А-220
| А-220 | |
| История на производството | |
|---|---|
| Производител | Нижегородски машиностроителен завод, Нижни Новгород |
| Година на производство | 1975 г. |
| Произведени | 1 |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  СССР |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 57 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 4275/75 |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 7135 |
| Принцип на зареждане | Унитарно шнеково зареждане |
| Скорострелност, изстрела/минута | 280 – 310 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Възвишение (max) | +85° |
| Снижение (min) | -5° |
| Ъгъл на завъртане, ° | + 180° / – 180° |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 12,5 (9,15 по височина) |
А-220 е съветска опитна корабна артилерийска установка калибър 57 mm.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]Работите по създаването на новата корабна артилерийска установка започват през 1967 г. Разработката е възложена на конструкторското бюро на Горкиевския машиностроителен завод (ЦНИИ „Буревестник“). Разработката се води в два калибра: 57 и 75 mm. През август 1968 г. е завършен ескизния проект. През 1969 г. започват работите по създаването на облекчена куполна установка. От 26 август 1975 г. до 28 април 1977 г. установката А-220 преминава полигонни изпитания. Държавните си изпитания А-220 преминава в състава на опитния катер от проекта 205ПЕ със заводски номер № 110. По резултатите от изпитанията става ясно несъответствието на зададеното по тактико-техническото задание живучест на ствола. Изпитанията са от септември 1977 г. до август 1978 г. За осигуряване на живучестта на ствола величинана на непрекъсната стрелба е намалена от 100 до 50 изстрела, но, независимо от това, установката А-220 е препоръчана за приемане на въоръжение. Независимо от това, не започва серийното ѝ производство. Единствената причина за това решение е малоефективният боеприпас калибър 57 mm.[1][2]
Описание на конструкцията
[редактиране | редактиране на кода]Установката А-220 е куполен тип. За облекчение на установката в силовите конструкции, люлката, системата за подаване на боеприпаси и охлаждането на ствола за първи път се използват леки метални сплави. Ствола има комбинирана нарезка. Линията на нарезите се изменя от 0 до 55 калибра. Затвора е вертикален-клинов. В оръдието се използва водно охлаждане. Изпользва се и шнеково подаване на боеприпасите, инерционна досилка на патрона и инерционна екстракция на гилзите. Боекомплекта се подава механично от бункера до приемника в люлеещата се част. За досилката се използва енергията на откатните части. За установката са разработени два варианта на бункера с боеприпаси, за 425 и 625 патрона. Максималната теоретична далечина на стрелбата съставлява 12,5 km, при това боеприпасите имат самоликвидатор, сработващ на далечина 5,6 km. Теоретичният таван на стрелбата по височина съставлява 9,15 km, самоликвидатора сработва на височина 6,7 km[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ОАО „ЦНИИ Буревестник“. «40 лет на страже Отечества и мира. 1970 – 2010 гг.».
- ↑ а б Широкорад 2001, с. 175 – 178.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Широкорад А. Б. Оружие отечественного флота 1945 – 2000. Мн., 2001, 656 с. ISBN 985-13-0183-3. с. 175 – 178.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „А-220“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |