Бенджамин Томпсън
| Бенджамин Томпсън Benjamin Thompson | |
| британски физик и изобретател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Париж, Франция |
| Религия | англиканство |
| Националност |  Великобритания |
| Учил в | Харвардски колеж |
| Научна дейност | |
| Област | физика |
| Подпис |  |
| Бенджамин Томпсън в Общомедия | |
Бенджамин Томпсън (на английски: Benjamin Thompson), известен също като граф Ръмфорд (на немски: Reichsgraf von Rumford), е британски физик и изобретател, който допринася за създаването на теорията на термодинамиката.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години (1753 – 1785)
[редактиране | редактиране на кода]Родене на 26 март 1753 година в град Уобърн в британската колония Масачузетс, (днес щат в САЩ). През 1766 г. отива да чиракува при търговец от съседния Салем, а през 1772 се жени за богата наследница от Портсмът и е назначен за офицер в милицията на колонията Ню Хампшър. След започването на Американската война за независимост (1775 – 1783) той активно подкрепя британците и е принуден да изостави семейството си.
Докато работи за британската армия в Америка, Томпсън провежда експерименти с барут, които са високо оценени след публикуването им през 1781 г. във „Philosophical Transactions“, издание на Британското кралско научно дружество.[1] По тази причина, когато се премества в Лондон след края на войната, той вече има известна научна репутация. През 1784 г. получава британско рицарско звание.
В Бавария (1785 – 1799)
[редактиране | редактиране на кода]През 1785 г. Томпсън се премества в Бавария, където става адютант на курфюрста Карл Теодор. Той остава в Бавария 14 години, като участва в реорганизацията на армията и в създаването на приюти за бедни, във въвеждането на картофите в местното земеделие и в основаването на съществуващата и днес Английска градина в Мюнхен. През 1791 г. е обявен за граф на Ръмфорд (по името на местност в Масачузетс), новосъздадена почетна титла в Свещената Римска империя.
През този период Бенджамин Томпсън изследва топлоизолационните свойства на различни материали и стига до опроверганото по-късно заключение, че въздухът и останалите газове не провеждат топлина.[2][3] Към 1797 той вече твърди, че и течностите не провеждат топлина.[4] Тези идеи предизвикват неодобрението на научната общност, като особено остри са нападките на Джон Далтон[5] и Джон Лесли.[6]
Основният научен принос на Томпсън също е от времето на неговото пребиваване в Мюнхен. В своята „An Experimental Enquiry Concerning the Source of the Heat which is Excited by Friction“ (1798; „Експериментално изследване относно източникът на топлина, създадена от триене“) той твърди, противно на общоприетото схващане, че топлината не е самостоятелна субстанция, а форма на движение. Макар и приета враждебно, тази хипотеза заляга в основата на съвременната термодинамика и играе важна роля за извеждането на законите за запазване на енергията през следващите десетилетия на 19 век.
Последни години (1799 – 1814)
[редактиране | редактиране на кода]Бенджамин Томпсън прекарва годините след 1799 г. между Франция и Англия. През 1799 г., заедно с Джоузеф Банкс, основава Кралския институт на Великобритания. През 1804 се жени за Мари-Ан Лавоазие, вдовица на френския химик Антоан Лавоазие. Малко по-късно двамата се разделят, но Томпсън се установява в Париж.
Умира на 21 август 1814 г. в предградието Отьой (днес част от Париж) на 61-годишна възраст.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Benjamin Thompson. New Experiments upon Gun-Powder, with Occasional Observations and Practical Inferences // Philosophical Transactions of the Royal Society of London 71. 1781. с. 229 – 328.
- ↑ Rumford (1786) „New experiments upon heat“ Philosophical Transactions of the Royal Society p.273
- ↑ Rumford (1792) Experiments upon heat, Philosophical Transactions of the Royal Society, p. 48 – 80.
- ↑ Rumford (1797) „On the propagation of heat in fluids“, Nicholson's Journal, 1, pp. 298 – 341.
- ↑ Cardwell, D.S.L. From Watt to Clausius: The Rise of Thermodynamics in the Early Industrial Age. London, Heinemann, 1971. ISBN 0-435-54150-1. с. 99.
- ↑ Leslie, J. An Experimental Enquiry into the Nature and Propagation of Heat. London, 1804.
|
