Направо към съдържанието

Балтимор (бронепалубен крайцер, 1888)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Балтимор“
USS Baltimore, C-3
Бронепалубният крайцер „Балтимор“
Флаг САЩ
Клас и типБронепалубен крайцер
Следващ типНюарк
Предшестващ типЧарлстън
ПроизводителWilliam Cramp & Sons във Филаделфия, САЩ.
Служба
Заложен5 май 1887 г.
Спуснат на вода6 октомври 1888 г.
Влиза в строй7 януари 1890 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1942 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост4484 t (нормална)
5523 t (пълна)
Дължина102,1 m
Ширина14,8 m
Газене5,94 m
Броняна палубата: 63 mm
(102 mm по скосовете);
на бойната рубка: 76 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
4 огнетръбни котли
Мощност10 750 к.с. (7,9 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост19 възела
(35,2 km/h)
Далечина на
плаване
5000 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 1144 t въглища
Екипаж386 души
Кръстен в чест на:град Балтимор
(щата Мериленд)
Въоръжение
Артилерия4x1 203 mm;
6x1 152 mm;
4x1 57 mm;
4x1 47 mm;
2x1 37 mm[~ 1]
„Балтимор“ в Общомедия

Балтимор (на английски: USS[~ 2] Baltimore, C-3[~ 3]) е бронепалубен крайцер на ВМС на САЩ.

Конструкцията на крайцера е с основа проект на британската фирма Armstrong Whitworth („Армстронг“), създаден от нея за участие в конкурс за построяване на бронепалубен крайцер за испанския флот. След като губи конкурса, сър Хенри Армстронг продава чертежите на американския флот. Според основните си характеристики проекта е типичен „елсуикски крайцер“, които тип кораби в сериозни бройки се строят от „Армстронг“ за експорт.

За разлика от своя прототип „Есмералда“, „Балтимор“ има корпус с високи бордове, полубак и полуют, които осигуряват достатъчно прилична, за неговата водоизместимост, мореходност. Както и останалите „елсуикски крайцери“, той няма ветрилно стъкмяване.

Главният калибър на крайцера се състои от четири 203 mm оръдия Mark 3, разработени през 1889 г. Дължината на ствола достига 35 калибра, а масата на оръдието е 13 336 kg. Бронебойният снаряд тежи 118 kg и лети с начална скорост от 640 m/s и е с далечина на стрелбата до 14 630 m, при ъгъл на възвишение 20°. Скорострелността се колебае от 0,5 до 0,8 изстрела в минута. Оръдията са поставени в спонсони на полубака и полуюта[1].

Вторият калибър е представен от 152 mm оръдия Mark I модел 1883 г. с дължина на ствола от 30 калибра. Масата на оръдието е 4994 kg, то изстрелва бронебойни снаряди с тегло 47,7 kg с начална скорост 594 m/s. Далечината на стрелба при ъгъл на възвишение 15,3° достига 8230 m. Скорострелността им е 1,5 изстрела в минута[2]. Всички оръдия са бордови спонсони.

Останалата артилерия е от маломощни оръдия калибри 57 mm и 37 mm. Последните могат да изстрелват до 25 снаряда в минута[3].

„Балтимор“ е оценяван от историците на флота като най-добрия американски крайцер, построен през 1880-те години. Несъмнено, за това значителна роля има неговия британски произход.

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 213 – 214.
  2. ПрефиксътUSS“ е от на английски: United States Ship (Кораб на Съединените щати).
  3. Буквите показват принадлежността на кораба към съответен клас­: ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Baltimore (C-3) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​