Беседа:Баня Баши джамия

Баня баши джамия (София)

Колко още Баня баши джамии има, та статията е преместена като Баня баши джамия (София)??!! --Пакко

Аз друга не знам - но знае ли човек Османската империя е голяма страна, а мюсюлманският свят е по-голям и от нея. Мисля, че можем да преместим.--Мико Ставрев 16:33, 21 февруари 2007 (UTC)

Абе прав си, на таа дуня джамии бол, па може и да има още някъде с такова име, но за сега мисля, че заглавието е пресилено...--Пакко

Текст от София

Местя тук текст от секцията за Баня баши в София. Части от него трябва да влязат тук, а други - в други статии:

Един от забележителните ислямски културни паметници, останали в София от османския период, е джамията Баня баши. Към 1440 г. София се превръща в център на доста обширна област, която обединява 25 окръга. Превръщането й във важен административен и търговски център привлича много търговци и пътешественици от различните краища на на Османската империя и от Западна Европа. Благодарение на това, силно развитие получава строителството и блгоустройството. Когато Евлия Челеби посещава града през 17 век вече в София е имало 53 джамии. Според някои сведения от по-късен период техния брой надхвърля 100.

Първият джамийски комплекс е построен през 1474 г., когато бъдещият велик везир на султан Мехмед II Завоевателя, Махмуд паша бил управител (бейлербей) на Румелия. Комплекса бил създаден около Улу джамия, която след Освобождението на България е превърната в археологически музей. Следващият комплекс е бил създаден през 1598 г. с финансовата подкрепа на Мехмед паша. В състава на този комплекс е включена Черната джамия, която през първото десетилетие на 20 век е преустроена в църквата Свети Седмочисленици. Тя е най-голямото творение на известния османски архитект Мимар Коджа Синан в областта Румелия.

От архивните документи става ясно, че след османците в София са останали 32 джамии и месчиди, 8 медресета, едното от които било дарул-курра, 15 текета и завиета, 3 приюта, 2 тюрбета, 13 хана, 7 кервансарая или общо 170 вакъфски обекта.

От споменатите джамийски сгради сега съществуват само пет, от които само джамията Баня баши е открита за богослужение. Тя е построена по инициатива и финансова подкрепа на благодетеля молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Затова в източниците се отбелязва и под името джамията "Молла Ефенди" или като "Кадъ Сейфуллах". На арката над вратата върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи датата 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по хиджра (мюсюлманско летоброене) или 1566-1567 г. Както тогава, така и сега джамията Баня баши се намира в центъра на София, на сегашния бул. Мария Луиза.

Основната сграда на джамията е четириъгълна. Сред четирите ъглови кубета се извисяват централното кубе (купол) и минарето. В предната й част има една престройка (тетимме) с три малки кубета. Тя е построена в памет на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.

Баня баши джамия е интересно архитектурно творение, което отразява спецификата на османската архитектурна мисъл през 16 век. Стените са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли. На четирите ъгъла, както при джамията "Макбул Ибрахим паша" в Разград, са поставени малки кули, под които през обрачи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шеснайсетте лъчеви обръчи са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от пясъчникови монолити и са увенчани с двуредни сталагмитни капители. Арката над входната врата, която завършва с един венец също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни листове. Елегантното минаре дава вертикален акцент в архитектурната композиция на джамията. Според Евлия Челеби по красота то нямало равно на себе си в София.

Вътрешноста на джамията сегашния си вид придобива в резултат на няколкократни ремонти. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на 20 век в. с финансовата подкрепа на посланика на Турция в София Фетхи Бей. Частични ремонти, боядисване, мазилки и т. н. са продължили и след Втората световна война. През последните десетилетия те се извършват с даренията на турски и арабски вакъфи. С тяхна подкрепа е изградена система за подово отопление.

Сегашното състояние на джамията Баня баши дава възможност в нея петъчните дни да се извършва молитва с около 500, а в байрамите с близо 1000 мюсюлмани. В миналото около джамията се намирали гробниците на Молла Ефенди Кадъ Сейфуллах и на Емин Деде.

Спас Колев 15:15, 24 септември 2007 (UTC)

mehudi - какво значи на бг-ски баня башъ - различни преводи срещам

Име

Новото име ми е малко странно, каква е причината да бъде преместена статията? --Пламенъ Цвѣтковъ 19:30, 15 юли 2011 (UTC)

На мен ми е малко странно това, че не е да речем Джамия Баня Баши..., защото на български език казваме университет Еди-кой си, улица Еди-коя си, булевард Еди-кой си, Опера Еди-коя си, театър Еди-кой си, площад Еди-кой си, град Еди-кой си и т.н. Някъде из новините със сигурност името би било "джамията Баня Баши...". --Николов (беседа) 13:44, 26 декември 2012 (UTC)

Башъ, не Баши

Защо заглавието е Баня Баши, като името е Баня Башъ? При това ясно е написано в скобите на турски как се изписва и произнася. --Stalik (беседа) 09:26, 15 септември 2015 (UTC)

Хората четат по инерция счупеното турско i като „и“; малко са тези, които вникват в детайлите на турското произношение (това разбира се е само едно от възможните обяснения). Ако продължа с примерите, и „хаджи“ трябва да е „хаджъ“, но е наложено--Ket (беседа) 13:45, 15 септември 2015 (UTC).