Беседа:Александър III Македонски/Архив 1
|
Това е архив на стари беседи. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа. |
== АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ : "По стъпките на един луд завоевател." == + Пуснато от :
--65.43.114.23 04:25, 17 яну 2005 (UTC)Владимир Димитров Вълчев под прякор Dark_Lord
<Използвани са материали взети от предаването на BBC>
Текст на Владимир Вълчев
Следва текста на Владимир Вълчев, претърпял известен брой опити за подобрение (вижте историята на статията). Вероятно съм твърде глупав, но просто не успявам да свържа смисъла на текста. Ако някой успее, нека го интегрира в статията. Успех. --Спас Колев 17:17, 26 мар 2005 (UTC)
Александър Велики е роден в Македония, на територията на днешна Северна Гърция, в сянката на планината Олимп — дома на боговете. Тяхната роля е важна за Александър. За него Зевс, Аполон и Херкулес са били реалност. Той дори се провъзгласил за син на Зевс.
Александър имал необикновени родители. Баща му Филип изградил македонската държава за 20 години. Бил заклет женкар, куц, едноок, нисък, имал седем жени и пиел непрекъснато, но редом с това бил отличен пълководец и организатор. Олимпиада, майката на Александър, била само на дванайсет години, когато Филип се влюбил в нея. Тя била красива и интелигентна, но също властолюбива и безцеремонна. Олимпиада се отдавала на странни религиозни ритуали, танцувала диви танци на екстаз, говорило се, че спи със змии.
Една нощ станал странен инцидент. Както във всички армии тогава, македонците пиели много. В тази нощ фалангите и пехотата лагерували край крепостната стена, войниците се напивали и се хвалели с подвизите си. Изведнъж двама от тях извадили мечове и тръгнали напред. Скоро всички взели оръжията си и атакували крепостта на Халикарнас. И двете страни дали много жертви.
На другия ден Александър трябвало да понесе унижението да моли за предаването на телата на мъртвите войници. Но генерал Ефиалт, гръцки наемник, който силно ненавиждал Александър, решил да не ги предават.
Пълководците планирали Ефиалт да атакува призори с 2 000 пехотинци и да изгорят подвижните кули и стенобойните машини на Александър. Първите хиляда мъже изскочили навън, носейки горящи факли и съдове с катран, за да запалят съоръженията на врага. Мемнон изкарал и запасните си части.
Македонците били на път да загубят битката, когато в боя влезли ветераните, изпитаните войни на Филип. Те вдъхнали смелост на младите бойци и отблъснали ударите на неприятеля, вкарвайки ги обратно в града. Така последният опит на Мемнон се провалил. Персийците разбрали, че Александър е спечелил.
Същата нощ Мемнон евакуирал войските си на остров Кос. Александър дал почивка и позволил на бойците си със семейства да се върнат у дома за зимата, с което спечелил голяма популярност. Но докато почивал с ветераните в древния град Милос, той е знаел, че сърцето на Персийската империя е все още недокоснато.
Пълководците планирали Ефиалт да атакува призори с 2 000 пехотинци и да изгорят подвижните кули и стенобойните машини на Александър.
През зимата Александър обходил планините в югозападна Турция. От този период датира известна история. Армията се отправила навътре в континента, а Александър тръгнал с войска по бреговата ивица. Пътят го довел до крайбрежни скали. Имало прилив, но той решил да продължат, което било много рисковано. Заповядал на хората си да минат през водата. Войниците били няколко хиляди и носели товар. Повечето от тях, както и самият Александър, били ниски и не можели да плуват.
Гръцкият географ Страбон разказва, че македонската армия затънала до гърди във водата и напредвала съвсем бавно. Тогава вятърът променил посоката си и войските излезли от водата. Историкът Калистен твърди, че морето отстъпило пред Александър.
После той продължил на север, към равнините в Централна Турция, където се намира древният град Гордион. Александър отива там, за да посрещне гръцките подкрепления. Мястото е свързано със странна легенда, която гласи, че в храма на Зевс имало стара двуколка, чийто теглич бил завързан с много сложен възел от лико.
Според поверието, който първи развържел възела, щял да стане господар на Азия. Ариан казва, че щом пристигнали, Александър веднага се отправил към храма. Той изгледал ужасния възел и разбрал, че с търпение няма да постигне нищо. Не е известно какво точно се е случило. Някои казват, че македонският водач измъкнал пръчката между ярема и теглича, разхлабил възела и измъкнал ярема. Според други, Александър извадил меч и казал: „Няма значение как ще го развържа“ – и разсякъл възела, за да открие скритите краища. Същата вечер града бил връхлетян от гръмотевична буря, боговете били на негова страна. От този момент започва легендата за Александър Велики.
В тази част от историята е доста трудно да се отсеят фактите от измислиците. Двамата историци, които описват пътуването на Александър, са на различни позиции. Гръцкият автор Ариан смята, че Александър бил с благородна душа и бил най-ненадминатия пълководец в цялата история. Римлянинът Курций защитава различна теза.
Врагът на Александър, Дарий ІІІ – всемогъщият цар, произхождал от персийската династия, водеща началото си от Кир Велики – персийският герой. Когато македонците се отправили от Анкара към Средиземно море, Дарий излязъл от Вавилон с два пъти по-голяма армия от тази на Александър. Той минал в тила на македонците и отрязал пътя им за отстъпление, за да ги смаже окончателно.
Владетелите се срещат при малкия град Исос, където се провела една от най-решаващите битки в историята. Дарий строил войските си по бреговете на река Паяс, между планината и морето. Сред скалите той разположил 25 000 гръцки наемници, които трябвало да отблъснат фалангите на Александър. Край морето чакала кавалерия, готова да посрещне лявото крило на македонците. От лявата страна Дарий разположил пехота от новобранци, охранявани от стрелци с лъкове.
Александър разбрал персийския план и видял слабото му място — терена и стрелците. Той не искал да чака и дал заповедта за атака. Всички се втурнали, персийците се изплашили от щурма, изсипали облаци от стрели, което е неефективно, защото стрелите се удрят една в друга. Стрелците се обърнали с лице към пехотата и викали: „Пуснете ни да минем“. Пехотата се паникьосала и за секунди кавалерията на Александър прекосила реката и ги погнала. Лявата фаланга на персите била разпръсната мигновено. Те загубили битката още в първите минути. Александър си пробил път до колесницата на Дарий, който трябвало да спасява живота си.
Походът на великия пълководец продължава на юг, край бреговете на Ливан. Повечето градове се предали без борба, но Тир, който се намирал на остров на около километър от брега, отказал да отстъпи.. В гнева си Александър решил да построи път над водата. Сега там има провлак, образуван от наносите върху пътя, изграден от Александър. Така островът останал завинаги свързан с континента. Македонецът построил съоръжението за седем месеца, дължината му била 800 метра, ширината – 60. В града имало 23 000 жители. 13 000 жени и деца били пленени и продадени в робство, като наказание за непокорството си. Мъжете били избити, а според Ариан водачите били пощадени. Курций твърди, че оцелелите след битката били разпънати на кръстове – 2 000 на брой.
Настъплението на Александър минава през Израел, Палестина, на юг по древния път, използван от различни армии през цялата човешка история.
През декември, триста трийсет и втора година преди Христа, Александър влиза в Египет, който се предал без съпротива. Хората мразели персите, защото не почитали египетските богове и Александър бил посрещнат като освободител. От 3 000 години Египет била цивилизация, затворена за света, а Александър я разкривал. На запад от делтата на Нил, лично той бележи мястото за строеж на ново пристанище, което носи неговото име — Александрия. Това е най-голямото египетско пристанище, а за гърците то е „столица на спомените“.
Александрия била огромен търговски център и световен пазар. Великолепен град с отличен градоустройствен план, канализация, водопровод, с чудни храмове и „с купища дворци“, както казва Омир. Втори център на световната култура, съизмерим единствено с Атина. Всичко това е замисъл на Александър Велики и това е огромният му принос за историята. Александър основава близо 30 града между Африка и Индия. Едва сега археолозите откриват доказателства за миналото великолепие. Те разкриват нова страна от личността на владетеля, който е не само пълководец, но и далновиден мислител, останал верен на представите на Аристотел за гръцката цивилизация и за силата й да промени света. През зимата на триста трийсет и втора година Александър изненадал всички. Вместо да се обърне към Персия, той оставил армията си край Нил и потеглил със своята свита към Либия. Целта му била далечният оазис Сиуах и прочутият оракул на Амон. Той все още търсел знак от боговете. Сиуах е на 700 километра от долината на Нил. В последната си част пътят се врязва в пустинята.
Александър пътувал осем или девет дни. Курций казва, че сякаш се движели през безбрежен океан и очите им напразно търсели земя на хоризонта. Но се случили две интересни събития, които хроникьорът на експедицията Калистен сметнал за поличби. Пътниците привършили водата си, но ги спасил неочакван дъжд. После се загубили, но ято птици им помогнало да се върнат на пътя. Накрая пристигнали в Сиуах. Според преданията оттук върховният египетски бог Амон говорел директно на хората. Александър задал въпросите си на оракула. Жреците написали отговора на папирус, като известие от небето, и на гръцки провъзгласили за Александър за „божий син“. Това било всичко, което искал да чуе. Той бързо се върнал при армията си и се отправил на изток, към Нил.
В един от самотните оазиси по пътя се намират първите следи от Александър, Кралят-бог. Не се вижда всичко, защото надписите са почти заличени, но се откроява една фигура, в която се вписват имената на египетските фараони, и там се вижда, че Александър е смятан за египетски фараон. Той е изобразен като син на бог Ра. Наследникът на Хуфу, Сети и Рамзес Велики. В свещения храм на Луксор може да се види как 24-годишният македонец приветства баща си Амон и прави възлияния върху фалоса на бог Мин. „Синът на Амон, възлюбен от Ра, кралят на Двете земи, Александър“. Той изминал дълъг път от своята северна страна до Египет. Но това било само началото. Пред него се простирала Персия.
Решителната победа на Александър над персийския цар Дарий, господаря на Азия, станала край Исос. Дарий загубил сражението, а жена му и децата му попаднали в плен. Сега той искал да спечели битката край град Гавгамела с цената на всичко. Двете армии се срещнали в пролома под връх Джабон Маклубе. На 20-и септември настъпило слънчево затъмнение, което поизплашило войниците, но ясновидците казали, че е добра поличба. На 25-и разузнавачите видели персийците. После почивали около четири дни. Дарий минал през Ибрил на 18-и и на 23-ти прекосил река Великия Заб.
Това е решаващ момент за кариерата на Александър. Персийската армия го превъзхождала по брой и образувала почти пълен обръч около македонците. Планът на Александър бил да задържи персийците с фланговете си, докато намери пролука в редиците на врага, и с кавалерията си да атакува самия Дарий. Великата персийска армия е победена и Дарий побягва към Иран. Според историка Плутарх, след този разгром могъщата Персийска империя била напълно смазана. Александър бързо навлязъл в Ирак. Град Вавилон се предал. В края на ноември, македонският пълководец влязъл в Суза — зимната столица на Дарий. Неговото нашествие в Персия започнало.
В средата на декември Александър достигнал реката край Суза, в границите на днешен Иран. Градът се предал без съпротива. Гърците нахлули в голямата зала за аудиенции. Александър влязъл вътре и седнал на трона на Дарий. Но тъй като бил нисък, краката му не докосвали горното стъпало. Един от пажовете сложил маса, на която да стъпи. Тогава в залата се дочул плач – това бил един от евнусите на Дарий. Александър извикал преводач и попитал евнуха защо е толкова разстроен. Той отвърнал, че господарят му Дарий се хранел на тази маса и сърцето му се късало при това неуважение. Говорят, че в този момент Александър се смутил и наредил да махнат масата. Но един от пълководците му казал: „Не го правете, Ваше величество. Вие сте стъпили върху масата на врага. Приемете го като поличба за бъдещите си победи.“
Точно до развалините на Суза се намира гробницата на пророк Данаил, хвърлен от персийския цар в клетката на лъва. В библейските пророчества на Данаил има странно съновидение за нашествието на Александър. Насън пророкът видял четири чудовища, които излизали от морето. Последният звяр представлявал македонците на Александър. Той бил с железни зъби и поглъщал всичко по пътя си. Това, сякаш символизира ураганния устрем, с който македонската армия навлиза в иранските земи. Иранците казват за Александър: „Той бе демон с разрошена коса, роден от племената на гнева.“
В края на декември Александър напуснал Суза. Армията му вече наброявала близо 70 000 души след огромния приток на хора от Гърция. Сега той се отправил към самото сърце на империята, разположено зад планините Загрос — Персеполис.
Александър искал да завладее персийската столица. Той изпратил Парменион с оръженосци и тежки пехотинци по дългия път, водещ на юг, към Шираз.
Искал неговата част да премине направо през планините и бързо да достигне Персеполис. Очевидно е знаел, че имало пряк път. Маршрутът бил много стар. Древните хора го наричали „Ключът към Аншах“ – старото име на Централна Персия. Теснините били трудни за преминаване, но водели направо в Персеполис, през прохода „Персийските порти“. Но пълководецът Ариобарзан им направил клопка. Македонците навлезли дълбоко в теснината преди да разберат, че това е капан. Персите ги атакували, като от надвисналите скали ги обсипвали с камъни и копия. Александър бил безпомощен. Армията му понесла тежки загуби и той бил принуден да отстъпи. Войската се изтеглила и оставила мъртвите на полесражението. За първи път Александър бил надхитрен. От един овчар той научил, че има и друг път за излизане от теснината — пътека, по която цяла армия не би могла да премине. Александър нямал избор. В девет часа вечерта той заповядал да тръгнат. Курций пише, че пътуването било много трудно, защото се движели нощем.
Македонският план бил следният: трите пехотни бригади трябвало да слязат в равнината и да направят мост над реката, за да стигнат бързо до Персеполис. Самият Александър с три кавалерийски ескадрона, свитата си и една пехотна част, охранявана от стрелци щели да слязат и заобиколят позициите на персите. А пехотата на генерал Птолемей трябвало да остане тук.
И така, посреднощ, започнал последният етап на тази опасна и рискована операция. Пътеката, по която продължили да вървят, се спускала в дълбок пролом, изпълнен с мрак. Имало сняг и тъмнината била непрогледна. Македонците започнали да се отчайват, някои момчета дори заплакали. Историкът Ариан твърди, че в такива моменти Александър умеел да окуражава хората си. Отчаяният план на пълководеца им ги възнаграждава. До ранните часове на вечерта те стигат до задната част на прохода, в тила на персийските позиции.
На следното утро Александър атакувал позициите на Ариобарзан. В същото време пехотата на Кротилий също нападнала врага. Сега персите били хванати като с клещи. Александър нанесъл решителния удар. Птолемей и пехотата му останали назад и нападнали персийските войски отстрани. Персийците се сражавали храбро, но били победени. Александър се отплатил на овчаря, който ги водил през тази нощ, с 30 сребърни таланта – около четвърт милион долара.
Пътят към Персеполис бил пред тях.
В началото на своя поход, Александър нарекъл Персеполис „най-омразния град на света“. Македонецът влязъл необезпокояван в царския дворец. Той намерил хазната непокътната – 3 000 тона златни и сребърни кюлчета. В ръцете му попаднало най-голямото съкровище в историята. Александър вече можел да финансира всякаква война — дори до края на света.
Никой не знае какво се е случило през нощта след превземането на Персеполис, но гръцките историци са създали легенда, която се е превърнала във факт. Тогава цар Александър пирувал с приятелите си край двореца. Имало много жени, куртизанки, любовници на пълководците. Всички се напили ужасно. Тогава една жена от Атина, Теис, проговорила: „След всички велики завоевания на краля“, казала тя, „най-славното дело би било, ако той заповяда да изгорят двореца за отмъщение на персийските безчестия в Гърция… и да позволи на жените да заличат славата на цар Дарий. Нека сам царят им загине в пламъците!“ Събрала се тълпа с горящи факли и момичетата засвирили на флейти. Пияните гуляйджии влезли в двореца. След цар Александър, Теис била първата, която опожарила с факела си символа на империята. Това е случката, разказвана от гърците.
Зороастрийците разказват за онази нощ преди две хиляди и триста години, сякаш всичко се е случило вчера: „Ние напълно приемаме този факт, знаем, че той е бил велик воин. Покорил много държави, завладял нашата империя, превзел двореца в Персеполис, изгорил го до основи, напил се и изклал персийските влъхви. Заставил младежите — и момчетата, и момичетата, да се омъжват за гръцки войници. Но най-ужасното му дело е, че изгорил свещените ни писания, нашата библия, която се нарича Гарта — заветът на пророк Зороастър. Това е катастрофа. Може да го наричат Александър Велики, но за нас това момче е самият Дявол. На местен език казваме Александър «Годжасте», това значи: Александър Прокълнатия.“
След падането на империята, зороастрийски духовник пророкувал съдбата на жестокия Александър: „Цяла Азия ще тегли тежкия му ярем, защото той е ученик на Сатаната. Цялата земя ще бъде потопена в кръв. Но накрая тези, чието унищожение цели, ще унищожат самия него, и Персия ще се отърве от това голямо зло.“
През лятото Александър се отправя на север, за да залови цар Дарий. В Исфахан той разбира, че Дарий е избягал на изток, към Афганистан. Александър се впуска след него. Той препускал неуморно — за 11 дни изминал 700 километра и повечето коне измрели от летните жеги.
Вероятно край пътя за Машад е лагерувал Дарий в последната си, трагична нощ. Бил свикан военен съвет, на който персийските благородници обявили, че искат нов водач. Решили да предадат властта в ръцете на Бес — родственик на краля. Дарий отказал да предаде короната, те го арестували и оковали в златни вериги. После Бес и бунтовниците го намушкали и избягали, оставяйки го да умре до малък гьол край пътя.
Александър продължавал да търси персийския цар. Призори той стигнал до лагера на персите. Млад гръцки войник на име Полистрат открил Дарий, докато пиел вода от едно езерце.Персийският цар бил в предсмъртна агония. Той изпратил на Александър съобщение. Изказвал му благодарност, че се е отнесъл с почит към майка му, към жена му и децата му, които били в плен. Помолил се на боговете да погледнат благосклонно на Александър и да го направят световен владетел, какъвто бил той някога. После издъхнал.
Александър станал господар на Азия. Армията му ликувала, войната свършила и бойците можели да се върнат у дома. Но пълководецът имал други планове. Той изнесъл реч пред бойците си — равносметка на постигнатото през тези четири години, и скоро успял да ги убеди да останат, като нагло ги лъжел за бъдещето им. Македонците лагерували северно от Елвруските планини, в днешен Туркменистан.
Войниците се тревожели за плановете на Александър. Носели се слухове, че е решил за завоюва целия свят. Александър казал, че смята да обучи хиляди млади персийци и да ги включи в своята кавалерия. Самият той започнал да носи персийско облекло. Възприемал местни обичаи и ветераните му негодували. За да ги умиротвори, той разрешил на хората си да се женят за персийските пленнички и да ги вземат със себе си на изток. Това означавало, разбира се, че може никога да не видят своите семейства. Бавно, но сигурно връзките с Македония изтънявали.
А за тюркмените Александър бил свръхестествена личност. В песните им той лети из небесата, кръстосва океаните, намира извора на вечния живот и се среща с племето на жените-воини, точно както в известната гръцка легенда.
Един ден в македонския лагер дошла странна посетителка — Кралица-амазонка, начело на племе само от жени. Пристигнала с триста въоръжени амазонки. Гърците гледали изумено как тя се приближила до Александър и слязла от коня си. Македонецът я попитал: „Защо си тук?“ Тя отвърнала: „Искам да родя дете от теб. Ти си най-великият завоевател, а аз — най-смела и силна измежду жените — представи си какво дете ще се роди от нас.“
В историята има много подобни грешки — следствия от липсата на сходство. Но Александър се зарадвал. Курций обаче пише, че тя била ненаситна и в продължение на 13 дни той се опитвал да я задоволи. Накрая я отрупал с подаръци и амазонката се завърнала в страната си, а той преминал планините и се отправил към Афганистан.
Преди да тръгне на изток, Александър посетил най-северната провинция на Иран, до Каспийско море. В древна Хиркания, Страната на вълците, се намира Стената на Александър — отбранително съоръжение, подобно на Стената на Адриан или Великата китайска стена, която според легендата е построена от Александър, за да отбележи северната граница на империята му. От дясната й страна започва Централна Азия, а от лявата страна — Близкият изток.
Три години след началото на своя поход, македонската армия достигнала бреговете на Каспийско море. Но за първи път през тази експедиция, завоевателите достигат предела на познанията си. Те не знаели, че Каспийско море е „вътрешно“ море. Смятали, както и местните рибари, че това е залив, част от океана, обграждащ познатите континенти — Европа, Африка и Азия. Светът бил несъизмерим с представите им и всъщност — много по-голям. Но Ариан казва, че в природата на Александър било да изследва неизвестни територии.
Но сега пред него се простирал Афганистан.
Кабул, Афганистан. Кабул е кръстопът на древните пътища към Индия и място на бойни действия отпреди две хиляди години. Александър прекарал тук петата зима от своя поход. Наблизо основал нов град — отново с името Александрия. Той направил поредната стъпка, за поставянето на света под гръцка власт.
Според неговия учител Аристотел, гърците трябвало да управляват варварите. Гръцки и местни заселници в този град са създали уникалната гръцко-азиатска култура. Но цялото наследство — египетското стъкло, индийската слонова кост и изделията с китайски лак, в музея на Кабул вече са изчезнали. Останалите богатства се пазят в подземието.
Културният обмен между Изтока и Запада в този важен период за Афганистан е бил интензивен. През тази зима Александър осъзнал, че източната част на Персийската империя все още не е покорена. Гръцкият историк Ариан пише, че знатният Бес, убиецът на цар Дарий, се провъзгласил за цар на Азия, и събирал своя армия.
Сега той избягал отвъд планините Хиндукуш, убеден че Александър няма да ги прекоси преди стопяването на снега. Александър приел предизвикателството. Той изгорил каруците си след идването в Афганистан. Те забавяли армията и се повреждали, затова войските му прекосили страната пеша или на коне.
Рано през пролетта, Александър поел на път. Пред него се простирала планинската верига Хиндукуш, стигаща до височина от седем хиляди метра. От другата страна го чакал неговият враг Бес. Дотам се стига през три прохода. Бес очаквал, че Александър ще мине през средния проход и засипал пътя, за да попречи на снабдяването на армията. Но Александър бил непредвидим. Той избрал по-дългия път на изток, изкачил се по Паншир на път за прохода Кауах.
Тамберлан Велики е минал оттук по пътя си от река Окс до Индия през 1398 година. Но основната трудност, особено през пролетта, бил не теренът, а студът и липсата на храна и провизии. С това трябвало да се справи Александър. Местните хора заровили храната си за зимата, за да не ги ограбят македонците. Хората на Александър трябвало да носят собствени запаси.
Владетелят винаги използвал местни водачи. Ако се справели добре, ги награждавал. Ако го измамели, ги убивал. Армията не е имала проблеми при преминаването на откритите пространства в по-ниските части на Паншир, но през прохода е трябвало да се движат в колона по един и напредвали много бавно, особено през труднопроходими места. Може би колоната е била с дължина петнайсет километра. Може би се е проточвала чак до долината.
Това обяснява защо войниците са се забавили цели седемнайсет дни. До идването на Александър, местните хора никога не били виждали чужденци. Ариан пише, че залавянето на Бес се превърнало за владетеля в идея-фикс. През втората седмица от прехода, армията привършила запасите от зърно и започнали да убиват конете си. Но нямало дърво, за да запалят огън и да опекат месото. Яли го сурово. Ариан пише, че го поглъщали заедно със сока на лековито планинско растение.
Войнците били на височина от около 4000 метра, повечето били изтощени и надморската височина причинявала световъртеж. В трудни моменти, Александър окуражавал хората си, обикалял редиците и приповдигал духа им, помагал на падналите да станат, бил неуморен.
Най-високата част от прохода Кауах, която Александър Велики стига е на 4000 метра. Оттук пътят се спуска надолу към Бактрия и Централна Азия. Гърците знаели, че планините Хиндукуш са част от голяма верига, която разделя Азия на две и, че оттук извират повечето от големите реки на Азия.
Постижението на Александър Велики е изключително. Ариан пише, че нищо не го е спирало, нищо не го разколебавало. Той се придвижвал независимо от студа и глада, накрая враговете му били ужасени от бързината, с която напредвал. Бес не се виждал никъде. Рискованите действия имали своята цена. Точно под върха, купчина от камъни бележи общия гроб на загиналите гърци. От другата страна на Хиндукуш, в северен Афганистан, те ловели риба в реките. Имало и големи стада добитък. Зърното също било в изобилие. Лесно осигурявали прехраната си.
Александър не срещнал съпротива в Бактрия. Хората в тази част на Бактрия били богати, отглеждали грозде и всякакви плодове. Бил истински рай. Македонците са били като афганците – храбри, решителни и набожни. Те имали бурен живот, но умеели да се забавляват, както войниците през цялата история. Бес бягал напред, а Александър го преследвал към река Окс, която разделя Афганистан от Централна Азия.
Ташкурган е първият древен град в Бактрия, в който дошъл Александър след преминаването на Хиндукуш. Дошло лятото и Александър напредвал към река Окс. Пътят минавал през пусти земи, през движещи се пясъци. Но гърците нямали достатъчно вода, освен това загубили пътя си. Лагерували сред пясъците две нощи и останали без вода. Тогава направили голяма грешка – отворили запасите с вино, друго за пиене нямало. Виното ги ободрило за момент, но последствията били ужасни. Елитът на армията бил силно обезводнен, войниците се препъвали през пясъчните дюни в опит да намерят река Окс. Когато гърците стигнали реката, всички се втурнали към бреговете, за да пият. Много от тях умрели от изпитото количество речна вода, която очевидно не е била много хубава.
В отчаянието си Бес изгорил лодките по реката. Но Александър направил салове от платнища натъпкани със слама и войските му преминали на другия бряг за пет дни. Бес не можел да се скрие никъде. Независимо от жегата, армията на Александър напредвала неумолимо. Тогава станало нещо странно. Александър се отбил в малко градче по пътя си.
За свое учудване чул, че хората говорели гръцки и при разходките си, Александър и войниците му, забелязали лица с гръцки черти на местния пазар. Хората от града разказали интересна история. Техните прародители били гърци от егейския бряг на Турция. Сега те говорели два езика, като съхранили и гръцките обичаи. Но те имали ужасна тайна. Предците им били свързани с жреците от храма в Дидима, които преди 150 години помогнали на персите във войната срещу Гърция, за която Александър се заклел да отмъсти.
На другата сутрин владетелят влязъл през портите, за да потърси гостоприемството им. Но през нощта гръцката армия обградила града и по даден сигнал атакували с намерението да избият всички жители. Жителите не подозирали нищо. Гърците изтрили града от лицето на земята, разрушили сградите, дори изсекли дърветата и свещените гори, за да не останат никакви следи. Хроникьорът Калистен положил много усилия, за да оправдае тази сеч – все пак целта на похода на Александър била да накаже персийските злодеи. Ариан мълчи по този въпрос, той знаел, че и с каквито думи да го наречеш, военното престъпление си остава такова.
Александър разбрал, че Бес губи поддръжници пред светкавичното настъпление на македонските сили. Той изпратил военначалника си Птолемей, за да арестува Бес. И тогава решил, че и последната съпротива на Персийската империя е вече задушена. Птолемей бързо препуснал напред към Самарканд с малка кавалерийска част.
За четири дни той изминал много път. Това станало в най-големите летни жеги. Хората на Бес били ужасени и предали царя си на гърците. Когато Александър пристигнал, намерил Бес край пътя, гол, унизен, с дървен кучешки нашийник. Краят му бил жесток – отрязали носа и ушите му и го изпратили в Персия, за да го набият на колове – персийското наказание за предатели.
започнал да стане
"започнал да стане" - започнал да стене? --85.180.113.135 21:28, 19 януари 2006 (UTC)
Одговор на неколку прашања
Уикипедия не е трибуна. Отговорите на въпросите могат да се дават на тези, които са ги задали и където са ги задали. -- Златко ± (беседа) 07:45, 21 март 2006 (UTC)
Александър Македонски?!!
Здравейте, не мислите ли че е правилно да се казва на български Александър Велики? Мисля, че е по-коректно и гледайки препратките май сам в нашата уикипедия сме озгклавили статията така. -- Пакко
- Има доста публикации, където е Македонски : Българите и Александър Македонски от Божидар Димитров, Александър Македонски от Яна Язова, Александър Македонски от Пол Картлидж (не го знам), Загадките на Александър Македонски — Пол Дохърти и още няколко. --5ko 09:59, 1 юни 2007 (UTC)