Направо към съдържанието

Барда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за града в Азербайджан. За района вижте Барда (район).
Барда
Bərdə
— град —
40.3831° с. ш. 47.1186° и. д.
Барда
Страна Азербайджан
РайонБарда
Надм. височина76 m
Население38 500 души (2012 г.)
Пощенски кодAZ 0900
Телефонен код+994 2020
Барда в Общомедия

Барда (на азербайджански: Bərdə) е град в централен Азербайджан, административен център на район Барда, разположен на юг от Евлах и на левия бряг на река Тартат. Той служи като столица на Кавказка Албания до края на 5-ти век.[1][2] Барда става главен град на ислямската провинция Аран, кавказка Албания, като остава такъв до десети век.[3] Населението му е около 41 300 души (2010).

Разположен е на 76 m надморска височина в Куро-Аракската низина, на 16 km от десния бряг на река Кура и на 20 km от границата с Нагорни Карабах. Селището е основано в средата на V век под името Партав и скоро става столица на Кавказка Албания.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Античност

[редактиране | редактиране на кода]

Според Историята на страната Албания, Сасанидският шах на Иран , Фируз I (459–484) заповядва на своя васал кавказкия албански крал Ваче II (440–462 ) да получи града. Това обаче е малко вероятно, тъй като Кралство Кавказка Албания е било премахнато от Фируз след потушаване на бунт от Ваче II в средата на 460-те години.[4] Градът вероятно е основан от самия Фируз I след отстраняването на управляващото семейство в Кавказка Албания. Поради по-сигурното си местоположение, той е превърнат в новата резиденция на иранския марзбан (маркграф).[5] Намира се в албанската провинция Утик.[6] Градът най-вероятно е преименуван на Партав между 485 и 488 г. и става новата столица на Албания (по този начин заменя Кабала) при Вачаган III (485–510), [2][1], който е бил поставен на трона от брата на Фируз I и наследник Балаш (484–488).[7] Независимо от това, градът не е служил като резиденция на албанските крале и е бил символ на чуждо управление.[8] Градът е укрепен от шах Кобад I (488–496, 498/9–531) и преименуван на Перозкавад („победоносен Кавад“).[7][2] Независимо от това, градът все още се нарича Партав.[2] През 552 г. градът става седалище на католикоса на Църквата на Кавказка Албания.[2] Партав служи като резиденция на сасанидския принц Хосров (бъдещият Хосров II) след назначаването му за губернатор на Албания от баща му Хормазд IV (579–590 ) през 580 г.[9][10] Партов най-вероятно е заграбен преди 652 г. от халифата Рашидун.[3] Става известен като Барда на арабски.[11][12]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

Около 789 г. града е превърнат във втората алтернативна столица (след Двин) на управителя (остикан) на провинция Арминия.[13] Неговите управители укрепват отбраната на града, за да се противопоставят на нашествията на хазарите, атакуващи от север.[3] През 768 г. Католикосът на всички арменци, Сион I Бавонаци, свиква църковен съвет в Партав, който приема 24 канона, които разглеждат въпроси, свързани с управлението на арменската църква и брачните практики. От девети до десети век Барда до голяма степен губи икономическото си значение за близкия град Ганджа; седалището на католикоса на Албанската църква също е преместено в Бардак (Бердакур), оставяйки Партав като епископство.[14] Според мюсюлманските географи Истахри, Ибн Хаукал и Ал-Макдиси, отличителният кавказки албански език (който те наричат ​​ал-рания, или арански) се запазва в ранните ислямски времена и все още се говори в Барда през десети век.[15] Ибн Хаукал споменава, че хората от Барда говорят арански,[16], докато Естахри заявява, че аранският е езикът на „страна Барда“.[17]

През това време градът се гордее с мюсюлманско арабско население, както и със значителна християнска общност.[3] Барда дори е била седалище на несторианска (християнска) епархия през 10-ти век.

Позовавайки се на събития от края на единадесети век, арменският историк от XII век Матей от Едеса описва Партав като „арменски град, който също се нарича Пайтакаран и се намира близо до обширното Каспийско море."[18]

Същите мюсюлмански географи описват Барда като процъфтяващ град с цитадела, джамия (тук се е намирала съкровищницата на Аран), кръгова стена и порти и неделен базар, наречен „Кераки“, „Кораки“ или „ал- Курки“ (име, произлизащо от гръцки κυριακή (кириаки), Господен ден и неделя, както е арменската дума кираки).[3][19][20] През 914 г. градът е превзет от русите, които го окупират за шест месеца. През 943 г. е нападнат още веднъж от русите и разграбен.[21] Това може да е било фактор за упадъка на Барда през втората половина на десети век, заедно с набезите и потисничеството от страна на владетелите на съседните региони, когато града губи позиции от Бейлаган.

Векове на земетресения и накрая монголските нашествия унищожават голяма част от забележителностите на града, с изключение на гробницата на Ахмад Зочейбана от четиринадесети век, построена от архитект Ахмад ибн Аюб Нахчивани. Мавзолеят представлява цилиндрична тухлена кула, украсена с тюркоазени плочки. Има и по-скоро построената джамия Имамзаде, която има четири минарета.[22]

Настояще

[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство е основната дейност в района. Местната икономика се основава на производството и преработката на памук, коприна, птиче месо и млечни продукти. Линията за прекратяване на огъня, сключена в края на Първата война в Нагорни Карабах през 1994 г., е само на няколко километра западно от Барда, близо до Тертер.

На 27 октомври 2020 г. арменски ракети удариха града, при което загинаха най-малко 21 цивилни, включително 7-годишно момиче, и раниха 70 други. [23][24] Хюман Райтс Уоч и Амнести Интернешънъл потвърдиха използването на касетъчни боеприпаси от Армения. [25][26]

Известни личности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Хосров II Парвиз, персийски цар, последният велик крал на Сасанидската империя, се споменава за първи път през 580-те години, когато е бил в Партов (Барда), столицата на Кавказка Албания. По време на престоя си там той служи като управител на кралството и успява да сложи край на Иберийското кралство и да го превърне в сасанидска провинция.[10]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Hoyland 2020, с. 280.
  2. ↑ а б в г д Gadjiev 2017, с. 124.
  3. ↑ а б в г д Bosworth 1988, с. 779 – 780.
  4. ↑ Gadjiev 2017, с. 122 – 123.
  5. ↑ Gadjiev 2017, с. 123.
  6. ↑ Hoyland 2020, с. 44.
  7. ↑ а б Chaumont 1985, с. 806 – 810.
  8. ↑ Hoyland 2020, с. 70.
  9. ↑ Hoyland 2020, с. 211.
  10. ↑ а б Howard-Johnston 2010.
  11. ↑ Gadjiev 2017, с. 122.
  12. ↑ Hoyland 2020, с. 39.
  13. ↑ Ter-Ghevondyan, Aram N. The Arab Emirates in Bagratid Armenia. Lisbon, Calouste Gulbenkian Foundation, 1976. с. 36–37.
  14. ↑ History of the Armenians. Trans. Robert Bedrosian.
  15. ↑ Bosworth, C. E. "Arrān." Encyclopaedia Iranica.
  16. ↑ Арабские источники о населенных пунктах и населении Кавказской Албании и сопредельных областей (Ибн Руста, ал-Мукаддасий, Мас’уди, Ибн Хаукаль) // Архивиран от оригинала на 2009-09-20. Посетен на 2022-03-17.
  17. ↑ Караулов Н. А. Сведения арабских писателей X и XI веков по Р. Хр. о Кавказе, Армении и Адербейджане
  18. ↑ Armenia and the Crusades: Tenth to Twelfth centuries: The Chronicle of Matthew of Edessa. Trans. Ara E. Dosturian. Lanham: University Press of America, p. 151.
  19. ↑ Wheatley, Paul. The Places Where Men Pray Together: Cities in Islamic lands, Seventh through the Tenth Centuries. Chicago: University of Chicago Press, 2001. ISBN 0-226-89428-2, ISBN 978-0-226-89428-7, p 159.
  20. ↑ Estakhri states that there was a Sunday bazaar in Barda, known locally as "Koraki," which in the opinion of a scholar George Bournoutian derives directly from the Armenian, not the Greek, rendition of the word Sunday ("Kiraki"). On this basis, Bournoutian speculates that the city still had a significant Armenian element during the tenth century: see Jamal Javanshir Qarabaghi, Two Chronicles on the History of Karabagh: Mirza Jamal Javanshir’s Tarikh-e Karabagh and Mirza Adigozal Beg’s Karabagh-name. Introduction and annotated translation by George A. Bournoutian. Costa Mesa, CA: Mazda Publishers, 2004, p. 40, note 2.
  21. ↑ Kennedy 2004, с. 256.
  22. ↑ Turánszky, Ilona. Azerbaijan, mosques, turrets, palaces. Corvina Kiadó, 1979. ISBN 978-963-130321-6. с. 56.
  23. ↑ Azerbaijan says 14 people killed by shelling in Barda: RIA
  24. ↑ Nagorno-Karabakh conflict: Missile strike on Azeri town kills 21 civilians // BBC News. 2020-10-28. Посетен на 2020-10-28.
  25. ↑ Armenia/Azerbaijan: First confirmed use of cluster munitions by Armenia 'cruel and reckless' // Amnesty International, 29 October 2020. Посетен на 29 October 2020.
  26. ↑ Armenia: Cluster Munitions Kill Civilians in Azerbaijan // Human Rights Watch, 30 October 2020. Посетен на 30 October 2020.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Азербайджан“         Портал „Азербайджан“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Барда&oldid=12118922“.