Беседа:Български език
Липсващи съгласни звукове в таблицата
[редактиране на кода]Първо, защо липсва [dz]? Второ, липсва [ɣ] -- звучният еквивалент на [x]. Чува се съвсем ясно, когато Х е пред звучна съгласна, например във "видях го" или "Лех Валенса". Трето, липсва [ŋ], което се чува, когато Н е пред Г или К, например в "банка" или "мангал".
Напоследък се замислям, че Д и Т пред Н също се изговарят "носово", във всеки случай различно от стандартните [d] и [t], например в "бутна" или "бедна". Тези "носови" Д и Т даже не знам как се обозначават по IPA.
Някакви мнения по въпроса? 88.203.176.7 06:51, 3 май 2012 (UTC)
- Уикипедия не е място за оригинални изследвания - придържаме се към класификациите по граматиките, най-добре към тази на ИБИ, като се посочват и другите, ако има разлики. --Мико (беседа) 06:55, 3 май 2012 (UTC)
- Много добре знам че Уикипедия не е място за оригинални изследвания, затова не пипам статията. Просто зададох въпрос. Да разбирам ли че отговорът е "защото тези звукове не се признават от ИБИ"? 88.203.176.7 07:13, 3 май 2012 (UTC)
- Ооо не - за пипането, напротив -пипай смело, само че трябва да се позоваваш на източници. Не ми се рови да я отварям граматиката - но съм сигурен, че дз поне го има. --Мико (беседа) 07:17, 3 май 2012 (UTC)
- Много добре знам че Уикипедия не е място за оригинални изследвания, затова не пипам статията. Просто зададох въпрос. Да разбирам ли че отговорът е "защото тези звукове не се признават от ИБИ"? 88.203.176.7 07:13, 3 май 2012 (UTC)
- Добавих „дз“, останалите ги няма по таблиците в книгите, тъй като не са фонеми, дори ɫ не се среща по таблиците. Трябва обаче задължително да се опишат тези неща за които могат да се намерят източници в статия за фонетиката на езика. Освен ɣ и ŋ също има и проходно-н - онзи, бански (Бояджиев. Съвр. бълг. ез., стр. 33). --V111P 20:32, 3 май 2012 (UTC)
- Вероятно липсват, защото не са самостоятелни фонеми, а алофонни форми (с изключение на [dz], разбира се). Ще коригирам статията в този смисъл. --Спас Колев (беседа) 12:33, 4 май 2012 (UTC)
- Не са изцяло теоретични дзь и хь след като се използват в редица чужди имена. Освен това са дадени по всички граматики, така че не можем да ги махаме. --V111P 21:51, 4 май 2012 (UTC)
- Добре, просто ако ще го има едното, трябва да го има и другото. --Спас Колев (беседа) 12:55, 7 май 2012 (UTC)
- Не са изцяло теоретични дзь и хь след като се използват в редица чужди имена. Освен това са дадени по всички граматики, така че не можем да ги махаме. --V111P 21:51, 4 май 2012 (UTC)
88.203.176.7: За „носовите“ /д, т/ вижте en:Nasal release. Вижте също en:No audible release. Има също и лабиализация [ʷ] на съгласните пред /о, у/. Ако се намери източник, разглеждащ алофонните форми на българските фонеми, и той описва тези и други явления, може и да има място за тях в статията. Лично на мен ми е любопитно дали някъде не се споменава за полугласна [w] или несричково [u̯], вземайки предвид най-вече чужди по произход думи. --Cmrlbg (беседа) 02:31, 15 май 2012 (UTC)
- Споменава се консонантизация на у (и на „и“ също) в горецитираната от мен книга (стр. 42): при междуметия - баў-баў , мяў-мяў, аў - и в чужди думи - аўла, аўтопсия. --V111P 10:07, 15 май 2012 (UTC)
- А споменава ли се за думи като уиски (ўиски), уестърн (ўестърн), т.е. за консонантно „у“ в началото на сричката? --Cmrlbg (беседа) 01:37, 19 май 2012 (UTC)
- Няма други примери. Пропуснал бях едно важно по-предно изречение: Гласните [и] и [у] от съчетанията [аи ои еи ау] могат да изгубят вокалните си качества и по този начин да се консонантизират. --V111P 04:34, 19 май 2012 (UTC)
- А споменава ли се за думи като уиски (ўиски), уестърн (ўестърн), т.е. за консонантно „у“ в началото на сричката? --Cmrlbg (беседа) 01:37, 19 май 2012 (UTC)
Значителна част от населението?!!!
[редактиране на кода]Мога ли да попитам как така на езиковата карта е отбелязано,че в Трънско и в Чипровско в Западна Стара планина „значителна част от населението говори български“?!!! Доколкото знам мнозинството от хората там говорят български, и се обзалагам,че е по-чист и от вашия!! Срам! И изобщо кой я е съчинил тази карта, той наясно ли е изобщо,че в Македония също се говори български,а не само до долината на Места?!!!!!! --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 141.20.6.79
(беседа • приноси) 20:32, 25 юли 2012.
- Кой я е съчинил и кой я е редактирал картата се вижда като се щракне на картинката и се отиде на нейната страница. Махнах я оттук, тъй като и с Македония и без Македония няма източници и едва ли е вярна. --V111P 22:32, 29 юли 2012 (UTC)
Брой говорещи
[редактиране на кода]Нека в крайна сметка се разберем колко души говорят български - имам и приложих няколко източника, които показват, че числото говорещи е между 10 и 15 000 000 души, а някой умишлено връща промените и слага числата между 7 и 8 милиона. Моля ви, кажете защо толкова държите да изкарате по-малко говорещите езика?--Кончита Вурст (беседа) 18:13, 29 юли 2014 (UTC)
Толкова ли няма кой да отговори? --Кончита Вурст (беседа) 23:47, 3 август 2014 (UTC)
- Изказване по време на семинар цитирано от вестник в две изречения не е много добър източник. --V111P 21:10, 4 август 2014 (UTC)
- Защо?--Кончита Вурст (беседа) 18:07, 5 август 2014 (UTC)
- Защото е чуто. Д-р Ана Кочева има ли публикации по въпроса?--George (беседа) 08:30, 5 август 2014 (UTC)
- Сигурно сте прав. Благодаря ви все пак, че ми отговорихте. Поздрави.--Кончита Вурст (беседа) 18:07, 5 август 2014 (UTC)
- Кончита, от птичи поглед е ясно, че няколко души "утвърдени редактори" постоянно и неотменно следят, да не би някой да каже нещо добро, похвално или полезно за българите. Още повече следят и изтриват всяко нещо, което е и добро и новонаучено. Такова не оцелява и 3 минути. - Много вероятно в мрежата, зад някои профили седят по няколко души, които постоянно и "денонощно" следят, да не би някой да похвали за нещо, някой българин или пък, да ги окае, че за пострадали от някого... Това веднага се трие или без обяснение или с нелепото "обяснение", че било "без източник". Няма значение, че всички знаят, и че има и посочени източни. За сега, положението е такова. За разлика от тази обстановка - в другоезичните уикипедии, можеш да пишеш нормално и нямаш "надзирател", който веднага да те обяви за "краен" или "без източник" или просто "на минаване", да ти изтрие нещата. Което всеки може да провери и ... да си състави изводи. Успех! :) --ѣ (беседа) 20:24, 29 април 2015 (UTC)
- Така е, те трите независими източника в статията с най-висока степен на неутралност и достоверност указващи броя на българоезичните по света, са сложени за украса там. Иначе във фентъзи-клубовете сигурно твърдят, че български език говорят над 20 млн. Jingiby (беседа) 05:29, 30 април 2015 (UTC)
- Трудно е да обясняваш на умен човек, че е сбъркал или че е възможно, да не е видял нещо. В края на 19-началото на 20-ти век, българите са най-многобройния народ на Балканите. Но за някои "изследователи", това обстоятелство видимо няма значение.
- Така е, те трите независими източника в статията с най-висока степен на неутралност и достоверност указващи броя на българоезичните по света, са сложени за украса там. Иначе във фентъзи-клубовете сигурно твърдят, че български език говорят над 20 млн. Jingiby (беседа) 05:29, 30 април 2015 (UTC)
- Кончита, от птичи поглед е ясно, че няколко души "утвърдени редактори" постоянно и неотменно следят, да не би някой да каже нещо добро, похвално или полезно за българите. Още повече следят и изтриват всяко нещо, което е и добро и новонаучено. Такова не оцелява и 3 минути. - Много вероятно в мрежата, зад някои профили седят по няколко души, които постоянно и "денонощно" следят, да не би някой да похвали за нещо, някой българин или пък, да ги окае, че за пострадали от някого... Това веднага се трие или без обяснение или с нелепото "обяснение", че било "без източник". Няма значение, че всички знаят, и че има и посочени източни. За сега, положението е такова. За разлика от тази обстановка - в другоезичните уикипедии, можеш да пишеш нормално и нямаш "надзирател", който веднага да те обяви за "краен" или "без източник" или просто "на минаване", да ти изтрие нещата. Което всеки може да провери и ... да си състави изводи. Успех! :) --ѣ (беседа) 20:24, 29 април 2015 (UTC)
- Сигурно сте прав. Благодаря ви все пак, че ми отговорихте. Поздрави.--Кончита Вурст (беседа) 18:07, 5 август 2014 (UTC)
- Защото е чуто. Д-р Ана Кочева има ли публикации по въпроса?--George (беседа) 08:30, 5 август 2014 (UTC)
- Защо?--Кончита Вурст (беседа) 18:07, 5 август 2014 (UTC)
Дали днес те са 20 милиона, на Балканите, аз не смея да твърдя, но че са много повече от 7.5 милиона е съвсем сигурно. Изворите са многобройни и противоречиви, поради политическите причини, които ги захранват. Има ред поместни изследвания, и мога да ти кажа, че само в Солунско, българите с майчин език, като моя, са над 500 000. - Видяно е. Отсани си със здраве и не забравяй, че умът е само едно от нещата, които са дадени на човека! --ѣ (беседа) 19:15, 30 април 2015 (UTC)
- Или недадени, разбира се. --Мико (беседа) 20:15, 30 април 2015 (UTC)
- Познавам хора, които имат световни медали по математика или могат да те стъпат на шах, без да гледат дъската, но никога не са излизали с момичета... Умът е интересен противник! - Може яко да те замота! - Хубав празник, Мико! ;) --ѣ (беседа) 04:06, 1 май 2015 (UTC)
Терминологизиране, детерминологизиране и ретерминологизиране? - Чак ли си?!
[редактиране на кода]http://www.tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-6.pdf - Терминологизиране, детерминологизиране и ретерминологизиране на езка или чак ли си? Между "пуризъм" и "яснота".
Линеар А, Линеар Б, Руни и връзка с кирилица и глаголица- извори
[редактиране на кода]Линеар А, Б и руни оит една страна и кирилица и глаголица - от друга страна.
http://sparotok.blogspot.com/2013/05/blog-post_14.html
Според запознатите, Е ли блогът на небезизвестният Спараток (Павел Серафимов), източник, предвид, че не той измисля съдържанието на статиите си и не той е първоизвор. http://www.heliopol.com/ganchozenov-last.pdf - Г. Ценов НЕ Е бил признат за научен авторитет в България - Е ли той, източник за статиите за бълграските минало, език, памет, предвид, нуждата от обективност на статиите?!
Преди него са ПОНЕ Г. С. Раковски и д-р Ганчо Ценов. - --ѣ (беседа) 19:34, 30 април 2015 (UTC)
- http://www.knigi-bg.com/product.php?id_product=12218 - Колко от тук, рецензиращите са я чели и разбрали? - Само, да не се сблъскаме с ТЪЛКУВАНИЯ на изворите (обвинения в анахронизми, профанизми и пр. псевдо-доводи)! --ѣ (беседа) 19:41, 30 април 2015 (UTC)
- Напротив, любезни Ят, ще се сблъскате. --Мико (беседа) 20:08, 30 април 2015 (UTC)
Е, то е ясно, че ще се сблъскат тълкувания. Това е предпоставено. Но, нека има що-годе качество в сблъсъците :) При това, има някои рецензенти, които може би не отграничават добре "заявяване на неистина" и "премълчаване на истина", но според учението (науката) и човешкия опит, и двете минават за лъжа в случаите, където се търси истината. --ѣ (беседа) 04:02, 1 май 2015 (UTC)
- П.П. За непредубедения новак, възникват въпроси. Например: Виждаме, че тук има редактори със задълбочени познания в определени области, но какво предполага, че те имат такива във всички области? Друго: Какво гарантира тяхната безпристрастност? Трето: Какво Е какво МОЖЕ ДА Е "достоверен" източник? - Известен източник? Източник, който се съгласува с други източници? Източник, който НЯМА никакво противоречие с, който и да е друг източник? - Това са различен кръг извори. Не мисля, че е добре да се прекалява с буквализма в четенето на думата "достоверен". Например, за мен, източника "Ивайло Калфин", е слабо достоверен. За някои от вас, "вакъв" е "Петър Дънов". Дори само споменаването на името му, се счита от някого за "проповядване", което не винаги е верен извод. И, дали неговото споменаване сред източниците е по-различно от споменаването на името "Ивайло Калфин", сред същите? - Принципно , не!... Съгласни?! --ѣ (беседа) 04:27, 1 май 2015 (UTC)
Езикови норми
[редактиране на кода]В статията се говори за три писмено-регионални форми – стандартизираният официален език, банатската книжовна норма и македонската книжовна норма. Пропусната е обаче четвъртата писмено-регионална форма, за която дори има статия в Уикипедията (Помашки език). --178.169.137.53 05:38, 24 август 2016 (UTC)
- И какво казва тази статия? „Помашки език (на гръцки: πομακική γλώσσα, помакики глоса или πομακικά, помакика) е термин, използван в Гърция за обозначаване на българските диалекти, ...“ Това изобщо не покрива понятието езикова норма. Никъде пък не се говори за езикови форми.--Сале (беседа) 06:45, 24 август 2016 (UTC)
- Напротив – статията казва, че има издадени граматика и речници. А от гръцката версия на статията може да се разбере, че са издавани различни книги на помашки език. Ето например една книга за деца – http://zagalisa.gr/vivlia/POMAKIKOANAGNOSTIKO.zip Всичко това не говори ли за езикова норма? --178.169.137.53 10:06, 24 август 2016 (UTC)
- Те в Сърбия издадоха подобни пособия на шопски език. Jingiby (беседа) 19:18, 24 август 2016 (UTC)
- Напротив – статията казва, че има издадени граматика и речници. А от гръцката версия на статията може да се разбере, че са издавани различни книги на помашки език. Ето например една книга за деца – http://zagalisa.gr/vivlia/POMAKIKOANAGNOSTIKO.zip Всичко това не говори ли за езикова норма? --178.169.137.53 10:06, 24 август 2016 (UTC)
Задно учленение на а
[редактиране на кода]След тази некоректна редакция под източник ще си позволя да махна източника, защото според мен е неправилно интерпретиран. Там действително се говори за задно учленение на а, но изглежда това е относително останалите български гласни, а не в по-общия контекст, който е търсен в МФА. Освен това останалата част от таблицата (и графиката) е базирана на друг източник и по този начин става инконсистентна. --Спас Колев (беседа) 14:06, 15 май 2020 (UTC)
Брой думи
[редактиране на кода]В статията има твърдение „Съвременният български език притежава около 200 000 думи“. Като източник обаче (номер 17) е написано „Това твърдение не е подкрепено с доказателства“. Защо тогава това твърдение е в статията? — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 131.111.5.53 (беседа)
- И аз не виждам причина да стои там. --Спас Колев (беседа) 14:43, 4 юни 2021 (UTC)
Брой гласни фонеми
[редактиране на кода]Кой изобщо твърди, че "гласните фонеми са 8 – включително потъмнените /ɐ/ и /o/[15]." В бележката под линия се казва, че "не всички" езиковеди смятат тези звукове за фонеми. Не вярвам, че има и един езиковед, който да смята, че са фонеми. Това трябва да е някакво недоразумение.--178.249.169.67 10:53, 8 февруари 2022 (UTC)