Атанас Никлев
| Атанас Никлев | |
| български революционер | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Атанас Пенов Никлев е български революционер, ениджевардарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Атанас Никлев е роден в солунското село Горно Куфалово, тогава в Османската империя, днес Куфалия, Гърция. Баща му, Пено (Петър), дълги години лежи в затвора в Солун, тъй като пребива куфаловския бег, който задирял майка му.[1]
Никлев е един от първите присъединили се към ВМОРО в Куфалово, привлечен от стрико си Мино, ятак на Апостол войвода от арамийските му години. Става куриер на организацията, а по-късно - десетар и войвода на селската чета.[2] С нея участва в сраженията на Гъндач по време на Илинденско-Преображенското въстание.
След потушаването на въстанието Куфалово става цел за нападения на гръцки андартски чети и Атанас Никлев организира защитата на селото. След Хуриета е арестуван по време на обезоръжителните акции на турските власти и е затворен в Еди куле в Солун.
Излиза от затвора при започването на Балканската война, реорганизира четата си и се присъединява се към Македоно-одринското опълчение. Служи в четите на Ичко Димитров и Иван Пальошев. Участва в сраженията на Галиполския полуостров. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота и се сражава срещу гръцките войски.[3]
След войната се прибира в окупираното от гръцката армия Куфалово, където е предаден. Самоубива се след престрелка с гръцки войници и андарти. Погребан е в безименен гроб на Куфаловския рид без опело поради възбрана от гръцката власт.
Големите синове на Атанас Никлев Никола и Нестор са преследвани от гръцките власти. Никола Никлев е убит през 1945 година в Постол при наказателна акция на Батальоните за сигурност, ръководена от германския фелдфебел Фридрих Шуберт и полковник Георгиос Пулос. Нестор Никлев многократно е арестуван и пращан по затвори.[4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, София 2009, с. 415 – спомени на София Никлева-Свиркова, дъщеря на Ат. Никлев.
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, София 2009, с. 412, 417 - спомени на София Никлева-Свиркова, дъщеря на Ат. Никлев.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 494.
- ↑ „Трагичната съдба на една героична фамилия“ – взето от www.nessebar-news.com/ на 28 юни 2009 година
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 116.
