UTC)

А било ли е редно да има обективна забрана за преместване, и то завинаги? Все пак този проект позволява, а не забранява на редакторите да го редактират, а защитите не са за узаконяване на правотата на версията. Освен това има начини истории да се сливат или запазват на други места. --Cmrlbg (беседа) 03:02, 29 юни 2021 (UTC)

Отново въпрос към миналото? Дори не знам за какво говорите. -- Мико (беседа) 06:10, 29 юни 2021 (UTC)

Преместване не е възможно, защото пренасочването има история с повече от един запис. При безброй други статии това е било коригирано с изтриване на пренасочването. В случая то може да се създаде наново. Непремахване на забраната предполага собственост върху заглавието. --Cmrlbg (беседа) 03:04, 1 септември 2021 (UTC)