Беседа:АЗ Алкмар
Облик
Градът се казва "Алкмар", а не "Алкмаар" - в българския език няма дълги гласни и при транскрипция от езици, в които ги има, те не се отразяват с две еднакви букви, а само с една! Съответно, отборът трябва да е "АЗ Алкмар" (у нас е известен така, макар че всъщност е само "АЗ", където буквата "А" означава "Алкмар").--Христомир Раков 04:48, 17 август 2009 (UTC)
- Това е дългата тема за превеждане/непревеждането на чужди имена на български. Аз съм на мнение, че когато едно име е популярно и възприето по един начин, е безмислено да се въвежда нов, макар и по-правилен начин на изписването му. Имаше преди време спор за изписването на Беседа:Патрик Клуйверт, където точно това изяснихме. Няма смисъл да давам и обичайните примери с Париж и Алиса в страната на чудесата. Специално за АЗ Алкмаар съм сигурен, че 90 процента от футболните фенове у нас ще го изпишат по този начин, ако им дадеш лист и химикалка. Иначе има и изключения с дългите гласни, сещам се за [1]. --Rebelheartous 21:03, 11 септември 2009 (UTC)
- Не мога да обяснявам 100 пъти едно и също нещо. Вече съм го обяснил доста подробно тук, така че, ако не те мързи, върви прочети и ще разбереш защо примерът ти за "изключението" е неуместен; ако пък случайно те мързи да четеш, просто недей да спориш! В конкретния пример наистина се изговарят две отделни гласни и затова се пишат две; тази дума (в случая име) е от 4 срички, а не 3. Това наистина е рядко срещано в българския език, но все пак го има, докато типичната за германските езици удължена гласна изобщо я няма при нас и е пълен абсурд да я изписваме с две букви. Напълно съм съгласен, че когато едно име е популярно и възприето по един начин, трябва да се изписва така. Но изобщо не съм съгласен че името на този град е утвърдено у нас като "Алкмаар". За "популярност", "възприетост" и "утвърденост" е необходима дългогодишна и дори вековна традиция, както е с "Маас(трихт)" и "Саар(брюкен)" (и "Париж" и "Алиса", макар че там не става дума за дълги гласни) - за тях дори и не си помислям да споря. Това "Алкмаар" обаче в писмената си форма е въведено тук само от няколко години, откакто отборът започна пак да постига успехи (града никой у нас нямаше да го знае, ако не беше отборът) и вината за това е на отделни безхаберни мои колеги спортни журналисти, на които, като бързат да си напишат новината в сайта или вестника, изобщо не им пука за правилата за транскрипция в нашия език. Никога няма да се примиря с твърдения, че те толкова бързо вече са успели да го наложат и ние трябва да се съобразяваме с тяхното безхаберие! В говоримата форма на името пък изобщо няма такъв конфликт - независимо дали ще се изпишат една или две букви, там винаги се изговаря само една сричка (и общо две в цялото име). А твоите "90 процента футболни фенове" си знаят само говоримата форма - гарантирам ти, че никой от тях не е седнал да го пише, а и не е тяхна работа, така че не си прави труда да им тикаш в ръцете листове и химикалки; а когато го изговарят, не ти звучи като "Алк-ма-ар" (с три отделни срички), нали? --Христомир Раков 04:17, 14 септември 2009 (UTC)