Атанас Пацев
| Атанас Пацев | |
| български художник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Художествена академия в София |
| Учители | проф. Илия Петров и Дечко Узунов |
| Направление | живопис |
| Период | 1949 – 1999 |
| Награди | Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1986) Първа награда на Биеналето на живописта в Кошице |
| Семейство | |
| Баща | Васил Пацев |
| Съпруга | Пенка Пацева[1] |
Атанас Пацев е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин. Български живописец и илюстратор, заслужил художник от 1979 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Атанас Пацев е роден на 27 май 1926 г. В гимназията е активен член на РМС (1940). Като съвсем млад участва във въоръженото комунистическо движение като партизанин в Радомирския партизански отряд.
След 9 септември 1944 г. е приет за член на БРП (к) (1946).[2] По-късно пресъздава и преосмисля този период в многобройната серия картини „Партизански спомени“ (1954 – 81).
През 1949 г. завършва Художествената академия при проф. Илия Петров и Дечко Узунов. Считан е за един от най-самобитните и значими български художници от втората половина на 20 век.[3] До края на живота си се счита за принадлежащ към Пловдивската художествена школа.[4]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Пацев е известен с циклите си:
- 1954 – 1981 „Партизански спомени“
- 1963 „Париж“
- 1963 „Италия“
- 1968 „Бояна“
- 1968 „Безтегловност“
- 1972 „Човекът и вещите“
- 1977 „Тунели във времето и пространството“
Атанас Пацев е автор и на портрети на личности като Веселин Андреев, Добри Жотев, Кирил Петров, Радой Ралин, както и на статии за художници и теоретични студии върху изкуството.
Автор е на корици на приключенски и фантастични романи на издателствата „Народна младеж“ и „Народна култура“ („Тримата шишковци“ на Юрий Олеша, 1958; „Мъглявината Андромеда“ на Иван Ефремов, 1960; „Последното приключение“ на Тудор Попеску, 1961; „Съкровището на планетата Земя“ на Зора Загорска, 1967).
Съавтор е на писателя Иван Кръстев на протокомикса (жанровото подзаглавие на книгата е „роман в картини“) „Синът на картечаря“ (1971, рисунки с молив).[5] Автор е на илюстрациите към специално, богато илюстрирано издание на поемата на Иван Вазов „Кочо. Защитата на Перущица“.
Разработва концепцията за пластическата безтегловност и релативното пространство. Върху тези мисловно-пластически идеи работи до края на живота си.
Отказва пенсия за активен борец. Умира в крайно тежко материално положение.
През 1980 г. публикува в сп. „Съвременник“ (кн.4) „Мисли и фрагменти“.[6]
Изложби
[редактиране | редактиране на кода]- 1958 – самостоятелна изложба в Чешки културен център, след пътуване из Чехословакия[6]
- 1959 – 61 – изложби в мини Бориева и Конски дол, Мадан и Смолян
- 1965 – самостоятелна изложба в галерия Раковски 125, София, след пътуване до Париж, Рим, Неапол, Генуа, Флоренция и Венеция
- 1968 – самостоятелна изложба в галерия Руски 6, София, придружена с текст, озаглавен „За безтегловността“, посрещната унищожително от критиката; през 1969 същата изложба е показана в Пловдив[7]
- 1971 – самостоятелни изложби в Пловдив и Габрово
- 1974 – самостоятелна изложба, галерия Шипка 6
- 1984 – самостоятелна изложба, галерия Шипка 6, София
- Посмъртни
- 2005 – изложба „Пространства“, галерия „Кръг+“, София, заедно с Кирил Петров
- 2006 – самостоятелна изложба, галерия Шипка 6, София
- 2007 – изложба в галерия „Дяков“, Пловдив
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Познай и намери!. София: Български художник, 1960, 24 с.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Калин Николов, „Последни сънища“, електронно списание LiterNet, 28 август 2006, № 8 (81).
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
- ↑ Юбилейна изложба на Атанас Пацев (1926 – 1999) // Съюз на българските художници. Архивиран от оригинала на 2007-10-09. Посетен на 9 октомври 2007.
- ↑ Атанас Пацев – биография, галерия, спомени // Архивиран от оригинала на 2007-05-23. Посетен на 23 май 2007.
- ↑ „Синът на картечаря“, comics.org.
- ↑ а б Атанас Пацев – български художник // Архивиран от оригинала на 2008-12-01. Посетен на 1 декември 2008.
- ↑ Долев, Александър. „Атанас Пацев – личен спомен“ // Архивиран от оригинала на 2008-12-01. Посетен на 1 декември 2008. От известната изложба „Безтегловност“, направена в Пловдив през 1968 г., започнаха проблемите му. Откриването ѝ направи лично Стефан Продев, присъстваше и Аксиния Джурова (дъщеря на Добри Джуров, тогава военен министър) и други видни гости. Изложбата се превърна в културното събитие в града. Това стресна управляващите и те забраниха да се направи обсъждането при закриването ѝ, защото не одобряваха творческите търсения на художника. Още по-обидно беше, че те не посмяха да го направят официално, а поискаха той да отмени тържественото закриване. Така авторът се принуди тайно да дръпне шалтера на електрозахранването и поканените гости се озоваха в една тъмна зала. Обсъждането беше провалено и гостите бяха пренасочени към ресторанта за скромна почерпка. Там всъщност обсъждането бе проведено, но обидата остана.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Калин Николов, „Последните сънища на Атанас Пацев“, в-к „Дума“, 8 септември 2006
- Картини на Атанас Пацев в Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен: „Париж“ Архив на оригинала от 2015-02-04 в Wayback Machine., „Ателието – 1983“, 1983 Архив на оригинала от 2015-02-04 в Wayback Machine., „Преливане“, 1988 Архив на оригинала от 2015-02-04 в Wayback Machine.
- Изложба на пловдивския художник Атанас Пацев, в средата на снимката. Отляво-поетът Радой Ралин[неработеща препратка]. Март 1974 година, ул. „Шипка“ 6. фотоархив Тодор Славчев
|
